9 юни 2026 г.
Софийски градски съд (СГС), като първа инстанция, осъди прокуратурата да плати 100 000 евро на Явор Златанов обезщетение за неимуществени вреди. Решението се състои от 95 страници и е постановено на 4 юни 2026 г. по гр. дело № 13662/2022 г. на СГС. Адвокат на Явор Златанов е Катина Бончева.
Ищецът, Явор Златанов, е син на Илия Златанов – основателя на „Изамет ЕООД – Първа частна асансьорна фабрика“. В исковата молба се посочва, че години наред ищецът помага в бизнеса на баща си, но впоследствие отношенията между двамата сериозно се влошават. През 2017 г. бащата безуспешно сезира органите на МВР и прокуратурата с множество сигнали и жалби срещу сина си във връзка с търговските и семейните им взаимоотношения. След това Илия Златанов започва да търси и „вътрешен“ за системата човек, който, без оглед на средствата, да възстанови изплъзващия се контрол върху бизнеса му. Така на 27 юни 2019 г., в софийския ресторант „Осемте джуджета“ той се среща с Петьо Петров – бивш ръководител на Столичната следствена служба и настоящ адвокат, който ползвал ресторанта, охраняван от частната охранителна фирма „Делта Гард“ и от полицейски автомобил, като свой офис. Ищецът заявява, че след описаната среща и във връзка с опитите на баща му да го отстрани от семейния бизнес в 23.15 часа на 17 юли 2019 г. е привлечен като обвиняем, включително за участие в органицирана престъпна група. На същата дата прокурори от Софийска прокуратура и маскирани полицаи нахлуват в дома му (където живее с дъщеря си), в управляваната от него фабрика в гр. София и в домовете на негови близки – това се случва само ден след като съпругата му е изписана от болница с новородената им дъщеря им и по-малко от месец, след като самият ищец е изписан от лечение на бъбречно заболяване. В исковата молба се твърди, че на посочената дата ищецът е арестуван, а от дома му са иззети пари, златни монети, телефони, компютри, документи, автомобили. По-късно голяма част от ценностите са „върнати“ на трети лица.
Според съдия Мария Запрянова от СГС
„ограничаването на свободата на ищеца не е било използвано единствено за целите, допустими по чл. 5 КЗПЧОС. Макар наказателното производство формално да е било основано на обвинения за тежки престъпления, съвкупността от доказателствата сочи, че задържането и поддържането му са били използвани и като средство за оказване на натиск в контекста на семеен и търговски конфликт, както и за обезпечаване на фактическо разпореждане с имущество и ценности. Именно това придава на нарушението неговия конвенционен характер по чл. 18 във връзка с чл. 5 §§ 1 и 3. Оттук следва и изводът, че нарушението на чл. 5, § 1 не се изчерпва единствено с преценка относно формалното наличие на законово основание за задържането, а се изразява в това, че ограничението на свободата е било поддържано и използвано извън допустимите цели на разпоредбата. Законността по смисъла
на Конвенцията предполага не само наличие на постановление или съдебен акт, но и отсъствие на произвол и добросъвестно упражняване на процесуалните правомощия. Когато държавната принуда се използва за преобладаваща цел, различна от предвидената в Конвенцията, ограничението на свободата губи своята конвенционна легитимност независимо от външната
процесуална форма. Ограничаването на свободата по начин, несъвместим с чл. 5 във връзка с чл. 18 от Конвенцията, по естеството си причинява значими неимуществени вреди. Те не се свеждат само до обичайното неудобство и тревога, които съпътстват всяко наказателно производство. В конкретния случай вредите се характеризират с по-висока интензивност, защото ищецът е бил поставен в положение да възприема лишаването си от свобода не като нормална, макар и тежка, мярка в рамките на наказателен процес, а като институционална принуда в имуществен конфликт. Това обективно поражда чувство за несигурност, безпомощност и недоверие към институциите, което е значително по-тежко от обичайните страдания при задържане“.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Осветяването на казуса „Осемте джуджета“ през 2020 г. е заслуга на разследващия екип на Антикорупционния фонд.
Снимка: източник ПРБ.