1 юни 2026 г.
Днес в Народното събрание постъпи становище по общия законопроект за промени в Закона за съдебната власт от Висшия съдебен съвет, който се явява в централната роля на антагониста в драмата „Съдебна реформа“. Промените в ЗСВ опитват да преодолеят по законодателен път дефицитите и политическите зависимости на повечето от сегашните (и предишни) членове на този орган. Макар да признава необходимостта от промени, ВСС възразява срещу повечето предложения, като настоява за тяхното прецизиране.
Към становището е приложен Доклад относно постъпили становища от органите на съдебната власт и професионалната общност по въпросите, обсъдени на заседанието на Пленума на ВСС на 13 март 2025 г,, касаещи начините и способите за пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите. От доклада се установява, че преобладаващо предпочитаният от съдиите способ за гласуване е „смесено с хартиена бюлетина и електронно дистанционно гласуване“. Това становище е подкрепено от 113 съдилища, от общо отговорилите 148 съдилища (от 32 съдилища не са постъпили становища). Вариантът за гласуване само с „хартиени бюлетини“ е подкрепен от 25 съдилища. Този вариант е подкрепен и от Съюзът на съдиите.
Кадровиците не подкрепят сегашната редакция на законопроекта, предвиждаща членове на Съдийската колегия да бъде избирани по предложение на Съюза на юристите и от Общото събрание на Висшия адвокатски съвет, а по отношение на Прокурорската колегия – от Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Българската академия на науките. В мотивите на законопроекта това предложение е мотивирано с въвеждане на ,,обществена квота“ в рамките на парламентарната квота. Според ВСС обаче не става ясно защо именно тези четири субекта са избрани като титуляри на правото на предложение. Не е ясен критерият, по който Академичният съвет на Софийския университет е предпочетен пред юридическите факултети или академичните органи на другите висши училища, които също обучават юристи. Не е яснo и защо Съюзът на юристите в България е поставен в по-привилегировано положение спрямо други професионални юридически организации.
От гледна точка на принципа на правовата държава законовите разрешения следва да бъдат предвидими, обосновани и последователни. Когато законът предоставя привилегия на конкретно посочени субекти, без да съдържа обективни критерии за техния избор, това поражда съмнение за несъответствие с изискванията за правна сигурност, равнопоставеност и обективност. Според ВСС така формулираните разпоредби не са съобразени с правно-техническите изисквания за съставяне на нормативни актове, установени в Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане. ВСС обаче на посочва конкретните законови разпоредби, които смята, че са нарушени.
С § 2 и § 17 от общия закононроект се въвежда изискване към кандидатите за членове на ВСС да са независими и партийно неутрални, като с допълнителна разпоредба се предлага легална дефиниция на понятието „партийно неутрално лице“. ВСС е орган, призван да отстоява независимостта на съдебната власт, което предполага членовете му да са политически неангажирани. Кадровиците възразяват срещу така предпожената дефининция на понятието „партийно неутрално лице“, тъй като според тях текстът не обхваща всички възможни хипотези на нартийна обвързаност или политическа зависимост. Това според тях създава риск въведеното изискване да остане формално и да не постигне целта, която законопроектът преследва, а именно гарантиране на реална политическа неутралност на кандидатите за членовете на ВСС.
С § 3 в чл. 18, ал. 1 се предлага създаване на нова т. 12, с която се въвежда ограничение кандидат за член на ВСС да не може да бъде лице, което през последните 7 години е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния: административен съд или главен прокурор, техен заместник, или е било определено да изпълнява такива функции за повече от общо 6 месеца. Предложението поражда сериозни съображения, тъй като въвежда ограничение, основано единствено на заемана в миналото длъжност, без да е обосновано с конкретен риск за независимостта, безпристрастността или професионалната пригодност на съответното лице. По този начин се изключва възможността опреденена категория лица да бъдат кандидати за членове на ВСС не поради липса на професионални или нравствени качества, а единствено поради предходното им служебно положение. Текстът има характер на ограничение intuitu personae, т.е. с оглед на личността и на заемани конкретни висши днъжности, а не въз основа на общ, обективен и еднакво приложим критерий. Това създава риск от възприемането му като законодателно решение, насочено към ограничен и предварително определим кръг лица.
Предложението има и дискри.минационен характер, доколкото поставя в по-неблагоприятно положение лица, заемашt най-висшите длъжности в съп.ебната власт, без да е налице достатъчно убедитешш и пропорционю,на причина за това. Самото заемане на такава длъжност не може автоматично да бъде приравнено на зависимост, несъвместимост или непригодност за участие във ВСС. В този смисъл предложената разпоредба е в противоречие с чл. 5 от Конституцията на Република България, доколкото законът не може да въвежда ограничения, които са несъвместими с конституционните принципи на правовата държава, равенството и недопускането на произвол. Поради това предложението следва да бъде прецизирано.
В § 4, вариант 1, се предвижда редакция на чл. 19 от ЗСВ. На първо място, се въвежда задължение за администрацията на Народното събрание, при пpовеждане на избор за членове на ВСС, да изисква справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства зa наличие на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства спрямо кандидатите, справки за висящи, прекратени и спрени досъдебни производства, по които кандидатите са привлечени в качеството на обвиняеми, както и справка за исканията за достъп до данни по Закона за електронните съобщения. Вносителите не са изпожили мотиви, които да обосновават необходимостта от предложението, нито са арrументирали преследваната с него цел. Поради това е невъзможно да се извърши преценка за пропорционалността на предлаганата мярка. На следващо място, се предвижда предложения за членове на ВСС, избирани от Народното събрание, да могат да правя не само народните представители, но и Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети във висшите училища. Това предложение, подобно на предложението по § 1, очевидно цели да повиши професионалната легитимност на кандидатурите, да намали политическото влияние върху избора и да ангажира по-широко юридическата общност с процеса по формиране на състава на Висшия съдебен съвет. И тук обаче недоумение буди избирателният подход на вносителите. Критерият, според който право на номиниране имат само юридическите факултети, класирани на първите три места в рейтинговата система на Министерството на образованието и науката, поражда съмнения за неравнопоставено третиране спрямо част от висшите училища и академичната обшност. Рейтинrовата система представлява административен инструмент за оценка на качеството на обучението и научната дейност, но не следва да служи като самостоятелно правно основание за предоставяне на публичноправна функция. Подобно оrраничение поражда съмнение за несъответствие с принципите за равенство и академична автономия, прогласени съответно в чл. 6, ал. 2 и чл. 53, ал. 5 от Конституцията. Всички акредитирани висши училища са равнопоставени по закон и не следва да бъдат подреждани в правен смисъл според „йерархия на участие“ в обществени и публичноправни процеси.
В § 4, вариант 2, също се предвижда редакция на чл, 19 от ЗСВ, като се създават нови ал. 3 и ал. 4. С предложената ал. 3 се предвижда Народното събрание да приема правила, по които се установява наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 17, ал. 1 от ЗСВ, при спазване на изискванията за прозрачност, обективна преценка и равноноставеност на кандидатите. С предложената ал. 4 се предоставя право на специализираната постоянна комисия да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 17 и чл. 18 от ЗСВ, като държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие.
Предложението преследва легитимна цел за по-задълбочена и обективна преценка на кандидатите за членове на ВСС. Въпреки това предложената редакция поражда възражения. На първо място, не е достатъчно ясно какъв ще бъде обхватът на правилата, които Народното събрание следва да приеме. Критериите за преценка на високите професионална и нравствени качества следва да бъдат уредени достатъчно ясно в закона, а не да се оставят в прекомерна степен на последваща парламентарна регламентация. В противен случай съществува риск чрез вътрешни правила на Народното събрание фактически да се доуреждат материални изисквания към кандидатите. На следващо място, използваните понятия „обществен авторитет“ и „капацитет за спазване на принципите“ са без легална дефиниция. При липса на ясни законови критерии те могат да доведат до субективна и нееднаква преценка, което би било в противоречие с принципите на обективност и равнопоставеност, прогласени в самата разпоредба. Предложената ал. 4 предоставя твърде широки правомощия на специализираната постоянна комисия. Не са конкретизирани видът на данните, които могат да се изискват, източниците на информация, редът за извършване на проверките, както и гаранциите за защита на личните данни и правото на кандидата да бъде запознат с резултатите от проверката и да изрази становище. В предложения вид текстът съдържа вътрешно противоречие: от една страна, прокламира принципите на прозрачност, обективност и равнопоставеност, а от друга -допуска прилагането на неясни оценъчни критерии и предоставя прекалено широки „проверочни“ правомощия. Поради това предложението следва да бъде допълнително прецизирано.
С § 5, вариант l се предвиждат следните правомощията на пленума и колегиите;
1. Пленумът да „съгласува“ решенията си относно управлението на недвижимите имоти на съдебната власт със Съдийската колегия на ВСС. Предложението е мотивирано с оглед постигане на гаранции за независимостта на съдилищата и в съответствие с промените в Конституцията от 2023 г., подчертаваши ролята на съда като основен носител нa съдебната власт.
Тук следва да се обърне внимание на вносителите на предложението, че нормата на чл. 117, ал. 2 от Основния закон прогласява независимостта на съдебната власт в цялост, а не само на съдилищата. Част от съдебната власт са и органите на прокуратурата. Висшият съдебен съвет, чрез пленума и колегиите си, представлява съдебната власт и осигурява и отстоява нейната независимост. Извън горното и съгласно чл. 30, ал. 2 ЗСВ Пленумът на ВСС се състои от всички негови членове, т. е. както от членовете на Съдийската колегия, така и от тези на Прокурорската, поради което предложението за съгласуване на решение на Пленума на ВСС със Съдийската колегия е безnочвено и необосновано. Отделно подчертаваме, че едно от правомощията на Пленума на ВСС (чл. 30, ал. 2, т. 14 от ЗСВ) е да създава постоянни и временни комисии, които да подпомагат дейността му, като Устройствения закон дори задължава Пленумът на ВСС да избира от своя състав постоянна комисия „Управление на собствеността“, която да е с равно по численост представителство от Съдийската и Прокурорската колегия на ВСС.
Пълният текст на становищете четете тук.