21 април 2026 г.
Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени решението на Столичен общински съвет (СОС), с което се регламентира трудовите договори на медицинските специалисти в яслените групи на детските градини да се назнават от директора на детската градина, вместо от райнонния кмет, който няма пряко наблюдение върху работата им, нито възможност за ефективен контрол. Мотивите на съдебното решение, макар дълги и подробни, са неконститстентни. Решението е изпъстрено с цитати на нерелевантни разпоредби от подзаконовата нормативна уредба. Доколкото може да се анализират, те потвърждават становището на първоинстанционния съд, че решението на СОС е взето, без да коректно предварително обсъждане със заинтересуваните страни и организации.
Административното производство е образувано по повод писмо от Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета до кмета на Столична община. В писмото е посочено, че към момента медицинските сестри в яслените групи се назначават от кмета на района и директорът на детска градина с яслени групи не може да упражнява контрол, нито при нужда да назначава заместник, нито да санкционира дисциплинарно медицинските специалисти, работещи в яслената група на ръководената от него институция, тъй като не им е работодател. Кметът на района, който документално им е работодател според писмото, нито има наблюдения, нито осъществява контрол върху дейността и изпълнението на задълженията на тези медицински сестри. Във връзка с кадровото обезпечение и функциониране на детските градини с яслени групи в Столична община, е предложено да се предприемат действия по чл.123 и чл.123а от Кодекса на труда за промяна на работодателя на медицинските сестри. Във връзка с предложението е изготвен и внесен в СОС доклад от председателя на Постоянната комисия по образование. В доклада се посочва, че чл. 257, ал. 1 от ЗПУО определя директора като орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното образование. Съгласно чл.259, ал.1 от ЗПУО в изпълнение на правомощията си директорът издава заповеди. Съгласно чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, директорът изпълнява своите функции, като: сключва, изменя и прекратява трудови договори с педагогическите специалисти и с непедагогическия персонал в институцията в съответствие с Кодекса на трудаи т. н. Докладът с проекта за решение е разгледан от постоянните комисии към СОС. Получени са становища от министерство на труда и социалната политика и от заместник-министъра на образованието и науката. Въз основа на доклада и становищата, след проведено гласуване е прието процесното решение по т.22 от Протокол №23 от заседание на СОС на 14.11.2024 г., че трудовите договори на медицинските сестри в яслените групи при детските градини на територията на Столична община следва да бъдат сключвани от директорите на съответната детска градина. Решението е прието след проведено обсъждане и явно гласуване от членовете на СОС, отразено в съставения Протокол №23/14.11.2024 г., от общо гласували 47 общински съветници, с 33 гласа – за, 9 гласа – против и 5 гласа – въздържал се. Така приетото решение на СОС е оспорено пред АССГ от Синдиката на българските медицински специалисти. След обичайните перипетии по разхождане на делото, докато се определи характера на решението на СОС (като общ административен акт), делото е разпределено в АССГ. Като жалбоподател се присъединява Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. АССГ приема, че процесното решение е издадено от компетентен орган – Столичен общински съвет, в предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, но е издадено при допуснати нарушения в процедурата по постановяването му по чл.66-69 от АПК, „което се е отразило и на материалноправната му законосъобразност“. По-конкретно, не са спазени процедурните изисквания на чл.66-69 от АПК за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаването на акта. Това според АССГ е довело до невъзможност на заинтересованите лица да вземат участие в административното производство, да направят своевременно своите възражения и предложения, които да бъдат обсъдени и взети предвид от административния орган при постановяване на общия административен акт. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава в значителна степен правото на защита на заинтересованите лица в производството. Недопускането му би могло да доведе до издаване на административен акт с различно съдържание от процесния.
В заключение ВАС оттбелязва, че „основателни в този смисъл се явяват доводите, изложени от ответниците по касационната жалба, че при приемане на процесното решение е следвало да бъдат уведомени и изслушани като заинтересовани лица, което би дало възможност да бъдат разгледани и съобразени пълноценно и всестранно техните съображения и възражения относно съобразяването на решението със съществуващата нормативна уредба (посочена по-горе), както и спецификите и нуждите на различните възрастови групи, за постигане на законово защитените цели в областта на грижите за здравето, образованието и възпитанието на децата и работата на медицинските специалисти. Следва същевременно да се вземе предвид, че част от съображенията, изложени в касационната жалба и отговорите към нея, които са от съществено значение, касаят оперативната целесъобразност на административния акт и като такива попадат извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила“.