9 септември 2026 г.
От началото на годината България е осъдена два пъти за нарушения на правата на човека, заради ДАНС. Решенията са на Европейския съд по правата на човека:
- На 17 февруари 2026 г. България е осъдена по делото „Зелен алианс срещу България за нарушение на правото на личен живот на българските граждани, заради некачествено законодателство, позволяващо проникването на агенти под прикритие в частни организации и свободни професии, без дори минимални гаранции срещу произвол и злоупотреба. Българското правителство следва да предприеме мерки по изпълнението на това решение, които да осигурят промяна в закона, които да предложат ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба от страна на ДАНС.
- На 28 юли 2026 г. България е осъдена по делото „Кънев и БХК срещу България“ за нарушение на правото на личен живот на българските граждани, заради отказ на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за определени лица, без гаранции срещу произволна и незаконна обработка на данните.
И в двата случая в основата на делата в Страсбург стои липсата на гаранции срещу злоупотреби от страна на ДАНС. За изпълнението на решенията българското правителство трябва да изготви и следва план от мерки, които неизбежно включат промени в законодателството, така че то да предвиди такива гаранции. Това не е лека задача.
Венецианската комисия изрично отбелязва 1 необходимостта лицата, които твърдят, че са били неблагоприятно засегнати от изключителните правомощия на службите, да имат възможност за правна защита. Системата за жалби трябва да балансира, от една страна, независимостта, стабилността и справедливостта, и, от друга страна, чувствителността към нуждите на сигурността. Проектирането на такава система е трудно, но не и невъзможно. Поради редица причини капацитетът на обикновените съдилища да служат като адекватно средство за защита в областта на сигурността е ограничен. Алтернатива е да се позволи разследване и докладване по жалба срещу агенция от независимо длъжностно лице, като например омбудсман. Такъв е случаят например в Нидерландия. В други страни (например Нова Зеландия и Южна Африка) жалбите срещу службите се разглеждат от независим главен инспектор по сигурността и разузнаването като част от общите надзорни правомощия на службата. Освен това, специални служби, създадени съгласно законодателството за свобода на информацията или защита на данните, могат да имат роля в разследването на жалби срещу агенциите. Например, в Австрия лицето обикновено има възможност да подаде жалба до Datenschutzkommission, но ако по съображения за поверителност лицето не е било информирано за (злоупотребата) с данни, жалбата може да бъде повдигната от Rechtsschutzbeauftragter по негова/нейна инициатива.
По данни на FRA2 националните закони, приети след реформата на ЕС за защита на данните от 2016 г. (приемането на GDPR и Директивата за защита на данните), въвеждат ограничения и дори предотвратят надзора от страна на надзорните органи за защита на данните върху обработката на данни от разузнавателните служби. Ситуацията във връзка с правомощията на тези органи за коригиращи действия по отношение на разузнавателните служби се е променила в седем държави. В Белгия, България, Хърватия, Гърция и Литва, в резултат на вътрешните реформи за защита на данните, направени след европейската реформа от 2016 г., тези органи вече нямат надзор по въпроси, свързани с националната сигурност, и не могат да разследват жалби, свързани с дейностите на разузнавателните служби. За разлика от това, вътрешното прилагане на реформата на ЕС в Кипър и Швеция даде на тези органи нови правомощия, които засилват способността им да предоставят ефективни средства за защита. Положението в целия ЕС към 2023 г. е следното: в пет държави (Австрия, Кипър, Финландия, Словения и Швеция) надзорните органи за защита на данните имат същите правомощия по отношение на разузнавателните служби, каквито имат по отношение на други администратори на данни; в седем държави (България, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия и Люксембург) те имат ограничени правомощия; а в петнадесет държави (Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Испания) те нямат правомощия по отношение на разузнавателните служби. В България надзорният орган за защита на данните – Комисията за защита на личните данни, има ограничени правомощия.
В този контекст ДАНС за трети път3 предлага промени в Закона за ДАНС, които съсредоточават власт в ръцете на председателя на агенцията и увеличават и без това безконтролните ѝ правомощия, сякаш двете осъдителни решения срещу Бълария не съществуват.
*Законопроектът4 е публикуван и всеки може да остави коментар под него в срок до 28 септември. Вносителят трябва да отговори на отправените критики и предложения в писмена справка, достъпна на същия линк.
От ДАНС предлагат нов чл. 35б:
„Чл. 35б. При осъществяване на правото на достъп до отнасящи се за лицето лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, и до информация по Закона за достъп до обществена информация агенцията не предоставя данни за свои служители, за лица, които й сътрудничат или са й сътрудничили, за оперативноиздирвателната дейност на агенцията, както и за лица, които са или са били обект на такава дейност.“
На практика по този начин държавата ни не само не преодолява нарушенията установени в решенията на ЕСПЧ, но неутрализира предварително всякакъв мислим контрол и гаранции срещу бъдещи нарушения на правото на личен живот от страна на агенцията.
Промените ще позволят на ДАНС безкрайно да удължава сроковете за засекретяване на класифицирана информация, след което бързо и безконтролно да я унищожава. Сега информацията с гриф „строго секретно“ се пази 30 години, „секретно“ – 15 години, „поверително“ – 5 години, „служебна тайна“ – 6 месеца. След изтичане на тези срокове нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация. Сега сроковете могат да се удължават еднократно, с не повече от първоначалния период (чл. 34 ЗЗКИ). ДАНС обаче настоява това ограничение да отпадне и сроковете да могат да бъдат удължавани многократно с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията, когато „националните интереси налагат това“.
„Това е начин държавата да прикрие нередностите, които се случват в службите“ – коментира Божидар Божанов в предаването „Офанзива“ по НоваТВ.
Законопроектът дава заявка и за кадрово овладяване – на председателя на ДАНС се дава правомощие да мести всеки един в системата, да назначава, да повишава без санкции (досега подобни функции имаше Министерски съвет). Предложенията включват и възможността агентите на ДАНС да извършват дейности по психология и психотерапия. Според Божанов това означава, че новите тестове за почтеност за високорискови позиции в държавната администрация могат да се тълкуват от психолози от ДАНС с цел кадрово овладяване не само в ДАНС, а и в цялата администрация. Тези предложения предизвикаха реакции от професионалната общност:
Позиция на председателя на Българската асоциация по психотерапия
Като председател на Българската асоциация по психотерапия (БАП) мога да разбера стремежа да бъдат създадени възможности за професионално развитие на психолозите, работещи в ДАНС. Предложението точно психологическото консултиране и психотерапията да бъдат добавени като специално изключение от режима на несъвместимост обаче поставя въпроси, които категорично се нуждаят от по-задълбочено професионално и обществено обсъждане. Режимът на несъвместимост има за цел да защитава независимостта и безпристрастността при изпълнението на публични функции. Поради това всяко ново изключение от него следва да бъде ясно обосновано както от гледна точка на обществения интерес, така и от гледна точка на рисковете, които създава. В мотивите към законопроекта се посочва, че промяната ще позволи на психолозите в Агенцията „да развиват своите умения в областта“. Разбирам, че е важно да бъде подкрепено професионалното развитие на специалистите, но искам да обърна специално внимание, че психотерапията не е просто средство за придобиване и упражняване на професионални умения. Тя представлява самостоятелна професионална дейност, основана на специализирано обучение и квалификация и е свързана със специфични етични норми, включващи доверие, конфиденциалност, професионална независимост и отговорност към клиента. Съвместяването на психотерапевтична практика със служба в институция с функции в областта на националната сигурност създава специфична двойна професионална роля, свързана понякога с трудни за управление професионални и етични дилеми, независимо от професионалните качества на съответния специалист. Това изисква съблюдаване на ясни гаранции, че информацията, отношенията и професионалните умения, придобити в рамките на терапевтичната работа, няма да бъдат смесвани със служебните функции, както и обратното. Като председател на БАП, според мен особено важни остават защитата на конфиденциалността в терапевтичния процес, ясното разграничаване на професионалните роли и правото на клиента на информиран избор. Необходимо е също да бъде ясно, че възможността за упражняване на психотерапия предполага, според европейските стандарти, съответното няколкогодишно обучение и квалификация, включващи теоретична подготовка, лична терапия и работа под супервизия. Психотерапията е отделна професия и не произтича автоматично от квалификацията „психолог“. Затова смятам, че е необходим допълнителен професионален диалог със законодателя и ДАНС относно необходимостта от това изключение и гаранциите, които трябва да го съпътстват. Целта не е да бъде ограничавано професионалното развитие на служителите, а да бъде намерено решение, което едновременно защитава обществения интерес, професионалната етика и сигурността и автономията на хората, които търсят психотерапевтична помощ. В този смисъл закон, който създава специфична двойна роля, трябва да създаде и специфични гаранции за нея.
Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по психотерапия
Проектът предвижда да отпадне проверката в Комисията по досиетата при проучване на човек за достъп до класифицирана информация (чрез отмяна на чл. 45а ЗЗКИ). Сега се проверява дали кандидатът е бил свързан с бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. ДАНС се мотивира с предвиденото закриване на Комисията по досиетата, за което настояват от „Прогресивна България“. Освен това от агенцията сами признават, че принадлежността към комунистическите тайни служби досега не е било основание за отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.
С толкова устрем за окопаване и липса на прозрачност, службите ни за сигурност се връщат назад към тоталитарното управление. Да се даде толкова власт в ръцете на ДАНС, с която да може още по-необезпокоявано да ограничава правата на човека, при липса на реални и видими резултати от работата ѝ, изглежда рисковано за… националната сигурност, която по закон включва гаранции за демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите5.
Ако законопроектът бъде приет, няма да разберем дали и с какви данни ДАНС разполага за престъпленията, явленията и тенденциите в последните години, довели до фалита на КТБ, „Хемусгейт“, „Петрохан“, инсталирането насред София на мощен заглушител, потискащ честотите на GPS сигнала, включително на летището, масовото радикализиране на тийнейджъри, довело до жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив, за чуждото политическо влияние, дезинформационни кампании и пропагандата в социалните мрежи и медиите, включително намесата при провеждане на избори и т. н.
И накрая един малко технически въпрос: защо публикуваните за обществено обсъждане през последните години сходни проектозакони са изтрити от сайта за обществени консултация, вместо да бъдат архивирани и достъпни? Въпросът е съвсем резонен, тъй като упоритостта на ДАНС да прокара едни и същи стари идеи от 2019 г. насам, днес може да се проследи само по публикациите в медиите.
- Доклад за демократичния контрол върху службите за сигурност, приет през 2007 г. и актуализиран през 2015 г. (CDL-AD(2015)010). ↩︎
- През 2023 г. FRA изготвя частична актуализация на своите доклади от 2015 г. и 2017 г., в която се посочват промените, настъпили в законите за разузнаването в ЕС оттогава (doi:10.2811/150305). ↩︎
- Първият опит да се прокара увеличаване на сроковете за защита и възможност за унищожаване на документи, преди да са станали достъпни, е през 2019 г.; вторият – на 2 януари 2025 г., по време на кабинета Главчев. ↩︎
- Законопроектът предвижда промени и в други закони: Закона за защита на класифицираната информация, Закона за електронните съобщения, Закона за отбраната, Закона за противодействие на тероризма и Закона за специалните разузнавателни средства. ↩︎
- Според легалното определение в чл. 2 ЗУФСЗНС „национална сигурност“ е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети. ↩︎