31 октомври 2026 г.
Не е необходимо адвокатът да представя пълномощно с нотариално заверен подпис, за да получи удостоверение от регистъра на населението за свой клиенти. Достатъчно е да разполага с писмено пълномощно, съставено по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс или Наказателно-процесуалния кодекс. Това са изводите в мотивите на решението на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), постановено на 28 октомври 2026 г.
Коментираното решение оставя в сила съдебното решение, с което е отхвърлено оспорването на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, предл. 2-ро от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (Наредба № РД-02-20-6/2012 г./Наредбата). Текстът на атакуваната разпоредба предвижда, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата, изброени в чл. 5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6/2012 г. Според второто изречение на същата ал. 2 удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Жалбоподател по делото е адвокат Николай Димитров, представляван от адвокат Александър Михайлов. Според тях в резултат на тази правна уредба адвокатите, като трети лица, могат да получават удостоверения от регистъра на населението единствено с нотариално заверено пълномощно, което противоречи на Закона за адвокатурата, който предвижда, че адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, т. е. без нотариална заверка. Ответници по жалбата са министрите на правосъдието и на регионалното развитие и благоустройството. На първа инстанция тричленен състав (Бисерка Цанева, Емилия Иванова, Ива Кечева) на ВАС формулира предмета на спора така:
„Спорът между страните е правен и се свежда до това, следва ли да се приеме, че упълномощаването на адвокат с писмено пълномощно без нотариална заверка е достатъчно, за да се подаде редовно искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението“.
ВАС отхвърля жалбата на адвоката, но парадкосално решава правния спор в негова полза. Аргументите на съда са, че „[н]икъде в цитираните разпоредби законодателят не е визирал, че адвокатите са трети лица по смисъла на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредбата, тъй като те представляват само своите клиенти, а не са страна в производството. В оспорената разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Наредбата изрично пише, че удостоверения се издават по реда на АПК, ГПК и НПК, в които норми също е предвидено адвокатско пълномощно без нотариална заверка. Представителството в административното производство е уредено в чл. 18, ал. 2 от АПК. Тази разпоредба изрично посочва, че касае представителството, извършвано от други граждани или организации. По силата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за адвокатите е предвидено да представляват своя клиент само въз основа на писмено пълномощно, без за това да е необходима нотариална заверка„.
Адвокатите все пак обжалват решението пред петчленен състав на съда. По този начин те провокират постановяването на още мотиви в полза на подкрепяното от тях становище, а именно, че атакуваните текстове на наредбата не дават основание на администрацията да изисква от адвокатите нотариално заверени пълномощни. И планът им успяват. Макар да губят делото и да са осъдени на разноски по него (200 евро за юрисконсултски възнаграждения за двамата ответници), адвокатите издействат за цялата адвокатска гилдия безценни съдебни мотиви, които могат да ползват в често неравната и изнервяща битка с администрацията, а при нужда – и пред административните съдилища в цялата страна.
Петленен състав (Татяна Хинова, Петя Желева, Василка Шаламанова, Таня Дамянова, Полина Якимова) на ВАС отхвърля жалбата, като приема, че наведеният от касационния жалбоподател довод, че в практиката този текст на Наредбата предизвиква неясноти и спорове и формира противоречива практика както на административните органи, така и на съда, е въпрос по правилното тълкуване и прилагане на закона от страна на административния орган по конкретно заявление (искане), който може да бъде разрешен с оспорване пред съда. Според касационното решение производството по издаването на удостоверения по силата на оспорената норма се регулира от правилата на АПК, тъй като се отнася до „административна услуга“ по смисъла на Кодекса, който намира приложение в тези случаи по аргумент от § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК. Адвокатите са процесуални представители на лицата, а не „трети лица“ по смисъла на атакуваната разпоредба, поради което за тях не се прилага и предвиденото в чл. 5, ал. 2, предл. 2-ро от цитирания подзаконов нормативен акт изискване за нотариална заверка на пълномощното. Върховните съдии са категорични, че процесуалните представители не са трети лица, за които данните от регистъра на населението са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, тъкмо напротив – те действат от името и за сметка на представлявания, в чиято сфера по аргумент от чл. 36, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) възникват последиците от правните действия, които извършват. В този смисъл тези субекти нямат качеството на самостоятелна страна във възникващото административно правоотношение между лицето и административния орган, оправомощен от Наредбата да издаде съответното удостоверение въз основа на регистъра на населението. Нещо повече – съдиите от петчленния състав на ВАС изрично отбелязват, че в тези случаи приложение намира именно предписанието на чл. 5, ал. 2, изр. 2-ро Наредба № РД-02-20-6/2012 г., което предвижда, че удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК. Касационната инстанция споделя и изводите в първоинстанционното решение, че липсва недопустимо по силата на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) противоречие на нормата на чл. 5, ал. 2, предл. 2-ро от Наредбата с разпоредбата на чл. 88а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), тъй като последната регламентира различна група обществени отношения, а именно – издаването на удостоверение въз основа на актове за гражданско състояние, които не са част от регистъра на населението, където се вписват лицата по чл. 3, ал. 2 ЗГР.
Решението е от 28 октомври 2026 г. по административно дело № 2939/2026 г. по описа на Върховния административен съд и е окончателно.