1 юни 2026 г.
От началото на 2022 г. по заповед на министъра на здравеопазването е създадена и действа работна група, която подготвя необходимата уредба за функционирането на Националната здравноинформационна система, предвидена в Закона за здравето. Министърът на здравеопазването е заявил предварителна консултация на проекта за наредба до председателя на Комисията за защита на личните данни съгласно чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679 като е приложил и мотивите към него и оценката за въздействие върху защита на данните. Проектът е съгласуван и с министъра на електронното управление. Подзаконовият нормативен акт е влязъл в сила на 01.01.2023 г. С него започва функционирането на Национална здравноинформационна система, в която се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаването и поддържането на електронен здравен запис на гражданите, който по дефиниция на чл. 13, ал. 1 от Наредбата представлява структура от данни за всяка от извършените от медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения дейности, с които се създава или използва здравна информация за гражданина или които са относими към неговото здравно състояние независимо от неговия здравен статус и източника на финансиране на съответната дейност.
Срещу наредбата са подадени две жалби от лица, които твърдят, че чрез Националната здравноинформационна система се събират, съхраняват и обработват данни относно тяхното здравословно състояние, представляващи специални категории лични данни по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, без те да са предоставили изрично съгласие за това обработване и без тяхното знание.
Първият жалбоподател посочва, че през 2023 г. са му извършени дентални прегледи и екстракция на мъдреци, отразени в амбулаторни листове, съдържащи информация относно неговото здравословно състояние. Съгласно оспорената Наредба тази информация е била предоставена на НЗИС от съответното лечебно заведение независимо от факта, че извършените медицински дейности не са били финансирани от Националната здравноосигурителна каса, а са били заплатени лично от жалбоподателя. Този жалбоподател твърди, че не разполага с пълен и ефективен достъп до всички данни, съдържащи се в неговото електронно здравно досие, нито с възможност да проследява в достатъчна степен обработването и достъпа до тях. Той има единствено генерирания Национален референтен номер при издаване на съответното направление или амбулаторен лист.
Вторият жалбоподател е жена, която твърди, че през 2023 г. е преминала през медицински прегледи при мамолог и гинеколог, при които са били установени обстоятелства, свързани с нейното репродуктивно и гинекологично здраве. Тя твърди, че информацията, съдържаща се в съответните медицински документи, включително данни относно нейното здравословно състояние и анатомични особености, е била предоставена и съхранявана в НЗИС без нейно изрично съгласие.
Според жалбоподателите оспорената Наредба допуска систематично и централизирано обработване на чувствителна медицинска информация относно гражданите, без законът сам по себе си да съдържа достатъчно ясни и предвидими правила относно обхвата на обработването и гаранциите за защита на техните права.
На 9 юли 2025 г. с решение на тричленен състав ВАС отменя някои от оспорените разпоредби – чл. 1, ал. 1, т. 1 в частта „видът на информацията и начинът“, чл. 1, ал. 1, т. 4, чл. 1, ал. 2 в частта „и съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“ и чл. 27, ал. 11, изр. 3 от Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система. Мотивите на съда са, че „в частта „видът на информацията и начинът“ и чл. 1, ал. 2 в частта „съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“ се създава първична правна уредба, каквато следва да се съдържа само в закон, и то при положение, че в чл. 28г, ал. 3, чл. 28г., ал. 3а и чл. 28г., ал. 3б ЗЗ, са регламентирани структурата на НЗИС, задълженията на медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения да създават електронен здравен запис и съдържанието на електронния здравен запис. В посочените свои части двете разпоредби са приети в разрез с чл. 3, ал. 2 ЗНА, доколкото не уреждат „другите отношения“ по тази материя. Нещо повече – след като законодателят е дефинирал съдържанието на електронния здравен запис, респ. вида на информацията, която се събира в НЗИС, от действието на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата би следвало, че и министърът на здравеопазването, в разрез в цитираното правило, би разполагал с правомощие да дефинира това установено в закона правило.„
Това решение е обжалвано пред петчленен състав на съда, който с определение от 21 май 2026 г. отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, формулирано така:
1. Трябва ли член 9 от от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) във връзка с членове 7, 8 и 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат национална уредба, при която основни параметри на централизираното обработване на лични данни за здравословно състояние са определени не в закон, а в подзаконов нормативен акт, издаден от орган на изпълнителната власт, въз основа на обща законова делегация?
2. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че допускат създаването и поддържането на обща национална информационна система, в която задължително се вписват данни за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето, като проведени медицински прегледи, издадени медицински направления, резултати от извършени медико-диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризация, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите ?
3. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната в предходния въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите при „спешни състояния“, когато не е възможно своевременно получаване на съгласие на пациента?
4. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната във втория въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, със съгласието на пациентите, което обаче не може да бъде изразено частично (само за част от информацията в електронното досие, ограничаваща се до необходимата за съответния преглед, манипулация или друга медицинска интервенция или само за определен период) и нормативно се свързва с :
a. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с каква част от данните е необходимо да се запознае е предоставена изцяло на медицинския специалист, съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
b. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за извънболнична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от извършения от тях първичен преглед, но без системата да използва „филтър“ т.е преценката с кои данни да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист, съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата
c. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от болничната медицинска помощ, „при и по повод осъществяване на функциите им“ във връзка с хоспитализацията, за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от изписване на пациента, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-днвения сок, е изцяло предоставена на медицинския специалист.
d. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от здравните заведения, които се отнасят до изпълнението на конкретна тяхна дейност по отношение на същия, но без времево ограничение и без системата да използва „филтър“, т.е преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинските специалисти, съгласно чл. 27, ал. 5 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
e. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на застрахователни дружества до „относимите здравни записи на пациента, при и по повод осъществяване на функциите им във връзка с конкретно застрахователно събитие“ по доброволно здравно осигуряване, въз основа на договор за медицинска застраховка, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с кои данни да се запознае е изцяло предоставена на застрахователното дружество, съгласно чл. 27, ал. 6 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата
5. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната във втория въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите от органите на досъдебното производство във връзка с висящи досъдебни или съдебни производства, въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с кои данни да се запознае е предоставена изцяло на наблюдаващия прокурор, съгласно чл. 27, ал. 9 от Наредбата?
6. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че допускат пациентите да не бъдат уведомявани винаги за извършения достъп до данните им в информационна система, като разглежданата в главното производство, а само „при необходимост“, като хипотезите на „необходимост“ не са посочени в закона или Наредбата, съгласно чл. 27, ал. 11, изречение трето?
Съдът спира производството по адм. дело № 11030/2025 г., ВАС.