8 септември 2026 г.
Снимка: СЕС, сградата „Томас Мор“. Източник: https://curia.europa.eu/.
Съдът на ЕС потвърждава, че нарушената норма трябва да предоставя права на частноправните субекти и че виновният пропуск на националната юрисдикция да отправи запитване до Съда за тълкуването на тази норма може да допринесе за установяване на отговорността.
В две решения, постановени днес, Съдът на ЕС развива своята съдебна практика относно отговорността на държавите-членки за нарушения на правото на ЕС от страна на национален съд от последна инстанция, като уточнява ролята на неизпълнението на задължението за отнасяне на въпрос за преюдициално заключение.
По дело C-163/24 румънски земеделски стопанин е подал през 2007 г. заявление за селскостопанска помощ за площ от 264,71 ха. Вследствие на проверка компетентният румънски орган е счел, че действително допустимата площ е само 180,62 ха, и е отхвърлил заявлението. Искът и жалбата, подадени срещу това решение, са отхвърлени, като Апелативният съд в Букурещ отказва през 2012 г. да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз с цел да получи тълкуване на регламента относно интегрираната система за управление и контрол на селскостопанските помощи. След това земеделският стопанин завежда иск за отговорност срещу румънската държава за нарушение на правото на ЕС. При разглеждането на жалбата Апелативният съд в Букурещ най-накрая отнася въпроса към Съда на Европейския съюз, между другото и по въпроса дали първоначалният отказ да се отправи запитване за преюдициално заключение е от такова естество, че да породи отговорност на румънската държава.
В дело C-293/24 служители на португалската авиокомпания „Air Atlantis“, уволнени при ликвидацията на тази авиокомпания през 1993 г., твърдят, че във връзка с „прехвърляне на предприятие“ по смисъла на Директивата за прехвърлянето на предприятия „Transportes Aéreos Portugueses“ е поела част от дейностите на „Air Atlantis“. Поради това те искат да бъдат възстановени на работа в „Transportes Aéreos Portugueses“. През 2009 г. Върховният съд на Португалия отказа да отнесе въпрос към Съда на Европейския съюз относно понятието „прехвърляне на стопанска дейност“, преди да потвърди отхвърлянето от по-нисшите португалски съдилища на иска, предявен от засегнатите служители. След това тези работници завеждат иск за отговорност пред Първоинстанционния съд в Лисабон срещу португалската държава за нарушение на правото на ЕС, допуснато от Върховния съд. Тъй като този първоинстанционен съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, последният постановява през 2015 г., първо, че в конкретния случай действително е имало прехвърляне на предприятие и, второ, че Върховният съд е трябвало да отправи преюдициално запитване. Въпреки това решение португалските съдилища, разглеждащи делото по същество, отхвърлят иска на работниците, като се позовават, наред с другото, на факта, че в своето решение Съдът на Европейския съюз се е основал на съдебна практика, свързана с понятието „прехвърляне на предприятие“, която е по-късна от решението на Върховния съд от 2009 г. При разглеждане на извънредно обжалване по правен въпрос Върховният съд в крайна сметка също отнася въпроса към Съда на Европейския съюз, за да се определи дали позицията, която той е заел през 2009 г., представлява достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС, което може да породи отговорност на португалската държава. По отношение на условията за възникване на отговорността на държава-членка за нарушение на правото на ЕС Съдът припомня, че лицата, които твърдят, че са претърпели вреди, имат право на обезщетение, когато са изпълнени три кумулативни условия: нарушената норма на правото на ЕС трябва да има за цел да им предостави права, нарушението на тази норма трябва да бъде достатъчно сериозно и трябва да съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и претърпената загуба или вреда. Този принцип се прилага и когато нарушението произтича от решение, постановено от съд, срещу чиито решения няма съдебна защита съгласно националното право.
По дело C-163/24 Съдът постановява, че в ситуация, в която се разглежда неизпълнение на задължението за отнасяне на въпрос за преюдициално заключение, отговорността на държава-членка не може да бъде задействана, освен ако това неизпълнение не е съпътствано и от нарушение на друга норма на правото на ЕС, предназначена да предостави права на физически лица. Неизпълнението на това задължение за отнасяне на въпрос не може само по себе си да бъде достатъчно, за да задейства отговорността на държава-членка. В разглеждания случай, първо, разпоредбата от регламента относно интегрираната система за управление и контрол на селскостопанските помощи, която е предмет на спора, не предоставя никакви права на земеделски стопанин, кандидатстващ за селскостопанска помощ, тъй като единствената цел на тази разпоредба е да защити финансовите интереси на Съюза. Второ, условията, при които е действал въпросният румънски земеделски стопанин, не му позволяваха да се позове на разпоредба от правото на ЕС, съдържаща се в друг регламент, уреждащ ситуация, свързана с оправдана грешка.
В дело C-293/24 Съдът констатира, че разпоредбите на въпросната Директива относно прехвърлянето на предприятия действително са предназначени да предоставят права на физически лица, така че първото условие за възникване на отговорност на португалската държава в резултат на решението на Върховния съд от 2009 г. е действително изпълнено. Що се отнася до второто условие, свързано с наличието на достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС от страна на въпросния съд, Съдът отбелязва три фактора, които класифицира като решаващи. Първо, решението му от 2015 г., вече е било очевидно от съдебната практика, предшестваща решението на Върховния съд на Португалия от 2009 г., с което се отказва да се отправи преюдициално запитване, като това решение е опорочено от съвкупност от грешки при тълкуването на правото на ЕС. Второ, фактът, че Върховният съд на Португалия се е отклонил от насоките, произтичащи от съдебната практика, предшестваща посоченото решение от 2009 г., без да отправи искане за преюдициално заключение до Съда на Европейския съюз, въпреки задължението си да го направи, също е признак за достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС в разглеждания случай. Трето, Върховният съд не е могъл да не знае, че въпросът за съответствието с правото на ЕС на методологичния подход, възприет от него в това решение, е бил именно в основата на искане за преюдициално заключение, което по това време е било висящо пред Съда на Европейския съюз, което е достатъчно, за да се установи неизвинимият характер на нарушението на правото на ЕС от страна на този национален съд. С оглед на тези различни фактори решението от 2009 г. изглежда опорочено от достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС, което обаче трябва да бъде проверено от сезиращия съд, също както и причинно-следствената връзка между това нарушение и вредите, поправянето на които е поискано от бившите служители на Air Atlantis в главното производство.