7 май 2026 г.
Съюзът на съдиите в България (ССБ) се обърна към новоизбраните народни представители с призив да бъде създадена парламентарна комисия за изясняване на обстоятелствата относно влиянието на нелегитимни групи в правосъдието и установяване на съпричастните към дейността на тези групи длъжностни лица.
Магистратите се позовават на липсващата засега адекватна институционална намеса по отношение на последвалите убийството на Мартин Божанов разкрития за търговия с влияние в правосъдието и съпричастност на висши магистрати към нелегитимни кръгове, добили популярност като групата на Божанов „Нотариуса“ и неговия „СС клуб“, и „семейството“ на Петьо Петров „Еврото“ и неговия ресторант „Осемте джуджета“.
От ССБ смятат, че само след изясняване на механизмите и средствата, чрез които се въздейства върху правосъдието е възможно да бъдат предприети необходимите законодателни разрешения, чрез които да се противодейства ефективно на тези явления и да се осигури реална възможност съдиите да упражняват функциите си напълно автономно, включително от вътрешни за системата влияния и по този начин да бъдат ефективен защитник на правата и свободите на гражданите, юридическите лица и държавата.
На следващо място съдиите повдигат въпроса за необходимите изменения на Закона за съдебната власт, за да бъдат гарантирани най-добрият подбор, прозрачността и честността на изборите на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него. Едно от исканията е за запазването на статута на действащи съдии на членовете на Съдийската колегия на ВСС по време на техния мандат, което би прекъснало тенденцията на откъсване на членовете на ВСС от общността, която ги е избрала и би повишило отговорността и отчетността на тяхната дейност. Подчертава се необходимостта от повишаване прозрачността на избор на членове на ВСС от страна на Народното събрание, чрез осветляване на процеса на номиниране на кандидатите, осигуряване на възможност такива да бъдат предлагани от страна на останалите правни професионални общности и университетите, ограничаване на възможността действащи магистрати да бъдат избирани в т. нар. „парламентарна квота“, провеждане на открити процедури по изслушване на кандидатите с възможност не само да им бъдат отправяни въпроси, но и същите да им бъдат задавани в рамките на тези изслушвания. Следва да намерят законова регламентация и препоръките, отправяни в последните няколко доклада на Европейската комисия по Механизма за върховенство на правото за осигуряване на възможност съдиите, прокурорите и следователите да участват в избора на членове на Инспектората към ВСС. ССБ настоява още и за подробно законово регламентиране на избора на представителите на професионалната квота във Висшия съдебен съвет. Към настоящия момент такова уреждане е налице единствено по отношения на гласуването с хартиена бюлетина, като с преходни разпоредби е предвидена възможност ВСС да утвърждава използването и на системи за електронно дистанционно или машинно гласуване, без изискванията за тези системи да са законово разписани. Още през месец ноември 2023 г. пред Пленума на ВСС е представено становище на разработчика на досегашната система за електронно дистанционно гласуване, в което е посочено, че тя повече не може да бъде използвана и единственият начин за преработка е цялостното ѝ пренаписване, т. е. замяна с нова. До момента ВСС не е внедрил нова такава система, поради което и гласуването с хартиена бюлетина се явява единствен възможен начин за провеждане на избора. Както вече сме изразявали становище, доколкото действащият закон изисква формиране на секции на всеки 500 съдии, прокурори и следователи, сега се явява невъзможно провеждането на избора на различни от София места. Организирането на секции за гласуване с хартиени бюлетини в страната може да бъде направено само при изменение на ЗСВ в частта за броя на съдии, прокурори и следователи, необходими за формиране на една секция. При предприемане на законодателни изменения в тази насока, намираме за подходящ критерий за определяне на секции по места съответните апелативни райони, а не тези на окръжните съдилища. Това е така, защото са налице значителни разлики в числеността на съдиите, прокурорите и следователите между отделните райони на окръжни съдилища, като в някои този брой е толкова малък, че се поставя под въпрос както кадровото обезпечаване на съответните секционни комисии, така и запазването на тайната на вота.
Според ССБ при провеждане на избори за членове на ВСС от професионалната квота по места, за точна и бърза обработка на резултатите от гласуването могат да се използват машините, чрез които се провеждат местните и парламентарните избори. Необходимите законодателни изменения по отношение на процедурите за избор на нов състав на ВСС и на ИВСС следва да бъдат приети без излишно забавяне, за да бъде решена кризата, произтичаща от отдавна изтеклите мандати на членовете на тези два органа. В голяма степен възможностите за правно регулиране на компетентността на ВСС при условията на изтекъл мандат, произтичащи от измененията на Закона за съдебната власт от м. януари 2025 г., вече са изчерпани, тъй като в
предвидения според тях шестмесечен срок не бяха започнати процедури за нов избор на членове на съвета. Въведеното със същите изменения ограничение в компетентността на настоящия ВСС да избира титуляри на длъжностите председатели на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главен прокурор, е недостатъчно. При условията на толкова продължително изтекъл мандат на неговите изборни членове и предвид демонстрираната от сегашния състав на ВСС невъзможност да осъществява възложените му функции по прозрачен и внушаващ доверие начин, е необходимо кадровите правомощия на този орган да бъдат значително лимитирани.
Кадровата политика на настоящия ВСС не е подчинена на необходимостта да бъде обезпечено доброто функциониране на съдебната система и осигуряване на справедливо и основано на професионалните качества кадрово развитие, като начина на планиране и провеждане на конкурсите за първоначално назначаване и за повишаване създава усещане, че се цели заемането на съответните места да става от предварително подбрани кандидати, не според най-добрите им професионални и етични качества, а по други критерии, най-вече лоялност към определени кръгове. В последните години неколкократно бяха отменяни конкурси за повишаване, включително и от самите колегии на ВСС чрез позоваване на нарушения на
съответните процедури, организирани от същите тези колегии. Без какъвто и да е отговор остават предложенията наССБ за проверка на публично огласени съмнения за честността на проведени конкурси и за започване на дискусия за промяна на начина на осъществяване на конкурсните процедури. И в настоящия момент в ССБ се получават множество сигнали от съдии по отношение на текущи конкурси, които са също и обект на медийни публикации. Сегашният състав на ВСС демонстрира нежелание да провежда последователна, предвидима и основана на професионалните качества на кандидатите политика по отношение на конкурсите за административни ръководители. Съюзът на съдиите в България е обръщал внимание на избирателния подход на СК на ВСС за съобразяване с решенията на общите събрания на съдиите при избори на председатели на съдилища. Съвсем актуални са случаите на нежелание да бъдат изяснени обстоятелствата относно сигнал за натиск по отношение на кандидат в процедурата за избор на председател на съд, както и на отказ от подкрепен от общото събрание кандидат за председател на втория по големина окръжен съд в страната, поради съмнение в способността на СК на ВСС да извърши избора, въз основа на обективна оценка на участващите в процедурата. Съдиите призовават, в случай на ограничаване на правомощията на сегашния състав на ВСС и
предвид на вече редуцираните функции на ИВСС след Решение от 30.04.2025 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/2311, да бъде обмислено и
съответно намаляване на предвиденото в закона възнаграждение на изборните членове
на тези колективни органи.