7 септември 2026 г.
Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) така и не обясни защо отказва да отстрани Емилия Русинова, като градски прокурор на София, докато тече дисциплинарното производство срещу нея. Протоколът от заседанието е засекретен. В информационните канали на институцията няма никакво разумно обяснение за случилото се. Миналата седмица Електронен съдник получи официален отказ от ВСС да предостави мотивите, поискани по реда на Закона за достъп до обществена информация. Неадекватният пиар на ВСС оставя място да се вихрят съвсем логични спекулации по темата. Те се подсилват от думите на правосъдния министър Николай Найденов, който се зарича една от първите реформи в прокуратурата да бъде премахването на съществуващата концентрация на власт в СГП, „тъй като от нея тръгват по-голямата част от зависимостите”. Все пак Найденов е запознат с мотивите на ПК на ВСС за запазването на Русинова на поста ѝ, но не изглежда те да са променили мнението му за това „какво е сложено на трупчета, какви зависимости и какви експлоатирани влияния се създават там“.
С казуса на Русинова шести месец се занимават трима министри, цялата прокурорска колегия на ВСС и медиите. До момента данните за компрометиращи връзки на Русинова не са опровергани. Тя обаче остава непоклатима на пост, на който може да влияе на разследванията срещу магистрати и народни представители. Разумно обяснение за тази ситуация липсва. На този фон децата на поне двама от членовете на прокурорската колегия – Калина Чапкънова и Йордан Стоев – са младши следователи в ръководената от Русинова СГП. В този контекст списъкът на кандидатите за ВСС от прокурорската квота се запълни с висши прокурори (включително началници на Русинова), които оглушително мълчат по нейния казус, а и изобщо по скандалите на съдебната система.
Формално ВСС крие мотивите за оставяне на Русинова на поста ѝ, възползвайки се от законова норма, която забранява разгласяването на факти, свързани с дисциплинарно производство. Съгласно чл. 313, ал. 3 от ЗСВ до постановяването на акта за налагане на дисциплинарно наказание не може да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. В случая на Русинова обаче фактите, заради които започна дисциплинарното производство, бяха оповестени от двама министри преди то да бъде образувано. При това положение, за да откажат отстраняването й от високия пост, който заема, кадровиците от ВСС би трябвало да са абсолютно убедени в почтеността на Емилия Русинова, която се поставя под съмнение от разгласените вече факти. В противен случай членовете на прокурорската колегия съзнателно и непосредствено застрашават обективността на преценката си. Във всички случаи, и без да навлизат в детайли и конкретни факти от производството, кадровиците дължат обяснение за решението си.
Казусът Емилия Русинова
Прокурор Русинова е уличена в близки връзки с потъналия в неизвестност Петьо Петров „Еврото“, известен като централна фигура в мрежа за покваряване и изнудване на магистрати. В интервю за Нова ТВ на 8 март 2026 г. доскорошната българска европрокурорка Теодора Георгиева твърди, че Русинова лично я е представила на Петров в ресторанта „Осемте джуджета“. След като Георгиева с разследванията си за Чирен1 засяга определени политически интереси, в медиите изтича компроматно видео от тази среща. Информация за посещения на Русинова в “Осемте джуджета” имаше в разследвания на BIRD и АКФ.
Медиите публикуват и снимка на Русинова с Петров. На 30 март 2026 г., и Емил Дечев в краткото си битие на служебен вътрешен министър (иначе той е наказателен съдия в СГС), хвърля бомбата, че Русинова „тихо хрупа сиренце от мандрата на Петьо Еврото“. Русинова не дава разумно обяснение по изнесените факти. Два дни по-късно (на 2 април) от ВСС съобщават, че „по повод публикациите в медиите“, свързани с Емилия Русинова, етичната комисия на прокурорската колегия се е самосезирала и е провела извънредно заседание на 1 април 2026 г.
Седмица по-късно (на 7 април 2026 г.) служебният правосъден министър Андрей Янкулов внесе предложение за освобождаване на Русинова от поста, по което прокуроската колегия образува дисциплинарка едва на 13 май 2026 г. – два месеца след интервюто на Теодора Георгиева, месец и половина след изявлението на Емил Дечев за пътуванията на Русинова с Петров. Йордан Стоев, Гергана Мутафова и Евгени Иванов са определени за членове на дисциплинарния състав. На 24 юни синът на Йордан Стоев – Павел Стоев, е назначен за младши следовател в СГП.
На 2 юли 2026 г. вече новият министър на правосъдието Николай Найденов поиска временно отстраняване на Русинова, докато тече дисцпилнираното производство срещу нея. Мотивите на министъра са, че
От оповестяването на данните връзките на Русинова с Петров до поставянето на въпроса за неутрализиране на нейното влияние, което има потенциал да попречи на безпристрастното произнасяне по казуса, минават месеци. Кой не си е свършил работата? Съгласно чл. 232, ал. 1 от ЗСВ при образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание освобождаване от длъжност като административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до три месеца. Такова предложение от дисциплинарния състав обаче изглежда никога не е направено. По всичко изглежда, че цялата прокурорска колегия е предубедена във високия интегритет на Русинова, поради което нито инициира, нито гласува отстраняването ѝ. Дисциплинарният състав в случая има водеща роля – той именно изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица (чл. 318, ал. 3 от ЗСВ). От дисциплинарния състав изцяло зависи и бързото приключване на производството.
Междувременно, при висяща дисциплинарка, на 15 юли – две седмици, след като е назначен на работа в СГП, синът на Йордан Стоев, пожелава да бъде открита нова бройка за него в по-слабо натоварената Военна прокуратура. Емилия Русинова се съгласява да бъде намален щата на СГП, нищо че е много по-натоварена2.
На 22 юли 2026 г. прокурорската колегия на ВСС отказва да отстрани временно Русинова от поста ѝ. Министърът пък решава да не обжалва това решение. Йордан Стоев си прави отвод. Стефан Петров заема мястото на Стоев в дисциплинарния състав. Калина Чапкънова също не участва в гласуването – синът ѝ Венелин Кючуков е младши следовател в СГП. (Впрочем, от 1 юли синът на Огнян Дамянов – Преслав Дамянов, е младши съдия в Софийския градски съд. Кандидатстването и назначаването в СГП и СГС на децата на членове на ВСС, докато родителите заемат най-високите постове в съдебната власт, само по себе си поставя въпроса за нравствените качества и на деца и на родители3).
Мотивите на решението на прокурорската колегия да оставят Русинова като градска прокурорка на София са взети единодушно от всички присъствали на заседанието членове на ПК на ВСС. За да гласуват така те би трябвало да са безкрайно сигурни в изхода на дисциплинарното производство и по-конкретно в липсата на компрометиращи престижа на съдебната власт действия от страна на Емилия Русинова. Ако обаче има толкова убедителни скрити доказателства за почтеността на Русинова, защо дисциплинарното производство срещу нея се влачи вече близо четири месеца? Не може ли колегията да приоритизира задачите си, така че името на Русинова да излезе час по-скоро изчистено от мръсното петно, което зацапва не само нейния имидж, но и репутацията на органа – ПК на ВСС, а и изобщо на съдебната власт?
По данни на BIRD, Емилия Русинова се е поставила начело на създадения с нейна заповед “Шести отдел”, който разследва престъпления свързани с магистрати. Така Русинова се е определила сама да се разследва дори по сигнала на правосъдния министър. От BIRD твърдят, че имат достъп до две заповеди, издадени от Русинова след началото на дисциплинарката срещу нея – от 6 и от 30 юли 2026 г. Те се отнасят до разпределението на делата и натовареността на на прокурорите. Заповедите са издадени в бърз, дори спешен, порядък, докато въпросът дали тя ще бъде отстранена от длъжност от ВСС все още е висящ.
Липсата на официална информация от ВСС поставя много въпроси и оставя място за спекулации в ущърб на репутацията му
Липсата на публичност на мотивите за оставянето на Емилия Русинова на поста ѝ, докато тече дисциплинарното производство срещу нея, само затвърждава подозренията за съществуващи зависимости на членовете на прокурорската колегия, от които те се ръководят при вземане на решения. Отводите на Йордан Стоев и Калина Чапкънова сами по себе си не са достатъчни да неутрализират тяхното влияние върху колегите им, с които те най-често гласуват вкупом по всеки щекотлив въпрос, отнасящ се до скандали и зависимости в прокуратурата. Интересите на двамата, предвид кариерните зависимости на децата им от Русинова, са предопределени.
Ако казусът на Русинова не получи решение до края на изборите за членове от професионалната квота, дали това няма да повлияе при гласуването на магистратите – та нали Русинова оглавява освен цялата СГП, също и отдел 06, който единствен може да разследва магистрати. В чекмеджетата на този отдел са морковите и тоягите. Ще посмее ли някой да гласува против статуквото, чиито кандидати са обществена тайна в напредварата за ВСС?
И още: ако казусът на Русинова не получи решение до края на изборите за членове от парламентарната квота, дали това няма да повлияе при гласуването на народните представители – та нали Русинова оглавява СГП, чийто отдел 05 единствен разследва корупция по високите етажи на властта, обитавани от народните представители.
Дали настоящите членове на прокурорската колегия не действат, така че следващият ѝ състав да се състои от техни лоялни колеги, а не от потенциални борци срещу статуквото?
След многото въпроси, ето и една констатация: представляващият ВСС Боян Магдалинчев4, отговарящ за информирането на обществото за дейността на ВСС, както и целият отдел във ВСС, отговарящ за връзките с обществеността, в който работят пет пиар експерти на пълен щат, са напълно безполезни – в публичното пространство не се долавя дори плах опит за спасяване на жалките остатъци от обществено уважение към институцията ВСС. Медийната стратегия на ВСС изглежда е само една: снишаване. Тя може да се изпълнява и безплатно. При този облик на ВСС, редно е тези набедени пиари да подадат оставка. Данъкоплатците не дължат заплати, без насреща да е положен труд.
- Скандалът с Теодора Георгиева избухна през март м. г., след като тя обяви публично, че български институции пречат на разследвания, в т.ч. свързано с проекта за разширение на единственото газохранилище “Чирен”. Ако бъде реализиран, той ще увеличи почти капацитета му до над 1 млрд. куб. м, почти двойно спрямо сегашния. След като видеото от срещата с Петьо Еврото излезе на бял свят, Георгиева съобщи, че европрокурорите я проверяват заради отвод, който си направила от разследването, тъй като била „застрашена“ от Пеевски. Европейската прокуратура разследва проекта “Чирен” от лятото на 2024 г., тъй като се съфинансира с грант от 78 млн. евро от Connecting Europe Facility (CEF). Проблемната част е променената технология за сондажи, разкрита в разследване на АКФ. Министерството на енергетиката избягва темата за изпълнението на проекта за “Чирен”. Разширението на газохранилището е стратегически важно в контекста на отказа на Европа от руски газ и изграждането на вертикалния газов коридор, който ще позволи пренос на допълнителни количества синьо гориво от юг на север и обединява България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова (източник: dw.com). ↩︎
- Вж. например ОфНюз, Сега. ↩︎
- За непотизма в българската съдебна система е писано много, вж. напр. публикацията на BIRD. ↩︎
- Боян Магдалинчев е наричан в медиите „Ръководител проекти – лицето на ВСС с 300 000 лв. приход, но без мнение по наболелите въпроси“. ↩︎