4 май 2026 г.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) публикува на уебсайта си въпросите от предмета на делото (жалба № 15889/23), образувано по жалбата на Владислава Цариградска и Николай Неделчев във връзка с техния статут на потенциални жертви на незаконно следене.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Г-н Николай Неделчев (първият жалбоподател) е активист на гражданското общество, който е активен от 2017 г. От 2019 г. насам той участва в многобройни публични протести, свързани с функционирането на българската съдебна система.
2. Г-жа Владислава Цариградска (втората жалбоподателка) е съдия. От 2021 г. тя е член на управителния съвет на основната професионална организация на съдиите в страната. От 2019 г. насам тя многократно е изразявала публично мнението си по различни въпроси, свързани с функционирането на българската съдебна система.
3. В средата на 2021 г. тогавашният служебен министър на вътрешните работи заявява публично, че някои държавни органи тайно са прихващали „почти денонощно“ комуникациите на много хора, включително политици и активисти на гражданското общество, които са участвали в протести срещу предишното правителство и главния прокурор, проведени през втората половина на 2020 г. и началото на 2021 г.
4. Въз основа на тази информация, на 20 август 2021 г. Николай Неделчев иска от Националното бюро за контрол върху специалните средства за наблюдение („Националното бюро“ или „Бюрото“; за подробности относно този орган вижте Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria , № 70078/12 , §§ 14-16 и 108-24, 11 януари 2022 г.) да провери дали е бил поставен под скрито наблюдение от 1 юни 2020 г. насам. На 23 септември 2021 г. Бюрото отговаря, че при проверката „не е разкрито незаконно използване на специални средства за наблюдение“. Като взема предвид, че разследването на Бюрото е ограничено с указание, издадено от главния прокурор през 2015 г., относно начина, по който на Бюрото трябва да се предостави достъп до материали, съхранявани от прокуратурата, в хода на проверките му (виж Ekimdzhiev and Others , цитирано по-горе, § 119), първият жалбоподател иска съдебен контрол върху това указание. Върховният административен съд отказа да разгледа иска му.
5. На 14 февруари 2023 г. Владислава Цариградска също иска от Националното бюро да провери дали е била поставена под скрито наблюдение в който и да е момент от 2019 г. насам (по -специално, дали мобилната ѝ телефонна линия е била подслушвана; дали са били прихващани нейните имейли, Viber, WhatsApp или Facebook комуникации; дали домът, колата, офисът или съдебната ѝ зала са били поставени под наблюдение; и дали е била поставена под такова наблюдение косвено, чрез наблюдение на нейни роднини, приятели или контакти). Тя посочва редица факти, които я карат да вярва, че това може да е било така. На 23 февруари 2023 г. Бюрото информира втората жалбоподателка, че ще проведе разследване по нейната жалба и ще я информира, ако установи, че специални средства за наблюдение са били използвани незаконно по отношение на нея.
6. И двамата жалбоподатели се оплакват от нарушение на член 8 от Конвенцията, че системата за скрито наблюдение в България, на която те твърдят, че са потенциални жертви, по-специално с оглед на профилите им, не отговаря на изискванията на член 8 от Конвенцията. Те също така се оплакват, че не разполагат с ефективно средство за защита в това отношение, в нарушение на член 13 от Конвенцията.
ВЪПРОСИ КЪМ СТРАНИТЕ
1. Дали твърдяната намеса в правата на жалбоподателите по член 8 от Конвенцията е резултат от съществуването в България на законодателство, позволяващо скрито наблюдение „в съответствие със закона“ и „необходимо в едно демократично общество“ по смисъла на член 8 § 2 (вж. Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria , № 70078/12 , §§ 294-359, 11 януари 2022 г.)?
2. По-специално, изисква ли качеството на втората жалбоподателка като съдия да ѝ бъдат предоставени засилени гаранции по отношение на скритото наблюдение, по-специално в светлината на твърденията ѝ, че съдиите в България са непропорционално обект на такова наблюдение, предимно за скрити цели?
3. Разполагат ли жалбоподателите с ефективно вътрешноправно средство за защита по отношение на твърдяното нарушение на правата им по член 8 от Конвенцията, както се изисква от член 13 от Конвенцията?