12 май 2026 г.
С Тълкувателно решение № 1/2025 от 11.05.2026 г. по Тълкувателно дело № 1/2025 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Допустимо е трето лице – помагач, конституирано на основание чл. 219 ГПК на страната на ответника, да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба, освен ако привличането е при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК.
Недопустимо е трето лице-помагач, конституирано на основание чл. 218 ГПК на страната на ответника, да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състави на ВКС по чл. 292 от ГПК поради наличието на противоречива практика по въпроса „Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?“.
Върховните съдии изясняват правната същност на процесуалната преклузия по чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК и на процесуалната фигура „трето лице-помагач“. Преклузията по чл. 133 от ГПК е свързана с принципа по чл. 13 от ГПК за решаване на правния спор в разумен срок. В мотивите към т. 4 на тълкувателното решение по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че „с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти“.
В тълкувателното решение пише, че третото лице-помагач има качеството на допълнителна страна, която участва в делото наред с главната страна, на която помага поради наличие на интерес от постановяване на благоприятно за нея решение. С конституирането му не се променя предметът на делото, такъв, какъвто е определен от главните страни във висящия между тях процес, макар третото лице да участва по делото в защита на свой интерес, за да осуети възникването на правен спор с главната подпомагана в процеса страна по правоотношение с нея, зависимо от спорното. Затова нормата на чл. 221 от ГПК предвижда, че третото лице може да извършва всички процесуални действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора (разпоредителни действия с процесуалното право на иск или водещи до промяна в предмета на делото), дори и те да са в противоречие с тези на подпомаганата страна. Следователно макар и допълнителна страна, третото лице-помагач притежава собствени процесуални права и задължения, които упражнява самостоятелно.
Правните последици от участието на трето лице-помагач са уредени в чл. 223 от ГПК. Третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо в отношенията с насрещната главна страна и от установеното в мотивите към решението в отношенията с подпомаганата страна. При последващ процес с подпомаганата страна изводите за факти и преюдициални отношения, съдържащи се в обвързващите съгласно чл. 223, ал. 2, изр. първо от ГПК мотиви, могат да бъдат оспорвани само на основанията по чл. 223, ал. 2, изр. второ от ГПК, ако в предходния процес подпомаганата страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни за третото лице обстоятелства и доказателства. „Следователно процесуалният закон предпоставя, че привлечено при условията на чл. 219 ГПК трето лице, което участва в чужд процес с вече определен предмет, има осигурена съобразно принципите на чл. 9 и чл. 10 ГПК възможност да упражни собствените си процесуални права, включително и да предяви възражения, основани на известни му обстоятелства, настъпили в миналото и породили правни последици по спорното материално правоотношение и упражняването на които не зависи от личната воля на подпомаганата страна, дори тези възражения да не са били предявени от подпомагания ответник, за когото е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК“, категорични са върховните съдии. Те допълват, че настъпилата за ответника преклузия е санкция за неговото процесуално поведение спрямо насрещната страна по спора. Тя не може да бъде противопоставена на привлеченото от ответника при условията на чл. 219 от ГПК трето лице, което към момента на настъпването ѝ не е било страна в процеса, доколкото това означава на насрещната страна да се признае правото делото да бъде разгледано и решено при непълнота на фактическия и доказателствен материал, гарантиращо ѝ възможност за постановяване на изгодно и благоприятно за тази насрещна страна съдебно решение. Подобно тълкуване е несъвместимо с принципите на гражданския процес по чл. 7 до чл. 10 от ГПК.
Конституираното на основание чл. 219 от ГПК трето лице може да заяви преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба в едномесечен срок при общия исков процес, съответно в двуседмичен срок в производството по търговски спорове от връчване на препис от определението за конституирането му и от исковата молба, след което съдът пристъпва към изготвяне на доклад и разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Изключение от посоченото тълкуване е участието на привлечено трето лице-помагач при условията на чл. 226, ал. 2 от ГПК. Това изключение е обусловено от обвързаността му със силата на пресъдено нещо на постановеното решение, независимо дали е участвало като допълнителна страна в процеса или не е участвало (чл. 226, ал. 3 от ГПК). Затова то се явява в идентично процесуално положение със страната, която е прехвърлила спорното право и го е привлякла във висящия процес, включително и от настъпила преклузия по чл. 133 от ГПК.
В мотивите се посочва, че е различно тълкуването, когато третото лице встъпва в чуждия процес, за да подпомага ответника при условията на чл. 218 от ГПК. Разграничението между правното положение на третото лице, конституирано по искане на главна страна по делото и встъпило по делото като помагач по своя воля, е направено в тълкувателното решение по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Процесуалният закон определя по-дълъг срок за встъпване на третото лице, тъй като (за разлика от привличането по чл. 219 от ГПК) то по своя воля става допълнителна страна в процеса, за да подпомага една от главните страни. Ако не встъпи във висящото производство, то няма да бъде обвързано от правните последици на съдебното решение, постановено в образуваното между ищеца и ответника производство. Изразявайки воля за встъпване, третото лице се съгласява да бъде обвързано от извършените до момента на встъпването му процесуални действия и те са му противопоставими. Затова при встъпване по чл. 218 от ГПК правото на третото лице да извършва всички процесуални действия е ограничено до допустимите за подпомаганата страна с оглед стадия, в който се намира първоинстанционното производство. Встъпилото при условията на чл. 218 от ГПК трето лице не може да прави възражения, които към момента на встъпването са преклудирани за главната страна на основание чл. 133 от ГПК.
По тълкувателното дело e депозирано особено мнение на съдия В. Райчева, според която отговорът на поставения за разглеждане въпрос в „Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения
иск извън срока за отговор на исковата молба?“ следва да бъде :
„Допустимо е трето лице-помагач, конституирано на основание чл.218 и чл. 219 ГПК на страната на ответника, да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба, освен ако привличането е при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК“.