20 август 2026 г.
Пламен Евгениев е прокурор в Апелативна прокуратура – София. Той сам предложи кандидатурата си за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на прокрорите. Неговата концепция за дейността на ВСС съдържа данни за незаконни практики на главния прокурор за „поощряване“ на магистрати извън правомощията му.
В концепцията си за дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) през следващия му мандат, кандидатът за член от прокурорската квота Пламен Евгениев предлага отмяна на Вътрешните правила за поощряване в ПРБ. Според него правомощията на главния прокурор в процедурата по поощряване на прокурори и следователи са регламентирани в чл. 304, ал. 1 от ЗСВ и същите се изразяват във възможност за изготвяне на предложение за поощрение до Прокурорската колегия (ПК) на ВСС. Липсва обаче законово правомощие на главния прокурор лично да поощрява магистрати, поради което с приемането на посочените правила и издаване на заповеди въз основа на тях, същият неправомерно е иззел законови правомощия на ПК на ВСС. Евгениев допълва, че „[с]ъщевременно прави впечатление, че се констатират случаи на надвишаване на предвиденото в скоби в чл. 5, ал. 2 от правилата ограничение за размера на паричните награди – ,,до размера на основното месечно възнаграждение“. Както при определяне на еднократна парична награда, така и чрез поредица от награди в рамките на няколко месеца, са налице редица случаи, при които определен магистрат получава значително по-висока сума от основното си месечно възнаграждение в рамките на календарната година. В редица случаи с такива награди на практика се удвоява определеното с акт на ВСС допълнително материално стимулиране (ДМС) на конкретен магистрат, като при прието например решение на ВСС за ДМС в размер на две основни месечни заплати, чрез „награди“ от главния прокурор му се предоставят още две заплати. Заповедите, с които се извършва поощряването са напълно бланкетни и не съдържат никакви мотиви, което създава впечатление, че процедурата се е изродила в допълнително материално стимулиране на конкретни, приближени до ръководството на прокуратурата, магистрати, без да е обосновано наличието на реално основание за награда“.