6 май 2026 г.
Институтът за развитие на публичната среда1 публикува анализ на машинното гласуване на парламентарните избори от 19 април 2026 г. В него се разглежда съответствието между данните от секционните протоколи и тези от флаш паметите на устройствата за гласуване. Анализът обхваща секции в страната с машинен вот и отговаря на въпроси относно наличието на разминавания в гласовете, тяхното разпределение по партии и райони, както и възможните обяснения за това.
Основните изводи показват, че разминавания съществуват, но в повечето случаи са минимални и могат да бъдат обяснени с организационни и технически фактори.
Темата “за“ и “против“ машинното гласуване остава сред най-дълго обсъжданите и поляризиращи в българския изборен процес през последните години. И в навечерието на парламентарните избори на 19 април 2026 г. дебатът отново се фокусира върху надеждността на машинния вот, процедурите по сертифициране, поддръжка и контрол на устройствата, както и върху доверието в софтуера, който обработва резултатите. Дори станахме свидетели на опит за „разглобяване” на машинно устройство с отвертка, което допълнително засили напрежението около процеса.
В крайна сметка изборната администрация отново организира “смесено” гласуване. В 9 354 секции в страната с над 300 избиратели гражданите имаха възможност да избират между машинно гласуване и хартиена бюлетина, като във всяка от тях беше осигурено по едно устройство. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК), в изборния ден 110 машини са били извадени от употреба, което поставя въпроси както за техническата им надеждност, така и за организацията на изборния процес.
Наред с това бяха регистрирани и конкретни проблеми при отпечатването на машинните бюлетини, при които не можеше еднозначно да се установи вотът на избирателя. Наблюдатели на Институт за развитие на публичната среда бяха свидетели на такива проблеми в различни населени места в страната и секции в чужбина. ЦИК предварително бе указала на секционните комисии при подобни случаи да допускат гражданите повторно да гласуват с хартиена бюлетина.
Именно в този контекст възниква и ключовият въпрос за проследимостта и съответствието на изборните резултати. При машинното гласуване данните се съхраняват както в електронен вид – във флаш-паметите на устройствата, така и в хартиените протоколи, попълвани от секционните избирателни комисии. Сравнението между тези два източника на информация е от съществено значение за оценката на точността на отчетените резултати и за доверието в изборния процес като цяло.
В тази връзка екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработва данните от секциите в страната с машинно гласуване в изборите за Народно събрание на 19-и арил.
Какво показват данните за разминаванията:
Според отворените данни от страницата на ЦИК общият брой на секциите в страната, в които имаше машинно гласуване, беше 9 354.
Публикуваните отворени данни от флаш паметите на машинните устройства за гласуване в секциите в страната, показва информация за гласуване с машини в 9 273 секции. Така липсват данни от 81 флаш памети. Това са секции, за които по някаква причина не може да се извлече информация от записващите устройства. За тях съответната секционна комисия (СИК) трябваше да състави нарочен констативен протокол. Такъв пример представяме от секцията 010300074 в гр. Благоевград. Според записаното в протокола: “Флашката е повредена”.
Анализът на данните показва, че съгласно секционните протоколи бюлетините от машинния вот (във секциите, за които има данни и от флаш паметите) са общо 1 508 942. Същевременно записаните гласове на флаш паметите от машинните устройства са 1 520 228. По този начин се получава разминаване от 11 286 гласа – или едва 0.75%.
Секциите с разлики в броя гласове пък са общо 3 360 – в тях става въпрос за гласове в полза или ущърб на някоя формациите, явили се на изборите, за гласове “Не подкрепям никого” или пък за несъответствия в общия брой на подадените гласове.
Разминаванията по партии
Преглед на данните по партии показва, че има разминавания в гласовете за всяка една от парламентарните формации. Те не винаги са в техен минус. Но в крайна сметка общият брой гласове за 5-те партии и коалиции в протоколите е по-малък, отколкото този, записан за тях на флаш паметите.
При коалицията Прогресивна България разликата е най-голяма – гласовете, записани в протоколите, са с 5 172 по-малко. Следват ги от Продължаваме Промяната-Демократична България с 2 390 гласа и ГЕРБ-СДС с 1 055 гласа.
Данните за всички формации, излъчили представители в 52-рото Народно събрание, са представени по-долу:
Разминаванията по райони
Най-много секции с разлики в данните в секционните протоколи и тези от флаш паметите има в трите софийски избирателни района (ИР). В 24-и ИР те са 297 , в 23-и – 256, а в 25-и – 246. Това са районите с най-много машинни устройства, където и най-много избиратели гласуваха с тях. На другия полюс са районите Монтана с 31 секции, Видин с 32 и Разград с 35. Данните са всички райони са представени в следващата графика:
На какво може да се дължат разминаванията
Припомняме, че в края на 2022 г. бяха въведени промени в Изборния кодекс, подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП. С тях се върна т.нар. “смесено гласуване“ – във всички секции с над 300 души по списък избирателите решаваха дали да дадат вота си с хартиена бюлетина или машинно. Устройствата пък се превърнаха на практика в “принтери” на бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс следваше да бъде предвидена “специализирана хартия с допълнителни защити” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана само в БНБ. Преди последните избори с оглед на предишните случаи на частично разпечатани или неотпечатани бюлетини от машинно гласуване, беше извършена профилактика и диагностика на принтерите на устройствата и четците на смарт карти. Това все пак не предотврати изцяло проблемите с машинните бюлетини. В тази връзка е очаквано в част от секциите с машинен вот да се получат разминавания между отчетените от комисиите гласове и записите във флаш паметите. Преди тези избори отново ЦИК беше изпратила предварителни инструкции към районните и съответно секционните комисии. Така те даваха възможност на избирателите да упражнят повторно правото си на глас в случай, че е имало проблем с отпечатването на машинна бюлетина. По този начин не може да говорим за “загубени” гласове от машинните устройства.
В повечето секции разминаванията в резултатите са от по няколко гласа. Напълно допустимо е в тези случаи да става въпрос за човешка грешка при преброяването и отчитането на бюлетините от машинно гласуване. Често СИК използват погрешната практика да разделят гласовете за една формация на няколко купчини. Те се броят от различни членове на СИК и впоследствие се сумират. Това предпоставя много възможности за грешки и технически неточности при определянето на окончателния резултат, сред които например са размяната на записването на резултатите от хартиеното и машинното гласуване в протоколите. Също така в много случаи СИК отбелязват на отделни листове/тефтери и др. резултатите от броенето на бюлетините и тогава е лесно да се допусне механична грешка при пренасянето на данните.
Източник: Институт за развитие на публичната среда.
- Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е организация, работеща повече от 15 години в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в страната с основен фокус върху защитата на избирателните права на гражданите. ↩︎