11 май 2026 г.
Бившият главен прокурор Иван Гешев осъди на втора инстанция прокуратурата да му изплати 131 229,55 евро обезщетение, лихви и съдебни разноски за освобождаването му като магистрат от системата.
През юни 2023 г. ВСС освободи Иван Гешев от поста главен прокурор поради уронване престижа на съдебната власт за това, че използва неколкократно израза „политически боклук“ на пресконференция на 15 май 2023 г., на която драматично скъса оставката си. Месец по-късно, след решение на ВСС, с президентски указ той беше освободен като главен прокурор за уронване на престижа на съдебната власт. След освобождаването му, Гешев първо поиска да бъде възстановен като прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП), но няколко дни по-късно заяви, че не желае да продължи да работи в прокуратурата. По-късно той иска да му бъде изплатено обезщетение от 20 заплати, тъй като съгласно чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ):
„при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“.
Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗЗВ обезщетението не се изплаща, в случай на наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност.
След като получава отказ да му бъде платено обезщетението, Гешев завежда иск пред Софийски районен съд (СРС), който го отхвърля с мотиви, че
„[…] макар и по отношение на главния прокурор да не може да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, основанието извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт […], по своето естество е същото като накърняването престижа на съдебната власт, което […] представлява дисциплинарно нарушение“.
По жалба на Гешев градските съдии Силвана Гълъбова, Георги Ст. Чехларов и Дора З. Илиева отменят решението на СРС. В мотивите на решението си те разглеждат въпроса дали предсрочното прекратяване на мандата на Гешев има за последица изначално преклудиране възможността той да бъде възстановен като магистрат и дали това освобождаване е идентично с наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“. И стигат до следното заключение:
„Предсрочното освобождаване от длъжност на […] главния прокурор е особен вид
дисциплинарно наказание и не е идентично с наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ […] Ето защо и за ищеца се е породило правото да поиска да бъде възстановен на длъжността „прокурор във ВКП“, каквото заявление същият е депозирал, но впоследствие оттеглил. В този смисъл невъзстановяването на ищеца на длъжност „прокурор“ и окончателното прекратяване на магистратското му правоотношение не е в причинна връзка с предсрочното му освобождаване от длъжността „главен прокурор“, а с оттегленето му заявление […] паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ представлява по своя характер „благодарствено парично обезщетение“ […] то е израз на благодарност за предани държавна служба или труд и за лоялност в продължение на повече от 10 години в органи на съдебната власт“.