13 май 2026 г.
Прокурорската колегия на ВСС образува дисциплинарно производство на Емилия Русинова – и. ф. административен ръководител на Софийска градска прокуратура. Правното основание за иницииране на производството, посочено от кадровиците е чл. 316, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Чрез жребий е избран дисциплинарен състав от Йордан Стоев, Гергана Мутафова и Евгени Иванов, който е председател и докладчик.
Същевременно Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на основание чл. 310, ал. 3, изр. 2 във връзка с чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, не образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Борислав Сарафов – директор на Национална следствена служба по направено предложение от Андрей Янкулов в качеството си на служебен министър на правосъдието, в частта относно твърдените нарушения по т. 1 и т. 2, поради изтичане на шестмесечния срок от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, както и в останалата част от предложението.
Според кадровиците от ВСС за част от нарушенията на Capaфoв е изтeĸлa дaвнocтта (чл. 310, aл. 3, изp. 2 във вpъзĸa c чл. 310, aл. 1 oт Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт), а останалите не са дoĸaзaни.
В отговор на решението на Прокуроската колегия, бившия служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов, публикува следната позиция в профила си във Фейсбук:
Предложението си до прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов внесох на 31 март. Към тази дата никакви давностни срокове по никоя от петте точки твърдени от мен нарушения не бяха изтекли. Това е важно да се отбелязва „за протокола“, когато се коментира днешното решение на прокурорската колегия да не образува исканото от мен дисциплинарно производство, защото по две точки давността била изтекла, а по другите три твърденията били „недоказани“. Давността по тези две точки изтече именно заради забавянето на прокурорската колегия да се произнесе в спешен порядък, както изрично поисках от нея в искането. Произнесе се месец и половина по-късно, като процедурата допълнително се забави и защото колегията ми върна предложението да отстранявам някакви имагинерни „нередновности“ в него. Като например, че не била посочена точната длъжност на Борислав Сарафов по класификатор, а бил назоваван „фактически и.ф. главен прокурор“. Както и да е, претендираните „нередовности“ бяха отстранени. Относно срока – Законът за съдебната власт въвежда изключително кратък 6-месечен срок за образуване на дисциплинарно производство от разгласяването на данните за твърдяното дисциплинарно нарушение, когато предмет са публично известни обстоятелства. Каквито именно са всички твърдени от мен. От този срок се изважда единствено времето, през което магистратът, за когото се твърди, че е извършил нарушението, е бил в отпуск. А виждаме, че на практика трябва да се прибави времето „за реакция“ на прокурорската колегия, която очевидно няма бърза работа в тези производства. Относно твърденията за „недоказаност“, „правна необоснованост“ и прочее по другите три пункта („недоказано, правно необосновано и несъвместимо с принципите на правовата държава, дисциплинарната законност, институционалната независимост и гаранциите по чл. 6 и чл. 10 от ЕКПЧ“ според председателстващия колегията Стефан Петров), това са въпроси по същество, които би трябвало да се изясняват в хода на самото дисциплинарно производство. Предложението би било изначално „негодно“ да породи сезиращия си ефект, ако в него не се излагат твърдения за извършени дисциплинарни нарушения, а не, ако те са недоказани или необосновани (арг. от чл. 316, ал. 2 от ЗСВ). Възприемането на обратното би ни изправило пред един изключително висок праг на доказаност и обоснованост за самото образуване на дисциплинарно производство, какъвто законът не поставя. Според чл. 316, ал. 1 от ЗСВ при постъпило предложение от компетентен орган (какъвто е министърът на правосъдието), съответната колегия на ВСС трябва да образува дисциплинарно производство, като в ал. 2 са изчерпателно изброени хипотезите, когато предложението се връща за отстраняване на нередовности – а именно когато „не се съдържа изложение в какво се състои дисциплинарното нарушение, съответно кои обстоятелства водят до определяне на дисциплинарно наказание“. Тогава предложението се връща на вносителя, но за да отстрани констатираните нередовности. В този случай предложението вече беше върнато от прокурорската колегия за отстраняване на констатираните от нея конкретни „нередовности“ в два пункта с точни указания и те бяха отстранени от мен, макар и обективно да не съществуваха. Така че въобще не става ясно как предложение от компетентен орган с вече отстранени твърдените от самата колегия изрично отбелязани конкретни нередовности не би могло да породи сезиращия си ефект за образуване на дисциплинарно производство. Колкото до „недоказаността“ и „необосноваността“ на предложението по същество, само ще припомня, че Иван Гешев беше дисциплинарно освободен от длъжността главен прокурор от пленума на ВСС с дейното участие на същите тези членове на прокурорската колегия заради употребения от него емоционален израз на пресконференция „политически боклук“. Тук по отношение на Борислав Сарафов са подробно изложени пет групи обстоятелства по пет отделни случая, които, смея да твърдя, са не само далеч по-доказани и обосновани, ами и не касаят изолиран епизод, а системно поведение. Всеки може да се убеди в това, защото предложението е публично (линк в коментар). Как новата политическа власт ще действа оттук-насетне по казуса „Сарафов“ предстои да видим. Тя сама вече постави летвата на очакванията много високо с ултимативния си тон към него още преди да поеме управлението.
