28 април 2026 г.
Справка на уебсайта на прокуратурата установява, че е публикувана нова „вътрешна“ заповед, подписана от Борислав Сарафов, който миналата седмица „оттегли съгласието си“ да изпълнява функциите на главен прокурор. Заповедта е с № РД-02-11 от дата 27 март 2026 г., т. е. издадена е повече от осем месеца след като на 21 юли 2025 г. изтече законовият срок по чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за заемане на поста и. ф. главен прокурор от Сарафов.
Със заповедта се допълва Указанието за дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнението на наказанията и други принудителни мерки (утвърдено със Заповед № 5306/24.11.2014 г., изм. и доп. със Заповед № 04-203/28.04.2016 г., Заповед № РД-04-71/19.02.2018 г., Заповед № РД-02-19/03.10.2022 г., Заповед № РД-02-31/15.12.2023 г. на главния прокурор).
Както винаги актовете на главния прокурор, издадени на основание чл. 138, ал. 1, т. 6 ЗСВ по методическо ръководство на всички прокурори, не са придружени от мотиви, нито са предшествани от някакво експертно обсъждане. На практика допълнението предвижда ред за преразглеждане от горестоящ прокурор на постановлението на прокурора, с което се е произнесъл относно приспадане на наказанието. Такъв контрол обаче не е предвиден в закон и не може да бъде изведен по тълкувателен път от действащото законодателство. Нещо повече, традиционно служебният контрол в прокуратурата не е обвързан със срокове. Следователно новата разпоредбата е в нарушение на принципите на законност и правна сигурност. Възможно е разпоредбата да бъде използвана за пост фактум поправяне на грешки на прокуратурата при заведени срещу нея дела по ЗОДОВ. Възможно е обаче и новото производство по служебен контрол да се използва за влошаване положението на изтърпяващия наказанието, в случаите, когато горестоящият прокурор отмени вече постановено приспадане на наказанието.
Ето конкретния текст на заповедта, с която се допълва в текста на указанието, като се създава нова точка 9.1О: „Постановлението по чл. 417, ал. 1 НПК може да бъде npeдмет на служебен контрол (чл. 46, ал. 4 и ал. 5 НПК), когато съдебният контрол не е бил реализиран (осъденият не е упражнил правото си на жалба в предвидения от закона срок; обжалваното постановление не е било разгледано от съда по същество и т. н. ).„
Ето текстовете на разпоредбите от НПК и НК, по които Сарафов дава задължителни за всички прокурори указания, с които изрично се включва в прокурорския служебен контрол и
Чл. 417, ал. 1 от НПК:
Когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.
Чл. 59 от НК
(1) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:
- един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;
- два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.
(2) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.
(3) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.
(4) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права.
Чл. 46 от НПК
(4) Прокурор от по-горестоящата прокуратура може служебно писмено да отмени или измени постановление на прокурор от по-ниската по степен прокуратура, което не е било разгледано по съдебен ред. Неговите писмени и мотивирани указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.
(5) Прокурорът, получил указанията по ал. 4, може да направи възражение срещу тях пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.
На пръв поглед изглежда, че тази разпоредба не би създала полемики. Но следва да се има предвид, че неизпълнението на правомощията на прокурора по чл. 417, ал. 1 от НПК е основание на претенция за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от прокуратурата и изразяващи се в изпълнение на наложено наказание над определения срок. Тези вреди се обезщетяват от държавата, като исковете се разглеждат по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Нещо повече, публикуваният консолидиран текст на Указанието за дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнението на наказанията и други принудителни мерки разкрива, че в края на миналата година Сарафов е подписал още една заповед за допълването му: Заповед № РД-02-42 от 27.11.2025 г., с която в точка 14.3. е допълнен текстът в червено: „Прокурорът изисква периодично, но не по-малко от веднъж на два месеца, писмена информация от органите на МВР за извършените проверки относно местонахождението на осъдения в Република България, която да съдържа конкретни данни за извършените действия и установените обстоятелства. Въз основа на анализ на предоставената информация, прокурорът преценява и възлага конкретни задачи на органите на МВР, допълващи действията по издирването, като определя срок за изпълнението им„.