Съдът присъжда 25 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на раменна кост, чието лечение е продължило с месеци.
На 13 декември 2022 г. в гр. София, на непочистен и заледен общински тротоар (на гърба на 104-то училище към зала „Триадица“), ищцата се подхлъзва, пада и получава закрито счупване на лявата раменна кост. Лечението продължава месеци – ортеза за 45 дни, два месеца раздвижване, налице са трайни ограничения в движението на раменната става (с 15% под нормата) и ускорено развитие на артрозна болест. Съдът е отчел, че съгласно
заключението ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за 7-8 дни, болки с малък
интензитет за 40 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на ортезата и започване
раздвижване и натоварване на ръката за около 30 дни, след което интензитетът на болките е
намалявал постепенно за около два месеца, но тя изпитва болки и понастоящем – при
влажно и студено време и при по-голямо натоварване на лявата ръка.
На първа и втора инстанция съдилищата (Софийски градски съд и Апелативен съд – София) осъждат Столична община да заплати на пострадалата 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) по чл. 49 във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва от деня на инцидента.
Столична община носи гаранционно-обезпечителна отговорност за бездействието на лицата, на които е възложила снегопочистването и обезопасяването на тротоарите. В случая според съда посоченият инцидент е настъпил поради противоправното и виновно бездействие на лицата, натоварени от Столична община да поддържат обезопасени и проходими при зимни условия, включително за пешеходци, улиците и техните принадлежности /тротоари/ в [населеното място]. Налице е причинно-следствената връзка между виновно бездействие на лицата, за които ответната община носи отговорност, и претърпените от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания от травматичното увреждане – фрактура на лява раменна кост.
Съдът отхвърля възражението на общината, че ищцата сама е виновна (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), тъй като няма доказателства да се е движила невнимателно.
Сумата от 25 000 лв. е определена по справедливост (чл. 52 ЗЗД), съобразена с тежестта на травмата, възрастта на пострадалата (50 г.) и икономическата обстановка (МРЗ от 710 лв. към декември 2022 г.).
Жалбоподателят („ЗМБГ“ ЕАД) иска допускане на жалбата поради „очевидна неправилност“ на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). ВКС приема, че в решението на САС няма тежки пороци, груби логически грешки или нарушение на закона, които да обосноват тази хипотеза.
ВКС не допуска касационно обжалване1 и с това решението на САС влиза в сила и Столична община окончателно дължи 25 000 лв. плюс лихвите на пострадалата жена.