7 май 2026 г.
Законопроектът е внесен в Народното събрание на 5 май 2026 г. и си поставя следните цели:
1. Предприемане на национални изпълнителни мерки, с които да бъдат въведени изискванията и да бъде осигурено прилагането на правни актове на ЕС в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
2. Определяне на компетентни национални органи съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/784 с контролни правомощия и на съответни отговорности спрямо доставчици на хостинг услуги на територията на страната.
3. Подпомагане на усилията в борбата срещу използването на фалшива самоличност чрез създаване на правна възможност за използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС.
4. Актуализиране на действащите правила за бърз и опростен обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления.
5. Въвеждане на промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР при отчитане на решенията на Съда на ЕС по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22.
6. Предоставяне на възможност на органите на ГДГП да противодействат на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия.
7. Обезпечаване изпълнението на правомощията на органите на ГДГП по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а (опетняване символите на България или ЕС), чл. 159а-159г (трафик на хора), чл. 242, ал. 1-4 (контрабанда), чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от НК („каналджийство“).
Необходимостта от нормативни промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР е мотивиране с тълкуванията на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680, дадени в актуалната практика на Съда на ЕС (решения по преюдициални дела С-205/21, С-118/22 и С-80/23).
В решението си дело С-118/22 СЕС установява несъответствие на националната законодателна уредба и по-специално – на действащата регулация относно обработването на генетични и биометрични данни като част от полицейската регистрация, с правото на ЕС. В светлината на тълкуване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни СЕС приема за недопустимо национално законодателство, което не предвижда подходящи срокове за съхранение или за периодична проверка на необходимостта от съхранение на разглежданата категория данни за осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда лица. Това води до практически неограничено – до смъртта на лицето, обработване на данните, като през този неопределен времеви период администраторът на данните не е задължен да извършва оценка доколко по- нататъшното им съхранение съответства на целите, за които са събрани, а субектът на данните е лишен от възможността да поиска тяхното изтриване или ограничаване на обработването. Несъответствие на уредбата на полицейската регистрация с правото на ЕС е постановено и в предходно Решение на СЕС от 23 януари 2023 г. по преюдициално Дело С-205/21. В него акцент се поставя върху допустимостта чувствителни – биометрични и генетични, данни да бъдат събирани от всички, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, без да се предвижда задължение за компетентния орган да провери и да докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и, от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. На основание на дадените от Съда на ЕС тълкувания следва да бъдат предприети промени по отношение на спазването на принципите за необходимост и пропоционалност при обработването на и съхранението на чувствителни данни на лица, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, за целите на полицейската регистрация.
Ето какви са предложените промени в чл. 68 от ЗМВР:
§ 5. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 – 5 се изменят така:
„(2) Личните данни на лицата с полицейска регистрация се обработват за целите на оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления, при което се извършват оперативни анализи, автоматизирани проверки и сравнения с други данни от информационните фондове на МВР и автоматизирано търсене и обмен на данни с компетентните органи на държавите членки и Европол съгласно Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент „Прюм II“), (ОВ, L 2024/982 от 5 април 2024 г.).
(3) При полицейската регистрация полицейските органи могат да обработват данните по чл. 18 от Закона за българските лични документи на лицата по ал. 1, както и:
1. дактилоскопични данни, снимки/лицеви изображения на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от една година;
2. данните по т. 1 и генетични данни – образци за ДНК профил на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по глава първа, първа „а“, втора, пета и единадесета от Особената част на Наказателния кодекс или представляващо особено тежък случай, или опасен рецидив, или за друго престъпление, с което е причинена смърт.
(4) Обработването на данните по ал. 3, т. 1 и 2 е допустимо, когато това е абсолютно необходимо за постигането на конкретно преследвани цели, свързани с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, и когато тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. При преценката на абсолютната необходимост от обработване на данните по ал. 3, т. 1 и 2, както и при преценката за наличието на пропорционалност полицейските органи вземат предвид естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, дали лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив, риска, който представлява лицето от гледна точка на целите за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, наличието на връзки с други висящи производства, съдебно минало и/или профил на обвиняемото лице.
(5) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. За обработване на личните данни по чл. 18 от Закона за българските лични документи съгласието на лицето не се изисква. При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 1 и 2 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.“
2. В ал. 6:
а) точка 5 се изменя така:
„5. лицето е починало, но не по-рано от три години от датата на извършване на регистрацията; в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници;“
б) създава се т. 6:
„6. лицето е осъдено с влязла в сила присъда и са изтекли:
1. дванадесет години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено престъпление;
2. осем години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс в останалите случаи.“
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) В случаите по ал. 6, т. 6, когато лицето не е изтърпяло или не е изпълнило наложеното му с влязла в сила присъда наказание, полицейската регистрация не се снема независимо от изтичането на срока по чл. 82, ал. 4 от Наказателния кодекс. За наличието на обстоятелствата по ал. 6 и за преразглеждане на необходимостта от по-нататъшно съхранение на данните за постигане на целите на обработването се извършват периодични служебни проверки. Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет.“
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР) се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784), с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн.
Регламентът е приет в отговор на нарастващия брой злоупотреби с услугите, предлагани от доставчиците на хостинг, от страна на терористични групи и на техните поддръжници, за да разпространяват терористично съдържание онлайн с цел отправяне на техните послания, радикализиране и вербуване на последователи, както и улесняване и ръководене на терористична дейност. Наличието на терористично съдържание онлайн се оказва катализатор за радикализацията на лица, която може да доведе до терористични актове, и следователно има сериозни отрицателни последици за ползвателите, гражданите и обществото като цяло. Необходимо е да се осигури прилагането в българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент (ЕС) 2021/784, като: определянето на компетентния национален орган съгласно чл. 12, който може да издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следи за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налага санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2021/784. Компетентният национален орган следва да изготвя годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред, и броя на решенията за налагане на санкции.
С проекта на ЗИДЗМВР се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година, с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията.
Установената връзка между информационните системи на ЕС, прилагани в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, цели да подобри ефективността и ефикасността на проверките по външните граници, да допринесе за предотвратяването на незаконната имиграция и за борбата с нея, както и постигането на висока степен на сигурност в държавите членки чрез противодействие на терористичните и други тежки престъпления.
Това ще позволи на компетентните правоприлагащи органи да достъпват и да ползват взаимодопълващи се данни от Системата за влизане/излизане, от Визовата информационна система, от Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им, от Евродак, от Шенгенската информационна система и от Европейската информационна система за съдимост за граждани на трети държави. За постигането на тази функционалност на информационните системи като компоненти на оперативната съвместимост са предвидени: европейски портал за търсене, обща услуга за биометрично съпоставяне, общо хранилище на данни за самоличност (ОХДС) и детектор за множество самоличности.
Предлагат се норми за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета. Директива (ЕС) 2023/977 установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления. Директивата заменя, като подобрява и надгражда съществуващата правна уредба по силата на Рамково решение 2006/960/ПВР. Актуализираните правила водят до опростяване и оптимизиране на процедурите, за да се улесни ефективното полицейско сътрудничество при противодействие на трансграничната престъпност на различни етапи от разследването – от етапа на събиране на разузнавателни данни за престъпността до етапа на наказателното разследване.
В тази насока с Директива (ЕС) 2023/977 се прецизират и допълват изискванията към съдържанието на исканията за информация, подавани до единните звена за контакт или пряко до компетентните правоприлагащи органи на държавите членки. Дефинират се хипотезите, при които исканията за информация могат да се считат за спешни. Въвеждат се по-кратки срокове за предаване на информацията, необходими, за да се гарантира бързото обработване на исканията. Директивата поставя акцент върху дискреционното правомощие на единните звена за контакт да извършват оценка на принципите на необходимост и пропорционалност, като по този начин осигурява гаранции срещу злоупотреба с искания за информация, включително когато това би довело до явни нарушения на основните права. Специфицират се и се разширяват обективните основания, при наличието на които дадена държава членка може да откаже искане за информация, отправено до единното ѝ звено за контакт. Единното звено за контакт и компетентните правоприлагащи органи в държавите членки след оценка във всеки конкретен случай следва да изпращат копия от исканията и информацията на Европол, доколкото обменът на информация се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на агенцията.
Директива (ЕС) 2023/977 установява и специални стандарти относно създаването или определянето, задачите и компетентността на единното звено за контакт в държавите членки, неговата организация на дейност, използваните информационни деловодни системи.
Въведените с Директива (ЕС) 2023/977 актуализирани правила предполагат осъвременяване на действащата законова уредба (ЗМВР, глава пета, раздел II, чл. 108 – 119). Приложимите по настоящем регулации са приети в изпълнение на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета и не отразяват новите специфични изисквания по отношение на опростения обмен на информация и данни между компетентните правоприлагащи органи на държави – членки на ЕС, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.
Създаване на нормативни предпоставки за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони
Широкото разпространение на относително евтини и лесни за управление дистанционно управляеми безпилотни летателни системи (БЛС) представлява нов тип предизвикателство за защитата както на обществени пространства, така и на елементи на критичната инфраструктура и на обекти от значение за националната сигурност. Устройствата предоставят възможност за злоупотреба, като зачестяват случаите на използването им в „географска зона на БЛС“, а именно – в зоните за сигурност/по протежение на държавната граница, в които полетите на БЛС са забранени или ограничени.
Към момента се извършват множество нерегламентирани и несанкционирани полети на дистанционно управляеми летателни системи (ДУЛС) в забранената за полети гранична зона с Република Турция. През последните две години са констатирани над 330 случая на прелитане на малки ДУЛС. В същото време турската страна оперира множество безпилотни летателни апарати в своята част на пограничната зона. Това изисква придобиване и опериране на система, способна селективно да възпрепятства управлението на ДУЛС, нарушаващи забранената зона, без при това да смущава работата на летателни апарати на турските власти, които оперират над територията на Република Турция. Същото се установява и от други регионални дирекции „Гранична полиция“ в Кюстендил, Русе и Бургас.
Същевременно са констатирани и множество опити за извършване на нерегламентирани полети и над летище „Васил Левски“ София – над 15 случая от 27 февруари 2026 г. до момента, по повод на което са предприети комплекс от мерки за повишаване на сигурността на въздушното пространство над летището, в изпълнението на които служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) са активно ангажирани. В тази връзка органите на ГДГП, осъществяващи специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и в периметъра на летищата, следва да имат и компетенции по прилагане на принудителни мерки за приземяване на безпилотни въздухоплавателни средства и/или за тяхното отстраняване по смисъла на чл. 62б, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в тези зони.
С оглед на функционалните задължения на ГДГП, за органите на дирекцията е от съществено значение да притежават законово правомощие за противодействие на този вид заплахи посредством ползването на технически средства за блокиране на електронни съобщителни услуги, съответно на електронни съобщения.
Понастоящем, по силата на чл. 301, ал. 3 от Закона за електронните съобщения за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1 от ЗМВР, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност компетентните органи на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги. Изрично цитираните дейности от ЗМВР са за откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, както и при освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления. Почти аналогично право е регламентирано и в разпоредбата на чл. 90 от ЗМВР, според която при осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗМВР полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.
Изложеното обосновава необходимостта от добавянето на дейността по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сред дейностите, при осъществяването на които органите на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, съответно предаването на електронни съобщения.
Предоставянето на възможност на органите на ГДГП да достъпват и да използват резервационните данни за пътниците и екипажите за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс
В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) е установена компетентност на Националното звено по чл. 11а да получава и обработва резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, и данни на екипажа на въздухоплавателните средства. Съгласно ЗДАНС тези данни се обработват само за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на изчерпателно очертан кръг от престъпления (чл. 42а, ал. 3). Допусната е също така възможност част от резервационните данни да бъдат обработвани и за целите на граничния контрол (чл. 42а, ал. 4). В рамките на посочените цели и за тяхното постигане в ЗДАНС са регламентирани основания за предоставяне на данни от Националното звено към съответните компетентни органи:
– при получени съвпадания по предварително определени критерии и сравнения с данни от информационните фондове на МВР и на Агенция „Митници“;
– във всички случаи за целите на граничния контрол – част от определените резервационни данни;
– всички категории резервационни данни, въз основа на искане от съответните компетентни органи до Националното звено – при оценка на всеки конкретен случай и спазване на принципа „необходимост да се знае“.
В последната хипотеза органите на ГДГП не са сред посочените в закона (чл. 42ж, ал. 1), които са оправомощени да подават мотивирани искания до Националното звено. Това обстоятелство препятства и намалява ефективността в оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, осъществявана от полицейските органи на ГДГП.
За изпълнение на Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест и заложените в него мерки № 2 и № 3 следва да бъдат предприети промени в чл. 125а, ал. 2 и в чл. 132, ал. 2 от ЗМВР.
В изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) – пети кръг на оценка „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централното управление (висшите държавни длъжности) и правоприлагащите органи“ (www.coe.int/greco), в закона следва да се установи принципът на оперативна независимост на полицейските органи спрямо политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, както и правила относно ограничаване на рисковете от конфликт на интереси след напускане на службата.
Следва да бъде променено правното основание за издаването на наредба за условията и реда за издаване на лични документи с променени основни данни на служители под прикритие. Действащата разпоредба на чл. 12 от ЗМВР предвижда тази наредба да бъде издадена съвместно от министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и председателя на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Предвид, че прилагането на специални разузнавателни средства чрез използване на служител под прикритие се осъществява единствено от специализирано структурно звено в МВР, се предлага да отпадне изискването за издаване на съвместен с председателите на ДАНС и ДАТО акт, а такъв да бъде предвиден в компетентност на министъра на вътрешните работи и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Отстраняване на „технически пропуск“ за отразяване в чл. 190, ал. 1 от ЗМВР на допълненията в Кодекса на труда (ДВ, бр. 62 от 2022 г.,) и по-специално – разпоредбата на чл. 164в „Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст отбащата (осиновителя)“
Предвид динамиката на обществено-икономическите отношения и инфлационните процеси, със законопроекта се предлага промяна в разпоредбата на чл. 192 от Закона за МВР, като отпадне определянето на размера на отличието „обявяване на благодарност с парична награда“ на ниво закон. Целесъобразно е размерите на наградите и отличията за служителите на министерството да бъдат обект на уредба с подзаконов нормативен акт.