13 май 2026 г.
Съюзът на съдиите в България съобщи за участието си в работната група, сформирана от Министерството на правосъдието, в резултат на чиято дейност е изготвена и публикувана Концепция за създаване на институционален механизъм за защита на магистрати, подложени на натиск, заплахи или друга форма на неправомерна намеса във връзка с упражняването на техните функции.
Независимостта на магистратите дава основна гаранция за справедлив процес и върховенство на правото. Документът поставя акцент върху необходимостта от реална институционална защита на съдии, прокурори и следователи – при физически заплахи, при медийни атаки, дисциплинарен натиск, проверки и опити за влияние върху професионалната им дейност.
Концепцията представя конкретни примери от българската практика, които поставят въпроса за необходимостта от ясен, устойчив и независим механизъм за защита, включващ процедури за сигнализиране, оценка на риска и навременна институционална реакция.
Концепцията е изградена върху разбирането, че сигурността и свободата на магистратите са фундаментална предпоставка за обективно, безпристрастно и ефективно упражняване на съдебната власт. Съдебната власт е „най-слабата“ от трите власти, което обуславя нейната структурна уязвимост и по-скоро сдържан, консервативен характер на действие. Тази уязвимост се усеща в още по-голяма степен, когато отделни магистрати стават обект на неправомерно влияние от различен произход. Те често се колебаят дали да се защитят, особено при висящи производства, за да съхранят своята безпристрастност и да избегнат всякакво съмнение в предубеденост. Така обаче именно институционалната логика на съдебната власт я поставя в положение, при което тя трудно може ефективно да отговори сама на външен натиск (особено при съществуващи съмнения в независимостта на нейния кадрови орган), което допълнително подчертава необходимостта от външни гаранции за нейната защита. Концепцията е основана на международните и европейските стандарти, които последователно разглеждат независимостта, безопасността и благосъстоянието на магистратите като взаимосвързани елементи на една и съща гаранция за ефективно правораздаване. Отразява и конкретните установени в българския контекст форми на недопустим натиск върху магистратите. Съдия или прокурор, който е подложен на заплахи, медийно опозоряване, дисциплинарен тормоз, институционална изолация или несигурност относно личната си безопасност, трудно упражнява правомощията си свободно и независимо. Натискът върху даден магистрат не засяга само конкретната личност, а правораздаването като цяло и разклаща общественото доверие в съдебната власт.
Съгласно чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз справедливият процес се обуславя от наличието на независим и безпристрастен съд. Тази логика е изрично развита в План за действие на Съвета на Европа за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт, според който единствено независима и безпристрастна съдебна система може да осигури фундамента за справедливо и законосъобразно разрешаване на правни спорове, особено когато те противопоставят индивида на държавата. В пар. 11 от Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите на държавите-членки относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности също се подчертава, че външната независимост на съдиите не е тяхна привилегия, а гаранция за върховенството на правото, зачитането на човешките права и свобода. Идентичен смисъл има и пар. 6 от Доклада на Венецианската комисия CDL-AD(2010)004-e относно независимостта на съдебната власт, Част I: Независисмост на съдиите (13 март 2010 г.).
Съвременните международни и европейски стандарти разглеждат натиска върху магистрати в по-общ план. Той не се изчерпва с изрична инструкция как да бъде решено конкретно дело. Той може да се прояви като очерняща медийна кампания, публично делегитимиране, дисциплинарни заплахи, необосновани проверки, злепоставящи внушения, тормоз в социалните мрежи, икономическо или политическо влияние, натиск чрез кадрови процедури, както и чрез злоупотреба с правомощията на прокуратурата или други институции.
Точно тази по-широка концепция личи в § 22 от Препоръка CM/Rec(2010)12, която изисква съдиите да могат да действат без каквото и да е пряко или непряко ограничение, неподобаващо влияние, натиск, заплаха или намеса, включително от вътрешни органи на съдебната система. В този смисъл е пар. 1.1 от Принципите от Бангалор за поведение на съдиите, пар.10 от Магна харта на съдиите, отделни текстове от Европейска харта за статута на съдиите, както и докладът на генералния секретар на Съвета на Европа за 2016 г. относно „Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона — императив за сигурността на Европа (стр.16). В A/74/176 (2019) – Доклад на специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите (ООН) специалният докладчик счита, че за да се гарантира независимостта на съдебната система, съдиите, адвокатите и прокурорите трябва да бъдат свободни от каквато и да е намеса, натиск или заплаха, които биха могли да засегнат безпристрастността на техните решения и актове.
Специално по отношение на прокурорите това се препотвърждава и в пар. 4 от Насоките на ООН за ролята на прокурорите, в Плана за действие на Съвета на Европа за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт, в пар. 34, 36 и 38 от Становище № 9 (2014) на КСЕП „Европейски принципи и норми“, засягащи прокурорите („Римска Харта“), Становище № 19 (2024) на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП) относно управлението на прокуратурите с цел гарантиране на тяхната независимост и безпристрастност, както и в Становище № 13 (2018) на КСЕП: „Независимост, отчетност и етика на прокурорите“, където се предвижда, че прокурорите следва да имат гаранции, подобни на тези за съдиите. Въпросното становище извежда принципа, че прокурорите трябва да могат да изпълняват функциите си независимо, при ясни гаранции, без неправомерна намеса, и в рамка, която съчетава и балансира независимост и отчетност. Внимание в това отношение заслужава и Доклада на Венецианската комисия CDL-AD(2010)004-e относно независимостта на съдебната власт: Част II относно прокуратурата (18 декември 2010 г.).
Особено съществено развитие в съвременните стандарти е свързването на независимостта със благосъстоянието на магистратите.
Становище № 28 (2025) относно значението на благосъстоянието на съдиите за правораздаването на Консултативния съвет на европейските съдии изрично приема, че заплахите, тормозът, публичното оклеветяване, дезинформацията, политическата поляризация и враждебното медийно отразяване имат преки последици за качеството и ефективността на съдебната работа, за почтеността на правораздаването и за общественото доверие в съдебната система (пар. 4, 24, 27, 18, 38). Това важи в голяма степен за държави, в които демократичното отстъпление е особено силно изразено – така съдиите се сблъскат с преки заплахи за своята независимост и безопасност и са застрашени от и дори физическото насилие (пар. 24).
Когато съдия е подложен на постоянен страх, тормоз, онлайн агресия или риск за семейството си, способността му да правораздава безпристрастно е реално застрашена (пар. 28). Затова КСЕС препоръчва създаване на вътрешни механизми за подобряване на благосъстоянието на съдиите, персонализирани мерки за подкрепа и борба със стигмата, така че съдиите да могат да говорят за опасенията си относно безопасността, сигурността и благополучието си.
Декларацията от Науру за благосъстоянието на съдиите доразвива тази идея, като посочва, че благосъстоянието на съдиите е непрекъснат процес, който обхваща професионалното, физическото, социалното, когнитивното и емоционалното им състояние. То е от съществено значение както за индивидуалната устойчивост на съдията, така и за качеството на правосъдието и доверието на обществото в съдилищата. В съвременната информационна среда натискът върху магистратите не се проявява единствено чрез пряка намеса, формална неправомерна инструкция или открита заплаха. Развитието на дигиталните технологии, социалните мрежи и глобалната свързаност създаде нови канали за въздействие – бързи, масови и трудно контролируеми. Чрез тях личността, професионалната почтеност и независимостта на отделен съдия или прокурор могат да бъдат атакувани публично, координирано и с незабавен репутационен ефект.
Тези форми на въздействие често се разгръщат чрез дезинформация, изваждане на факти от контекст, персонализирани кампании по дискредитиране, онлайн тормоз, внушения за зависимости или корупция, както и чрез системно поставяне под съмнение на легитимността на конкретни съдебни актове. Именно затова международните стандарти все по-ясно разглеждат медийните атаки и публичното делегитимиране като форма на натиск, която изисква институционален отговор, а не оставяне на засегнатия магистрат сам да защитава своята репутация.
Член 10 от ЕКПЧ предвижда, че всеки има право на свобода на изразяване. Това право се препотвърждава по отношение на съдиите в пар. 12 и пар. 24 от Становище № 25 (2022) на КСЕС относно свободата на изразяване на съдиите. Във него се подчертава, „че публичните изявления на съдия могат да допринесат за защитата на върховенството на правото и за разделението на властите“ (пар. 32), особено когато тези основни ценности са застрашени (пар. 58 и ЕСПЧ, Журек срещу Полша, § 222). Това се отнася включително до „мнения и становища по въпроси, които са политически чувствителни и обхващат както вътрешната, така и външната независимост на отделните съдии и на съдебната власт като цяло“. Съдиите, говорещи от името на сдружение на съдии или друг представителен орган на съдебната власт, имат по-голяма свобода на преценка в това отношение (Препоръка 2).
Според пар. 55 от Становище № 7 на КСЕС относно „Правосъдие и общество“ на КСЕС е желателно, когато съдия или съд бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите), „националните съдебни системи да могат да се възползват от подкрепата на лица или на институция (…), които са в състояние и готовност да реагират бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки при необходимост“.
В допълнение, принципите на демокрация, разделение на властите и плурализъм изискват свобода на съдиите да участват в дебати от обществен интерес (ЕСПЧ, Превити с/у Италия). Съдът предоставя и високо ниво на защита на свободата на изразяване, когато мненията се отнасят до въпрос от обществен интерес, особено за когато става дума за функционирането на съдебната власт (Бака с/у Унгария).
По сходен начин Препоръка 2000(19) за ролята на прокуратурата в системата на наказателното на Съвета на Европа предвижда, че прокурорите следва свободно да могат ефективно да упражняват правото си на свобода на изразяване, убеждения и др. като по-специално следва да имат право да участват в публични обсъждания по въпроси, свързани с правото, правораздаването и насърчаването и защитата на правата на човека (…) (пар. 6).
Съгласно съдебната практика на ЕСПЧ прокурорите имат право и, подобно на съдиите, задължение да заемат позиции относно съдебната независимост (Кьовеши с/у Румъния). Държавата има по-широко поле на преценка да ограничава пубичните позиции на магистрати, но не и когато те разкриват сериозни нарушения в системата (Кудешкина срещу Русия).
Становище № 8 (2013) на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП) относно отношенията между прокурорите и медиите приема, че когато прокурор е подложен на медийни атаки с невярна информация, за предпочитане е реакцията да идва от ръководителя, говорителя на прокуратурата или друг институционален представител, а не да се оставя на индивидуална самоотбрана. И тук логиката е същата: професионалната функция на магистрата изисква институцията да носи тежестта на публичната защита (пар. 45).
Международните стандарти не разглеждат сигурността на магистратите като въпрос на административна целесъобразност. Те я третират като позитивно задължение на държавата.
Препоръка CM/Rec(2010)12 изисква да бъдат предприети всички необходими мерки за осигуряване безопасността на съдиите, включително защита на съдилищата и на съдии, които са жертви на заплахи или актове на насилие (пар. 38). Съгласно пар. 8 когато съдиите преценят, че независимостта им е застрашена, те следва да имат възможността да сезират независим орган или да е налице ефективен начин за справяне с проблема. В този смисъл е и т. 1.4. от Европейска харта за статута на съдиите. Планът за действие на Съвета на Европа за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт изрично настоява да се осигурят ефективни средства за защита за съдии, които считат, че независимостта им е застрашена (б. „Г“, т. iii), както и правни и фактически мерки срещу посегателства върху физическата или психическата им неприкосновеност, личната им свобода и сигурност (б. „Г“, т. vii). Необходимостта от институционална подкрепа в случаи, че съдия е „оклеветен или очернен“ е изрично посочена и в пар. 42 от Становище № 25 (2022) на КСЕС. Посоченият по-горе пар. 55 от Становище № 7 на КСЕС относно „Правосъдие и общество“ предвижда, че когато атаката е от или чрез медии, съдиите следва да могат възползват от подкрепата на лица или на институция (…), които са в състояние и готовност да реагират бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки при необходимост“.
С пълния текст на концепцията може да се запознаете ТУК.