1387 съдебни дела заведени от едно и също лице в СРС за последните пет години

22 април 2026 г.

^{Снимка: Judicial Commission of NSW.}

Дело на кверулант¹ с над 1118 съдебни дела само в Софийски районен съд (СРС) стигна до Върховния касационен съд (ВКС). Поредният иск е предявен като „жалба“ срещу Прокуратурата за осъждането ѝ да заплати сумата от 24999 лева, като обезщетение за понесени неимуществени вреди от незаконно обвинение и задържане във връзка с грабеж, извършен преди повече от 12 години. Съдът на две инстанции прекратява производството и така делото стига до ВКС. Касаторът – кверулант се оплаква за това, че Софийски градски съд е потвърдил акта на Софийски районен съд, с който исковата му молба е върната, а производството по делото – прекратено, с мотиви за „очевидна злоупотреба с правото на иск на ищеца по смисъла на чл. 57, ал. 1 от КРБ и чл. 17 от ЕКПЧ, и аналогия от чл. 35, § 3 (а) от Конвенцията, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимна цел“.

Според мотивите на ВКС в периода 01.05.2021 г. – 19.09.2024 г. същото лице е инициирало пред СРС 1118 броя дела с идентичен предмет срещу различни ответници – прокуратурата, различни съдилища, ГДБОП, ГДИН. Само в периода 01.01.2025 – 27.01.2025 г. същият ищец е завел 269 съдебни дела.

Случаят поставя въпроси за механизмите, с които законодателството е въоръжило съда, за да идентифицира и предотврати кверулантно поведение на ранен етап. Основен въпрос на кверулантното поведение е тежестта на психологичното разстройство и необходимостта от задействане на мерки на психиатрична помощ. Доколкото кверулантното поведение представлява патологична склонност към водене на дела и подаване на жалби в  Европейския съюз, САЩ, Канада и Австралия то се разглежда както от правна, така и от психиатрична гледна точка. Често обаче оказването на психиатрична крижа е трудно осъществимо на практика поради липсата на самокритичност у лицата с кверулантно разстройство. Основният отговор в тези държави често е по-скоро административен и правен, отколкото чисто медицински. За да се ограничи правото на лицето да завежда нови дела без предварително разрешение, съдебните системи въвеждат статута „vexatious litigant“ – букв. „злонамерен ищец“. Най-близкото определение по българското право на този статут е „лице, злоупотребяващо с процесуални права“.

 В Австралия например, чрез трудовете на д-р Грант Лестър са разработени специални протоколи за управление на „неразумни жалбоподатели“, които помагат на държавните служители да поставят твърди граници, без да влизат в излишни спорове.

Заб.: Първоинстанционното определение на СРС не е публикувано нито в електронните платформи за съдебни актове и дела, нито в правноинформационните системи с платен достъп.