16 юли 2026 г.
Съдът на Европейския съд (СЕС) потвърди глоба от 750 000 евро, наложена на Google от италианските власти за реклама на хазарт в YouTube. Решението на СЕС установява, че Google носи отговорност за видео материалите, макар и да са собственост на трети лица, тъй като има сключени търговски споразумения с тях.
Решението е ключово за регулациите на онлайн рекламата и защита на потребителите.
На 19 юли 2022 г. италианският регулатор в областта на комуникациите (AGCOM) наложи глоба в размер на 750 000 евро на Google Ireland Ltd, като нареди да бъдат премахнати няколко видеоклипа в YouTube, които популяризират онлайн хазарта в нарушение на италианското законодателство. Тези видеоклипове са качени от създател на съдържание, който има споразумение за търговско партньорство с Google, предвиждащо, наред с другото, разпределение на приходите, генерирани от рекламите, показвани преди всеки видеоклип. Преди сключването на това споразумение Google преглежда съдържанието на видеоклиповете, тематиката на канала, най-гледаните или най-новите видеоклипове, както и свързаните с тях метаданни.
Google обжалва решението за глобата пред италиански административен съд, позовавайки се на приложимото право на ЕС в областта на електронната търговия1 и по-конкретно на освобождаването от отговорност, от което се ползват доставчиците на хостинг услуги по отношение на съдържанието, качено от трети лица2. AGCOM твърди, че това освобождаване не е приложимо в настоящия случай, тъй като хазартните дейности са изключени от обхвата на законодателството на ЕС в областта на електронната търговия.
Делото е отнесено пред Държавния съвет на Италия, който решава да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.
В решението си Съдът отбелязва, на първо място, че правото на ЕС изключва хазарта и всички свързани с него дейности от обхвата на хармонизацията в електронната търговия поради дълбоките морални, религиозни и културни различия между държавите-членки в това отношение. Дейността по онлайн хостинг обаче не е неразривно свързана с хазарта, тъй като се състои в съхраняване по неутрален начин на съдържание, предоставено от потребителя, без каквато и да е рекламна цел. Следователно хостингът на рекламно съдържание, свързано с онлайн хазарта, не попада под изключението, предвидено в правото на ЕС, и по този начин попада в обхвата на законодателството на ЕС в областта на електронната търговия. Освен това, за да се възползва от освобождаването от отговорност по отношение на съдържанието, публикувано на дадена платформа, операторът трябва да действа като „доставчик на посреднически услуги“, т. е. да извършва строго техническа, автоматизирана и пасивна дейност, без да има знание или контрол върху информацията, която се предава или съхранява. Това не е така, когато операторът преглежда, с цел сключване на договор за търговско партньорство, основната тематика на видеоканал, най-гледаните или най-новите видеоклипове на този канал и свързаните с тях метаданни3. По този начин операторът придобива конкретно знание за същественото съдържание на набор от видеоклипове и следователно не може да твърди, че действа като доставчик на посреднически услуги. Националният съд трябва да провери, във връзка с договора за търговско партньорство, сключен с „Google“, дали последната е могла разумно да не знае, че основната тема на въпросния канал в „YouTube“ са хазартът и игрите на късмета и че той съдържа видеоклипове, които популяризират тези игри.
- Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия, във вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“). ↩︎
- Член 14 от Директива 2000/31, който предвижда освобождаване от отговорност за доставчиците на хостинг услуги, когато доставчикът няма знание или не е наясно с незаконното съдържание, което се хоства, или, след като придобие такова знание или стане наясно с него, действа незабавно, за да премахне или да блокира достъпа до това съдържание. ↩︎
- Не може да се позовава на освобождаването от отговорност дори когато операторът не е запознат със съдържанието на платформата поради това, че обработката е автоматизирана. Операторът предварително е определил чрез алгоритъм условията за излъчване (начина на излъчване, реда на приоритет и т.н.) и по този начин упражнява контрол върху това съдържание. ↩︎