18 септември 2026 г.
Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 13 май 2026 г., с което тя отказа да образува дисциплинарно производство по предложение на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Борислав Сарафов. Мотивите на колегията са, че е изтекъл шестмесечният срок от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт.
В заседанието на 13 май Прокурорската колегия категорично отказа да образува дисциплинарно производство срещу Сарафов, като мотиви за решението не бяха излъчени и публикувани. В стенограмата от заседанието е документирано, че Стефан Петров все пак споделя част от аргументите за решението:
Сега, доколкото ЗСВ забранява разгласяването на тайни във връзка с дисциплинарните дела, на основание чл. 313, ал. 3 от ЗСВ, ще кажа само няколко думи за какво се отнася. Първо, по първите два пункта, по които е изтекъл давностният срок, първият пункт е във връзка с публикация на интернет страницата на ПРБ в рубриката „Новини“, където е публикувана позиция на ПРБ относно разпространена на 02.10. публикация на официалната интернет страница на ВКС, съгласно която, според наказателната колегия на ВКС, правомощията на и.ф. „главен прокурор“ се прекратяват по силата на чл. 173 от ЗСВ след изтичане на 6-месечния срок от влизане в сила на тази разпоредба. Единодушно членовете на Прокурорската колегия решиха, че тук е изтекъл давностният срок. Вторият пункт, по който е изтекъл давностният срок, е свързан с искането на отвод на Борислав Сарафов по отношение на Мирослава Тодорова. По този пункт също единодушно Прокурорската колегия реши, че е изтекъл давностният срок. Трети, четвърти и пети пункт са следните: третият пункт е свързан с една публикация във в. „Сега“ и тя е свързана с искането за отвод на съдиите от Съюза на съдиите да не участват в наказателни дела срещу и.ф. „главния прокурор“. Четвъртият пункт е във връзка със случая „Петрохан“ и петият пункт от искането на министъра е свързан с постъпил сигнал от Теодора Георгиева – временно отстранен от длъжност български
представител в колегията на Европейската прокуратура до министъра на правосъдието. Общо-взето по тези три пункта – трети, четвърти и пети, Прокурската колегия на ВСС се обедини, че в
предложението на министъра се наблюдават едни и същи системни дефицити – смесване между спорност и съставомерност, между критика и нарушение, между остър обществен дебат и накърняване на престижа, между процесуална самостоятелност и предполагаемо задължение за конкретен резултат, както и опит за извеждане на дисциплинарна отговорност върху непълна, предположена или медийно опосредствена фактическа основа. За нито една от
разгледаните точки не е установено по несъмнен начин кумулативно наличие на конкретно действие или бездействие, конкретно нарушена норма, виновност и реален вредоносен резултат, когато законът го изисква. На места липсва дори достатъчно конкретност на самото дисциплинарно твърдение. На други места се санкционира не доказано нарушение, а
институционална позиция, процесуален избор, един вид публично изразяване без необходимия анализ на контекста, съдържанието, фактическата основа, тежестта и пропорционалността. Ето защо искането за образуване на дисциплинарно производство, налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде изцяло отхвърлено като изцяло недоказано, правно необосновано и несъвместимо с принципа на правовата държава, дисциплинарната законност, институционалната независимост и гаранциите по чл. 6 и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Решението на Прокурорската колегия е атакувано пред ВАС, който приема, че
„[…] към момента на подаване на жалбата – 26 май 2026 г. за министъра на правосъдието е бил налице правен интерес от оспорването на решението на Прокурорската колегия на ВСС. След подаването на жалбата обаче, са настъпили нови обстоятелства. С решение по т.6 от Протокол №17 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 27 май 2026 г., Борислав Сарафов е освободен от заеманата длъжност „директор“ на Националната следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на вземане на решението. Върховните магистрати приемат, че с това решение административният орган е упражнил правомощието си да освободи Борислав Сарафов от заеманата длъжност „директор“ на Националната следствена служба, с което е постигнат целеният с предложението на министъра на правосъдието правен резултат. Поради това съдът приема, че правният интерес на министъра на правосъдието от оспорване на решението на Прокурорската колегия на ВСС от 13 май 2026 г. е отпаднал след постановяването на решението на колегията от 27 май 2026 г.„
Следва пълният текст на определението
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8927
София, 17.09.2026 г.
Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДИНЧЕВА
МИГЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВЕСЕЛА НИКОЛОВА по административно дело № 5631/2026 г.
Производството е по чл. 197 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 13 май 2026 г.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановеното решение на ПК на ВСС, като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Развити са съображения, че при подаването на предложението от страна на министъра сроковете за образуване на производството пред ПК на ВСС не са били изтекли, което обстоятелство налага и отмяната на пункт 1 от решението по т. 3 от Протокол 15 от заседанието, проведено на 13 май 2026 г. На следващо място, по пункт 2 от решението се посочва, че последното не почива върху задълбочен анализ и проучване на изложените твърдения в предложението, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Иска се отмяната на решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г. и връщане на преписката на ПК на ВСС за ново разглеждане.
Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез свой процесуален представител Б. Кирилов поддържа становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, а по същество излага съображения за неоснователност на същата. В тази връзка се иска оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство, евентуално – отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Заинтересованата страна – Б. Б. С. – следовател в Национална следствена служба оспорва жалбата като недопустима – подадена при липса на правен интерес от оспорването от страна на министъра на правосъдието и в условията на евентуалност като неоснователна, като излага съображения, че решението на Прокурорската колегия е законосъобразно и не страда от сочените в жалбата пороци.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази изложеното от страните и след преглед на представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред ПК на ВСС е инициирано от Предложение с рег. индекс № ВСС-5492/30.03.2026 г., подадено от А. Янкулов, служебен министър на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание срещу „Б. С. – фактически изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България“, като се иска освобождаването му от тази длъжност.
На заседание на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.04.2026 г. и обективирано в Протокол № 5/07.04.2026 г. е извършен първоначален анализ относно редовността и допустимостта на предложението, като е изискана допълнителна информация, необходима за предстоящото разглеждане на производството от ПК на ВСС.
С решение по т. 20.3 от Протокол № 13 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22 април 2026 г., ПК на ВСС, във връзка с подадено заявление от Б. Б. С., с което оттегля съгласието си да изпълнява функциите „главен прокурор“ на Република България, на основание чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, определя В. В. С. – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, за временно изпълняващ функциите „главен прокурор“ на Република България.
На заседание на Прокурорската колегия, проведено на 29.04.2026 г. и обективирано в Протокол № 14/29.04.2026 г., ПК на ВСС, запознавайки се с извършения първоначален анализ на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ относно редовността и допустимостта на предложението, както и с постъпилата информация, която е била изискана от комисията, е установила, че Предложение с рег. индекс № ВСС-5492/30.03.2026 г., подадено от А. Янкулов, служебен министър на правосъдието е нередовно, тъй като с него се предлага Б. Б. С. да бъде освободен от длъжността „фактически изпълняващ функциите на главен прокурор“, каквато длъжност не съществува нито в Закона за съдебната власт, нито в класификацията на магистратските длъжностите в Прокуратурата.
С решение по т. 2.1 от Протокол № 14/29.04.2026 г., ПК на ВСС е указала на А. Янкулов, служебен министър на правосъдието да отстрани нередовностите в направеното предложение като посочи длъжността на лицето, за което се отнася предложението.
С уточнение изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г. към предложение с рег. индекс №ВСС-5492/30.03.2026 г., служебният министър на правосъдието е уточнил, че правомощията на и.ф. главен прокурор Б. С. са прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ след изтичането на шестмесечния срок от влизане в сила на разпоредбата, но последният фактически е продължил да заема длъжността и след това до 22.04.2026 г., когато е оттеглил съгласието си да изпълнява функциите. С оглед настъпилата промяна е уточнено, че с предложението се иска да бъде освободен Б. С. от длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването, която длъжност той продължава да заема.
Съгласно т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г., ПК на ВСС е взела решение : 1) на основание чл. 310, ал. 3, изр. 2 във връзка с чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, да не образува дисциплинарно производство по предложение с рег. индекс № ВСС – 5492/30.03.2026 г. от министъра на правосъдието, в частта относно твърдените нарушения по т. 1 и т. 2, поради изтичане на шестмесечния срок от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт и 2) да не образува дисциплинарно производство по останалата част от предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Б. С. – директор на Национална следствена служба.
На 26 май 2026 г. с жалба изх. № 11-04-21/26.05.2026г. министърът на правосъдието е оспорил решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г.
С решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г., ПК на ВСС е освободила, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ във връзка с чл. 175, ал. 1 от ЗСВ, Б. Б. С. от заеманата длъжност „директор“ на Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на вземане на решението.
При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебна проверка за допустимост на оспорването, намира същото за недопустимо по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че министърът на правосъдието с предложение с рег. индекс № ВСС-5492/30.03.2026 г. и уточнението към него с изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г. е сезирал Прокурорската колегия с искане да бъде освободен от длъжност Б. Б. С. от длъжността „директор“ на Национална следствена служба, поради извършени от него дисциплинарни нарушения.
Министърът на правосъдието е сред лицата, които могат да внасят предложение за освобождаване от длъжност на директора на Националната следствена служба, поради което безспорно разполага с правен интерес да оспорва, както актовете на Прокурорската колегия, с които се отказва да бъде образувано производство за освобождаване на директора на Националната следствена служба, така и актовете, с които се отхвърля по същество направеното предложение.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че жалба изх. № 11-04-21/26.05.2026г. на министъра на правосъдието, подадена срещу решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 13 май 2026 г., към момента на подаването ѝ 26.05.2026 г. е допустима, като правото на оспорване е реализирано в законоустановения срок и от лице с надлежна легитимация – вносител на предложението.
Съдът намира, че към момента на подаване на жалбата – 26.05.2026 г. преследваният легитимен интерес на министъра, обективиран в предложение с рег. индекс №ВСС-5492/30.03.2026 г. и уточнението към него с изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г., а именно – освобождаването на Б. С. от длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването не е бил охранен вследствие на издаденото решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г. В този смисъл и след постановяването на процесното решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г., Б. С. е продължил да заема длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.
Съдът обаче установи, че след подаването на жалбата на министъра на правосъдието са настъпили нови обстоятелства – с решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г., ПК на ВСС е освободила, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ЗСВ, Б. Б. С. от заеманата длъжност „директор“ на Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на вземане на решението.
Настоящият съдебен състав намира, че с постановеното решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г., административният орган е упражнил правомощието си да освободи Б. Б. С. от заеманата длъжност „директор“ на Националната следствена служба, с което е постигнат и целеният с предложение с рег. индекс №ВСС-5492/30.03.2026 г. правен резултат, ясно дефиниран с уточнение изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г. – да бъде освободен Б. С. от длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.
По тези съображения, настоящият съдебен състав, отчитайки, че предлаганото от министъра на правосъдието освобождаване от длъжност като административен ръководител на Б. С. е вече реализирано, намира, че правният интерес на жалбоподателя – министър на правосъдието от оспорване на процесното решение на ПК на ВСС е отпаднал след постановяването на решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г.
Наличието на правен интерес у оспорващия представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за което съдът следи служебно към момента на постановяване на съдебен акт по същество. Липсата на правен интерес, респективно отпадането му в хода на съдебния процес, прегражда правото на съдебно оспорване на акта, което като последица води до недопустимост на съдебното производство и на постановения по съществото на спора съдебен акт.
По изложените съображения, предвид отпадането на процесуалната предпоставка за допустимост на съдебното обжалване – наличие на правен интерес от оспорването, жалбата следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно производство – да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на правосъдието срещу решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5631/2026 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА