31 май 2026 г.
Идрис Ахундов срещу Азербайджан (жалба № 22824/21)
Жалбоподателят, Идрис Ахунбала оглу Ахундов, е гражданин на Азербайджан, роден през 1967 г., който понастоящем живее в Майнц (Германия). Между юни 1993 г. и май 2016 г. той е работил на различни длъжности в районното полицейско управление в Хачмаз към Министерството на вътрешните работи на Азербайджан. При навършване на пенсионна възраст през 2016 г. му е била отпусната доживотна пенсия за старост (yaşa görə əmək pensiyası). Делото се отнася до прекратяването на пенсията му за старост, тъй като според твърденията му е било предоставен политически убежище в Германия. Позовавайки се на член 1 от Протокол № 1 (защита на правото на собственост) към Европейската конвенция за правата на човека, жалбоподателят твърди, че е бил лишен от своето имущество поради решението на властите да прекратят изплащането на пенсията му. Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1, като присъжда обезщетение за имуществени вреди – държавата-ответник трябва да изплати на жалбоподателя неговата пенсия от 1 ноември 2017 г. нататък, включително индексация, както и за неимуществени вреди: 3 000 евро (EUR).
Самет Кая срещу Турция (№ 42109/22)
Жалбоподателят, Самет Кая, е турски гражданин, роден през 1993 г. и живеещ в Анкара. Делото се отнася до уволнението му от Съвета на съдиите и прокурорите (Hâkimler ve Savcılar Kurulu) въз основа на медицинско заключение на Института по съдебна медицина, в което се заключава, че по здравословни причини той не е годен да изпълнява задълженията на съдия или прокурор. Позовавайки се на член 6 (право на справедлив процес) от Европейската конвенция, жалбоподателят твърди, че не е имал достъп до съд, за да оспори решението на Съвета на съдиите и прокурорите от 6 април 2022 г., с което е отхвърлено неговото възражение срещу решението. Той също така се оплаква съгласно член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот), че уволнението му е било произволно, тъй като вече се е възстановил от въпросния здравословен проблем, като допълнително твърди, че загубата на работата му е причинила тежки финансови и морални затруднения за него и семейството му. Съдът установява варушение на член 6 (1) и присъжда обезщетение за неимуществени вреди: 9 000 евро.
Мавракис и Касапоглу срещу Турция (№ 12549/23, 71/24 и 2023/24)
Жалбоподателите, Нико Мавракис и Корч Касаоглу, са двама турски граждани, родени съответно през 1941 и 1984 г., които са живели в Истанбул, където са служили като гръцко-православни свещеници. Делото се отнася до отстраняването на жалбоподателите от списъците на членовете на управителните съвети на три фондации на религиозни малцинства поради факта, че са членове на духовенството, и последвалото съдебно производство. Позовавайки се на членове 9 (право на свобода на мисълта, съвестта и религията) и 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Конвенцията, жалбоподателите твърдят, че изключването им от управителните съвети на фондациите, принадлежащи към гръцката православна общност, на която са членове, е нарушило правото им да изповядват религията си и свободата им на сдружаване. Позовавайки се на член 14 (забрана на дискриминацията), взет самостоятелно или във връзка с членове 9 и 11, те твърдят, че са били дискриминирани на основание на статута си на гръцко-православни свещеници и принадлежността си към гръцкото малцинство. Накрая, позовавайки се на член 6 (1) и член 13 (право на ефективна средства за правна защита), те се оплакват от липсата на правна защита поради закъснялото отнасяне на делото към гражданските съдилища. Съдът установява нарушение на член 11, тълкуван в светлината на член 9 и присъжда обезщетение за неимуществени вреди: 2 000 евро общо за втория жалбоподател и за наследниците на първия жалбоподател.
Петриняни и други срещу Италия (жалби № 26187/14, 24511/21 и 31161/22)
Жалбоподателите са трима италиански граждани – Рикардо Петриняни, Винченцо Карбоне и Руджеро Масимо Курчи, родени съответно през 1972, 1951 и 1968 г. Те са били обвинени в различни престъпления и срещу тях са издадени заповеди за конфискация. Стойността на заповедите за конфискация е била равна на общата стойност на приходите от престъпленията, извършени съвместно от жалбоподателите и други съучастници, за която те отговарят солидарно. Позовавайки се на член 7 (няма наказание без закон) от Европейската конвенция за правата на човека, жалбоподателите твърдят, че конфискацията на сума, равна на общите приходи от престъпленията, е в нарушение на този член. Позовавайки се на член 1 от Протокол № 1 (защита на правото на собственост), те се оплакват, че конфискацията на сума от техните активи, равна на общите приходи от престъплението, не е имала достатъчно предвидима правна основа и е била несъразмерна. Съдът установява нарушение на член 7 по отношение на г-н Курчи, липса на нарушение на член 7 по отношение на г-н Петриняни и г-н Карбоне, нарушение на член 1 от Протокол № 1 по отношение на г-н Петриняни, г-н Карбоне и г-н Курчи. Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди: 2 000 евро (EUR) за г-н Петриняни, 3 000 EUR за г-н Карбоне и 5 000 EUR за г-н Курчи, както и съдебни разноски и разходи: 10 000 EUR за г-н Курчи.
Коваленко срещу Украйна (№ 21425/18)
Жалбоподателят, Виктор Сергиевич Коваленко, е украински гражданин, роден през 1985 г. и живеещ в Буча (Украйна). Делото се отнася до твърденията на г-н Коваленко, че през февруари 2008 г. е бил нападнат от двама полицейски служители, които не са били на служба, и в резултат на това е претърпял тежки телесни повреди. Позовавайки се на член 3 (забрана на нечовешко или унизително отношение/липса на ефективно разследване) от Европейската конвенция, г-н Коваленко твърди, че е бил нападнат от полицейски служители, които не са били на служба, и че властите не са провеждали ефективно разследване по неговите жалби. Съдът установява нарушение както по отношение на материалноправните, така и на процесуалните аспекти на член 3 от Конвенцията и присъжда ообезщетение за неимуществени вреди: 8 000 евро.