24 юли 2026 г. (допълнена)
Снимка: източник МНС.
Членовете на Международния наказателен съд (МНС) гласуваха за освобождаване на Карим Хан от поста главен прокурор по обвинения в сексуално насилие.
Избран за главен прокурор на МНС на 12 февруари 2021 г., на 24 юли 2026 г. Хан беше отстранен от длъжност с 82 гласа „за“ (от общо 125 страни – членки на Съда) на основание чл. 46 от Римския статут1. По-рано, през юни надзорният орган на Съда установи, че той е извършил „сериозно нарушение на служебните си задължения“, като по време на мандата си е влязъл в сексуална връзка с жена, която е младши служител на МНС, и се е опитал да я спре да защити правата си чрез подаване на жалба.
Хан многократно отрече всички обвинения срещу него. Адвокатът му заяви, че ще оспори „законността и справедливостта на решението чрез всички налични правни механизми“. Не е ясно обаче какви точно пътища за правна защита са останали отворени за отстранения прокурор.
В изявление след гласуването, МНС „взе под внимание“ решението на Специалната сесия на Асамблеята на държавите-членки – 125-те държави-членки, които гласуваха за отстраняването на Хан. „Съдът ще продължи да отдава изключително значение на поддържането на безопасна, приобщаваща и уважителна работна среда за всички служители“, се казва в изявлението на МНС.
Целият процес обаче надхвърля съдбата на един-единствен прокурор и би могъл да промени единствения в света постоянен трибунал за военни престъпления. Разследването за твърденията за неправомерно поведение на Хан засили разделенията в институцията и се разигра успоредно с безпрецедентна кампания за отслабване на МНС.
Вероятно е Съдът ще излезе от тази ситуация още по-отслабен и по-малко способен да се изправи пред най-сериозните глобални заплахи.
От май месец Хан, който е виден британски адвокат, е в доброволен отпуск, за да се бори с обвиненията срещу него. Той все още е отстранен и без право да практикува адвокатска професия в Обединеното кралство, след като Съветът по адвокатски стандарти му наложи временна забрана, докато провежда собствено разследване.
Той не успя да присъства на гласуването, проведено в централата на ООН в Ню Йорк, тъй като му е забранено да влиза в Съединените щати съгласно санкциите, наложени от администрацията на Тръмп заради разследването на МНС за предполагаеми военни престъпления от израелски служители в Газа.
Независимо от отстраняването му, спорът едва ли ще приключи дотук.
През май 2024 г. твърдения, че Хан е участвал в сексуални посегателства, включващи служителка, бяха докладвани на МНС от трета страна. Независимият надзорен механизъм (МОМ) на съда започна разследване, но случаят по-късно беше прекратен, след като предполагаемата жертва отказа да участва. Критиците на процеса твърдят, че разследването е било проведено неправилно, което е подкопало доверието в МОМ. В крайна сметка разследващите заявиха, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията.
За втори път въпросът е повдигнат през октомври 2024 г. и разгледан от Службата за вътрешен надзор (OIOS) на ООН, която провежда по-широко разследване на твърденията за сексуални посегателства и злоупотреба с власт. Разследването от ноември 2024 г. до декември 2025 г. събира над 5000 страници доказателства и показания. Констатациите на OIOS са прегледани от състав от трима съдии, натоварени със задачата да преценят дали поведението на Хан представлява сериозно нарушение, по-леко нарушение или не е налице нарушение.
Твърденията са повдигнати по време на период на изключителен натиск върху МНС, съвпадащ с по-широко политическо напрежение. Съединените щати наложиха санкции на Хан, след като той поиска заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант заради предполагаеми престъпления, свързани с войната в Газа. Отношението на Вашингтон към съда като цяло става все по-враждебно през последните години.
Източници: МНС и BBC.
- Римски статут на Международния наказателен съд приет от Дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на Международен наказателен съд на 17 юли 1998 г. и е ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 15.03.2002 г. – ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г.
Чл. 46 Отстраняване от длъжност
1. Съдия, прокурорът, заместник-прокурор, секретарят или заместник- секретарят се отстраняват от длъжност, ако в съответствие с ал. 2 бъде взето решение в този смисъл, когато:
(a) бъде установено, че лицето е допуснало тежка простъпка или тежко нарушение на задълженията си по този статут, в съответствие с Правилника за процедурата и доказването; или
(b) лицето не е в състояние да изпълнява функциите си, възложени от този статут.
2. Решението по ал. 1 за отстраняване от длъжност на съдия, на прокурора или на заместник-прокурор се взема от Събранието на държавите – страни по статута, с тайно гласуване:
(a) при съдия – с мнозинство от две трети от държавите – страни по статута, по препоръка, приета с мнозинство от две трети от останалите съдии;
(b) при прокурора – с абсолютно мнозинство на държавите – страни по статута;
(c) при заместник-прокурор – с абсолютно мнозинство на държавите – страни по статута, по препоръка на прокурора.
3. Решението за отстраняване от длъжност на секретаря или заместник- секретаря се взема с абсолютно мнозинство от съдиите.
4. На съдия, прокурор, заместник-прокурор, секретар или заместник- секретар, чието поведение или способност да изпълнява служебните си задължения според изискванията на този статут се оспорват по този член, се предоставят всички възможности да представят и получават доказателства и да правят изявления в съответствие с Правилника за процедурата и доказването. Засегнатото лице не участва по друг начин в разглеждането на въпроса. ↩︎