20 август 2026 г.
Снимка: БНР.
Британското издание Гардиън в анализа си от 19 август 2026 г. определя Радев като десен популист, който иска да се прави на Орбан.
Непоследователните позиции на десния популист относно Европа и Русия предполагат, че той тества докъде може да тласне партньорите и електората си.
Една вечер преди девет години в Странджа, бразилска туристка се приближава до небрежно облечения мъж на средна възраст, заобиколен от телохранители, минувачи и фотографи. „ Защо си важен? “, пита тя. „Не съм чак толкова важен“, отговаря той. Тя повторя въпроса и той си признава: „Аз съм президентът.“
Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а министър-председател – по-силната от двете позиции – след като неговата партия „Прогресивна България“ си осигури огромно мнозинство на изборите през април. Докато мнозина в Европа въздъхнаха с облекчение през този месец след края на Виктор Орбан в Унгария, други се чудеха дали Радев ще се превърне в следващия главен разрушител на ЕС.
Анализаторите предполагат, че първите му месеци са насочени към по-прагматична външна политика със САЩ и Европа , както и към някои първоначални стъпки, които биха могли да се разглеждат като ползи за Русия.
През май България спря военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че според него украинската кауза е „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал, който да преследва Русия за нахлуването ѝ в Украйна, България не го направи.
Посещавайки Париж в Деня на Бастилията, Радев изтегли България от „коалицията на желаещите“, заявявайки, че страната му няма капацитет да помогне на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.
Няколко дни по-късно България се съгласи да разположи до осем американски танкера за зареждане с гориво във военната база Безмер, за да подпомогне операциите на САЩ в Близкия изток.
„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото ходовете му изненадват европейците от факта, че България в продължение на много години, въпреки вътрешните си предизвикателства, се придържаше към проевропейския си курс“, каза Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет по външни отношения. Според нея, Радев, макар и да поддържа ангажимента на България към ЕС и НАТО, дистанцира страната от зараждащата се европейска архитектура за сигурност, надявайки се да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ. „Очевидно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната си политика през тези първи месеци“, казва тя. „И това става много видимо сега.“
Междувременно, премиерът, който никога преди не е изразявал силни възгледи относно своята вяра, религия или църква, вече открива близост с православното християнство. През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Поход за семейството“ – християнско и патриотично събитие, подкрепящо традиционните семейни ценности, което се провежда като израз на съпротива срещу „София Прайд“, организиран на същия ден. Радев заплаши да наложи вето на 21-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната срещу Украйна, който включва мерки срещу главата на Руската православна църква, патриарх Кирил. „Не ме интересува руският патриарх като личност“, казва Радев пред репортери. „Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно като нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“ Източник, близък до Българската православна църква, пожелал анонимност, за да запази отношенията си с патриарха, заявява, че неотдавнашното сближаване на Радев с църквата е чисто политическо. „Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политическо“ – споделя той. „Мисля, че това беше просто жест към Москва. Няма никаква практическа полза нито за България, нито за Радев.“
Димитър Керанов, гостуващ сътрудник в германския фонд „Маршал“ в САЩ, смята, че Радев „седи на два стола“ с проевропейски и проруски изявления в опит да умилостиви разнообразния си електорат. Според него обаче тази тактика няма да се получи. „В българския език има такъв идиом: Който седи на два стола, пада“, казва Керанов. „Моето мнение е, че ако продължи така, рано или късно това ще се обърне срещу него.“
19-годишният Владислав Бонев, студент по информационни технологии в Софийския университет, заявява, че е разочарован от правителството и че проруската реторика не представя България в добра светлина пред други европейски лидери. Въпреки това той не се тревожи, че Радев ще изтегли България от ЕС и НАТО. „Не мисля, че имаме от какво да се тревожим, защото той няма толкова много власт, за да ни извади от ЕС“, каза той. „Но би било добре ЕС да го държи под контрол.“
Твърде рано е да се каже дали Радев се очертава като новия Орбан. Симеонова вярва, че Радев, който не вижда ЕС като клуб на солидарност, няма да бъде толкова разрушителен или да блокира важни решения на ЕС. Но някои от действията му може да имат тежки последици за страната и да попречат на нейното развитие. „Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последици за ЕС и Унгария, докато действията на Радев ще имат последици само за България, маргинализирайки страната, изолирайки бизнеса от всякакви възможности“, казва тя.
Според Керанов на Радев му липсва инфраструктурата, за да бъде толкова разрушителен, колкото Орбан. Въпреки това Радев може да се превърне в по-неудобен лидер за Европа. „Ако му се даде достатъчно време, както беше дадено на Орбан като министър-председател, бихме могли да очакваме той да консолидира властта си все повече и повече, да блокира някои реформи, които всъщност не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика“, каза той. „Трябва да сме наясно, че в момента той просто тества почвата.“
Въпреки това някои смятат, че Радев ще се сблъска със сериозни проблеми през есента, след като българите се върнат от почивките си. Новоодобреният бюджет, който замразява минималната месечна работна заплата на 620,20 евро, прогнозира дефицит от 5,7% от БВП и разрешава нови държавни заеми до 10,1 милиарда евро, значително разтърси част от електората. Миналият декември предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, довели до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговия кабинет .
27-годишната Цветелина Марева, която ръководи детски център в София, каза, че е разочарована от проруската позиция на Радев и би иска той да се съсредоточи върху предизборните си обещания. „Сега виждаме, че ни е излъгал“, казва тя. „Така че вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните мрежи. Сигурна съм, че през септември ще има много протести.“
Източник: The Guardian.