13 ноември 2026 г.
Хиляда лева е размерът на неимуществените вреди, които съдът присъжда на уязвимо лице, допуснато до хазартни игри, въпреки че е вписано в регистъра по Закона за хазарта. Освен това организаторът на хазартни игри „ТОП БЕТ“ ООД е осъден да възстанови изцяло сумата на загубените залози.
На първа инстанция1 ищецът твърди, че залага от 15 години и идентифицира себе си като лице, което „има проблем с хазарта“ и е хазартнозависим. В началото намира, че залагането на хазарт е контролирано и не подозира, че може да се пристрасти към това, но през 2013 година напуска работа и се занимава само със залози. През 2014 година, след теглене на множество кредити и невъзможност да ги обслужва, той влиза в тъй наречената „кредитна спирала“, от която не успява да излезе и до момента на подаване на исковата молба. Твърди, че се е самозалъгвал, че може да се контролира, че не е в зависимост, но след всички рефинансирания на кредити към момента на подаване на исковата молба задълженията му възлизат на над 100 000 лв. Съпругата му не подозира за проблема дълги години, докато през 2021 г. той й споделя, че дължи над 30 000 лв. Последват кризисни моменти в семейството, двойката била пред развод. След като осъзнава, че има проблем, ищецът започва лечение. След като научава, че в НАП е създаден регистър, в който всеки, който имал проблем с хазарта може да се впише, той решава да го направи, поради невъзможността да контролира поведението си по време на залагане. На 12.12.2022 г. подава уведомление за вписване в Регистъра с уязвими лица. След вписването в този регистър той е блокиран от множество сайтове. В началото на месец февруари 2023 г. продава акции за
8000 лева, с които иска да погаси кредит, но успява да достъпи сайта www.8888.bg. Твърди, че при достъпването на сайта се вписва единният граждански номер на лицето с цел проверка дали лицето е вписано в Регистъра на уязвимите лица или не, като има възможност да се
отбележи дали лицето е регистрирано в този регистър. Ищецът обаче отбелязва, че не е регистриран и през периода 08.02.2023 г. до 20.02.2023 г. реализира загуба в размер на 8 593,10 лв. На следващия ден той изпраща покана, с която иска реализираната загуба да му
бъде възстановена, но получава отказ.
Съдът осъжда организатора на хазартни игри да плати обезщетение за имуществени вреди от загубата в размер на 8 593,10 лева, както и неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
Софийският градски съд изцяло потвърждава първоинстанционното решение2. Върховният касационен съд оставя в сила решението и то влиза в сила.3
Съгласно чл. 10в и сл. от Закона за хазарта, за да се намалят или избегнат потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за уязвими лица и техните близки, се прилагат мерки за защита, които имат за цел забрана или недопускане до участие в хазартни игри. Уязвими лица са малолетните и непълнолетните, поставените под пълно или ограничено запрещение, лицата, чието социално положение или ниво на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и към развиване на хазартна зависимост, както и „всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта“. За тази последна категория лица законът предвижда, че те могат да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри, вкл. игри, организирани онлайн. За целта Националната агенция за приходите (НАП) създава и поддържа регистър на тези лица, като уведомява организаторите на хазартни игри за тях. На това съответства задължението на организаторите на хазартни игри да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри. Същата забрана е възпроизведена и в чл. 2, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за регистрация на участниците в онлайн залагания, приета с ПМС № 50/2021 г., ДВ. бр. 14/17.02.2021 г. Следователно, уведомяването от страна на НАП на организаторите на хазартни игри за лицата, включени в поддържания от нея регистър, предпоставя изпълнението на задължението им да не допускат такива лица до организирани от тях игри и залози, в който смисъл са и развитите от касатора съображения. Уведомяването като действие по свеждане до нечие знание на определена информация, обаче, може да има най-различни форми: чрез връчване на книжа, съдържащи информацията, чрез залепването им на определени места, чрез публикуване на информацията в печата или в интернет и пр. Възможен способ за уведомяване е и осигуряването на достъп до определена база данни. Със Заповед № З-ЦУ-2452 от 22.12.2022 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени формат на съобщенията, начин за подаването им и ред за предоставяне на достъп за ползване на публичен приложно-програмен интерфейс (API) за електронна услуга „Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта“, в сила от 23.12.2022 г. По този начин уведомяването е уредено чрез осигуряване на възможност за извършване на автоматизирана проверка или справка за наличие на лице в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта. С предоставянето на достъп до посочената услуга уведомяването от страна на НАП следва да се счете за извършено, поради което организаторът на хазартни игри отговаря за вреди, ако въпреки осигурения достъп негови служители не са извършили проверката и по този начин са допуснали до участие в хазартни игри уязвимо лице, което е вписано в регистъра. Внедряването на техническата възможност за проверка в регистъра на уязвимите лица и предоставяне на възможност при определени условия и ред за справка в този регистър от страна на организаторите на хазартни игри, е достатъчно, за да се счете, че задължението на НАП за уведомяване е изпълнено. Друго, изрично съобщаване, потвърждаване на съобщаването или удостоверяването му по какъвто и да е начин законът не предвижда, поради което отсъствието на такова не освобождава организаторът на хазартни игри от отговорност за вреди.
Фактическият състав, от който се поражда вземането за поправяне на вреди от непозволено увреждане, включва противоправно поведение, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която по силата на чл. 45, ал. 2 Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното. Разграничението на случаите, при които причиняването на вреда създава задължение за обезвреда, от останалите случаи, в които вредата остава за сметка на увредения, се провежда въз основа на критерия за противоправност. Тя е налице, когато е нарушена императивна правна норма, осигуряваща защита на субективни права. Вредата е последица от това нарушаване. Тя може да се изразява както в претърпяна загуба, така и в пропусната полза. Поведението на делинквента може да се състои както в действие, така и в бездействие, с което се засяга чуждо благо. Причинно-следствената връзка между деянието и вредата е обективна и трябва да бъде пряка и непосредствена. Тя е налице, когато вредата се явява следствие на противоправното действие или бездействие.
Когато организатор на хазартни игри наруши забраната за допускане на лица, вписани в списъка на уязвимите по Закона за хазарта, вредата се съизмерява със сумата, която играещият е заложил и с която е намалял неговият патримонуим. Нарушен е законът, създаващ особена закрила за определен кръг лица, нарушено е и правото им да бъдат предпазени от участие в хазартни игри. Причинно-следствената връзка между тези нарушения и вредата се свежда до това, че ако тези лица не бяха допуснати до участие в хазартната игра, загубата, изразяваща се в намаляването на имуществото им, нямаше да настъпи. Без значение е, че тези лица биха могли и да спечелят, с оглед естеството на хазартната игра и случайността в нея. Това е така, защото такива лица изобщо не е трябвало да бъдат допускани да залагат. Ето защо, по така поставения въпрос ВКС приема, че загубата на залог в лицензирана по закона за хазарта хазартна игра от лице, допуснато до игра, въпреки че е вписано в регистъра на уязвите по Закона за хазарта, представлява вреда, от вида на претърпяна загуба, подлежаща на поправяне по реда на чл. 45 и следв. ЗЗД.