4 май 2026 г.
На уебсайта на прокуратурата вече е наличен Доклад за прилагане на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2025 г.
Влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата на основанията по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са 444 (при 287 за 2024 г.; 281 за 2023 г.) спрямо 453 (при 291 за 2024 г.; 292 за 2023 г.) лица, на които присъденото обезщетение за 2025 г. е 6 702 507,90 лв., при 3 430 412,53 лв. за 2024 г. и 2 824 095,16 лв. за 2023 г. По чл. 2б ЗОДОВ – с предмет вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок – влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата през 2025 г. са 30 на брой.
Тенденцията е към чувствително увеличение както на размера на обезщетенията, така и на лицата, в полза на които се присъждат обезщетения. Вместо анализ и отстраняване на причините за вредите, довели до осъждането на държавата, от прокуратурата предлагат промени в ЗОДОВ:
„Актуална е необходимостта от законодателни промени, отнасящи се до уредбата на обективната отговорност на държавата по ЗОДОВ, която да бъде ангажирана само при доказани груби нарушения на закона, извършени от правоприлагащи и правораздавателни органи и довели до незаконност на наказателната репресия. При настоящата нормативна уредба преобладаващата част на осъдителните решения са резултат от изпълнение на законови правомощия на органите на прокуратурата, в съответствие с изискванията на НПК.“
Както и в предходните години, най-голям дял заемат решенията, постановени по искове с основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвиждащ отговорност на държавата за вреди от незаконно обвинение – 405 решения, или 91.2% (89.9%; 88.6%).
Влезли в сила са 212 (151; 146) решения за вреди от оправдаване на подсъдим с влязла в сила присъда и 193 (107; 103) решения за вреди от прекратено наказателно производство, постановени по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
На следващо място са уважените искове по чл. 2б ЗОДОВ, които имат за предмет вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като постановени по този ред са 30 осъдителни решения.
Делата, по които са разгледани искове, предявени на останалите основания по чл. 2 ЗОДОВ, са 9. Три осъдителни решения са постановени и влезли в сила по иск за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧОС, 2 решения са постановени по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ – за вреди от отменено незаконно задържане под стража, 2 от влезлите в сила решения са за обезщетяване на вреди от изпълнение на наложено наказание над определения от съда срок или размер (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ). Едно решение е постановено по иск за обезщетяване на вреди от незаконно използване на специални разузнавателни средства (чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ) и 1 решение е по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ – нарушаване правата на трети лица по Раздел IX от Глава XIV на НПК.
През отчетния период не са постановени осъдителни решения за ПРБ за вреди, произтичащи от нарушение на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС и по чл. 2, ал. 1, т. 8 ЗОДОВ – разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
Присъдените обезщетения по влезли в сила осъдителни решения по ЗОДОВ през 2025 г. възлизат на 6 702 507,90 лв., при 3 430 412,53 лв. за 2024 г. и 2 824 095,16 лв. за 2023 г.
Според авторите на доклада предизвикателствата и проблемите в дейността по приложението на ЗОДОВ, отчитани в предходните периоди, остават непроменени и през 2025 г. Отчита се като проблем законодателното решение за обективна отговорност на държавата за дейност на правозащитните органи. Продължава да е налице необходимост от законодателна промяна, която да въведе отговорност само при доказани груби нарушения на закона, извършени от съответните правозащитни органи и имащи за резултат незаконност на наказателната репресия. При действащото законодателно решение в множество случаи прокуратурата бива осъждана по ЗОДОВ, въпреки че органите на ПРБ са действали в изпълнение на своите законови правомощия и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. Отчита се и трайно увеличаване на размерите на отделните обезщетения по ЗОДОВ, както и на осъдителните решения по ЗОДОВ. Въпреки че осъжданията се отнасят до дела от предходни години, следва прокурорите да извършват по-внимателна и задълбочена преценка за наличието на достатъчно данни при повдигане на обвинения и при прекратяване на наказателното производство, да се предприемат организационни мерки за методическа84 и квалификационна обезпеченост на органите на досъдебното производство и на прокурорите, като се съобразят актуалните тенденции в практиките на съдилищата.
През 2025 г. прокуратурата е работила по 11 преписки, образувани във връзка с искано предоставяне на информация по висящи жалби пред ЕСПЧ и решения, които са в изпълнение и имащи отношение към дейността на прокуратурата. Става въпрос по-конкретно за следните дела: Жалба № 39127/19 „Йончева срещу България“; Жалба № 31792/22 „Динчев срещу България“; Жалба № 50494/19 „Игнатов срещу България“; Жалба № 30312/23 „Петър Конов Великов“ срещу България; Жалба № 30587/13 „Караахмед срещу България“; Жалба № 29126/20 „Божков и др. срещу България“; Жалба № 11720/23 „Кънев срещу България“; Жалба № 55121/22 „Георгиев срещу България“; Жалба № 11201 „Илиева и др. срещу България“; Жалба № 57184/22 „Н.П. и В.П. срещу България“.
Едва осем души са осъдени на ефективно лишаване от свобода за корупция през миналата година.
Интересен подход е възприела прокуратурата за отчитане на дейността си, като е изработила обща статистика за „някои категории тежки престъпления и такива от особен обществен интерес„. В тази статистика са включени „дела, образувани за корупция, организирана престъпност, тероризъм, незаконен трафик на хора и наркотици, изпиране на пари, данъчни престъпления, злоупотреби със средства на ЕС, подправяне на парични знаци и платежни инструменти“. От доклада се установява, че най-голям дял имат осъдените за „трафик на наркотици“ – 1019 души ефективно. Ако се съди по условните присъди, пробациите и глобите обаче е много вероятно в тази категория да са включени и случаите на задържани за цигара марихуана младежи. Експерти по наказателно право отдавна предупреждават, че голям дял от статистиките за ефективно противодействие на трафика на наркотици е зает от преписки срещу потребители на марихуана, предимно младежи.
Висок процент на оправдателни присъди в СГП и СРП
Съгласно данните в Приложение № 11 към Доклада в СГП и СРП осъдени и санкционирани лица с влязла в сила присъда/решение през 2025 г. са 546 лица, а 55 са оправданите лица с влязла в сила оправдателна присъда/решение. От данните може да се заключи, че процентът на оправданите лица е изключително висок, в сравнение с отчетения през предходни години и в сравнение с останалите съдебни райони – над 12 %. В тази връзка е особено важно да се подчертае, че именно в СГП е съсредоточено разследването на корупция по високите етажи на властта и на престъпления, свъразни с магистрати. Тези обстоятелства обаче не са пречка прокуратурата да се хвали с изключително нисък дял на оправдателните присъди остава нисък – 2% (вж. по-долу изявлението на уебсайта на прокуратурата).
Още акценти от доклада
През 2025 г. от домашно насилие (по новообразуваните ДП) са пострадали общо 4 839 лица. Пострадалите жени са 4 213, от тях 103 непълнолетни и 65 малолетни момичета. Мъжете, пострадали от домашно насилие, са 626, от които 34 непълнолетни и 66 малолетни момчета.
През 2025 г. пострадалите лица от извършени престъпления с дискриминационен елемент, включително от омраза (по новообразуваните ДП), са 35 физически лица – 19 мъже и 16 жени. Няма пострадали непълнолетни и малолетни лица. Ощетени са 4 юридически лица.
Продължава абсолютно формалното и хабящо държавни ресурси, без видими резултати, участие на прокуратурата по административни дела. В допълнение, в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса, прокурорите продължават да участват в делата пред Върховиня административен съд дори при очевиден конфликт на интереси, когато страна е Прокуратурата на Република България или главният прокурор. Пример за такъв случай е описан в този анализ.
В прессъобщението на уебсайта си прокуратурата акцентира върху увеличението на наблюдаваните дела от обществен интерес и ръст на престъпленията, свързани с наркотици и домашно насилие. Ето какви са останалите изводи на ръководството на прокуратурата:
„Тенденция към спад на повечето видове престъпления, увеличаване на разкриваемостта и на броя на прокурорските преписки през 2025 г. в сравнение с предходните две години, по-висока ефективност на наказателното преследване – това са част от изводите в Доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2025 г. Докладът е изготвен на основание чл.138а от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Регистрираните през 2025 г. престъпления са 80 884 – по-малко в сравнение с предходната 2024 г. и с 2023 г. (съответно 86 049 и 84 225). Най-голям дял продължават да заемат престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните престъпления и икономическите престъпления. Престъпленията против личността намаляват спрямо 2024 г., но остават над нивата от 2023 г.
Устойчив ръст и то за последните три години се отчита при незаконната дейност, свързана с наркотични вещества и прекурсори, както и при проявите на домашно насилие. През 2025 г. регистрираните престъпления, свързани с наркотици, са 7503, при 6713 през 2024 г. и 5691 през 2023 г.
През 2025 г., съпоставено с предходните две години, се наблюдава ръст и по всички основни показатели, отчитащи работата на прокурорите по дела за престъпления с предмет наркотични вещества и прекурсори. Данните показват, че броят на наблюдаваните досъдебни производства се е увеличил със 7.8% спрямо 2024 г. и с 25.6% спрямо 2023 г. Увеличението на престъпленията, свързани с наркотични вещества, отразява динамиката на този вид престъпност и взаимовръзката й с други противоправни прояви, както и необходимостта от засилен и координиран институционален отговор.
Дейността на прокуратурата се характеризира с висока натовареност. През 2025 г. прокурорите в страната са работили по 297 358 преписки и 226 535 досъдебни производства. Запазва се трайно висок делът на решените от прокурор преписки спрямо наблюдаваните преписки – 96%.
Приключените в законоустановените срокове разследвания са 99,6 %, което е показател за добра организация и ефективен контрол върху процеса на разследване. Делът на решените дела от прокурор в едномесечен срок е 97%. Наблюдава се устойчивост в броя на прокурорските актове, внесени в съда – 27 732. На съд са предадени 29 762 лица.
Делът на осъдените и санкционирани лица с влезли в сила съдебни актове спрямо всички лица, по отношение на които е постановен окончателен съдебен акт през 2025 г., достига 98 %, което е показател за високо качество на обвинителната дейност. Същевременно делът на оправдателните присъди остава нисък (2%), а върнатите от съда дела запазват незначителен относителен дял – около 3%, което е показател за качеството на разследванията и внесените прокурорски актове.
Засилена активност се отчита по делата от особен обществен интерес, включително делата за организирана престъпност и престъпления, засягащи публичните финанси. Увеличава се броят на наблюдаваните производства, на внесените в съда прокурорски актове и на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт като едновременно с това намалява броят на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт.
Засилено и ефективно е международното правно сътрудничество. Престъпността все по-често има трансграничен характер, като засяга две и повече държави и затова ефективното противодействие на престъпленията от всяка от засегнатите държави е взаимносвързана и обща цел. От други държави за изпълнение са получени 2121 молби за правна помощ при 1843 за 2024 г. и 1449 – за 2023 г., а Европейските заповеди за арест са 252 при 244 през 2024 г. и 229 за 2023 г.
902 са получените от други държави Европейски заповеди за разследване, които все повече се утвърждават като ефективен инструмент за международна правна помощ при събиране на доказателства, основан на принципа на взаимното признаване на съдебни решения в правото на ЕС.
В годишния доклад за дейността на ПРБ и разследващите органи се отбелязва, че създаването на качествена нормативна рамка е важна предпоставка за провеждането на всестранно, обективно и пълно разследване. Предизвикателствата пред разследването на киберпрестъпления и масовото навлизане на електронните услуги, изискват подходяща обезпеченост с експерти и технологии за целите на наказателното производство, е друг от изводите в документа.
Съгласно ЗСВ докладът за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2025 г. е изпратен на Висшия съдебен съвет.“