Из прокурорския акт, приключващ разследването по „8-те джуджета“: Не е ясно откога познанството с едно лице е признак за нередност

27 април 2026 г.

Постановлението за прекратяване на досъдебното производство по казуса „Осемте джуджета“ публикуваха разследващите журналисти от „Извън ефир“ Николай Стайков и Борис Митов. На 56 страници са разположени мотивите на прокурорите Йордан Петров и Мария Кабалакова от Софийска градска прокуратура (СГП) за прекратяване на разследването на групата за престъпно влияние в съдебната система около Петьо Петров „Еврото“. Постановлението е издадено през 2025 г., но точната дата е неизвестна, тъй като данните за месеца и годината са заличени в публикувания документ.

Според мотивите в прокурорското постановление:

„в случая се касае за организирана акция за саморазправа с неудобни лица. За целта са използвани по превратен начин не само прийомите на наказателния процес, но и медиите. Това се случва в условия на негативно отношение към Петьо Петров, което е използвано, за да се предизвика негативна конотация. По същото време прокуратурата е обект на засилени нападки и натиск. Първоначално е трябвало да бъде осигурено каквото и да е, за да послужи като формален повод за намеса на прокуратурата – снимката на Борислав Сарафов с Петьо Петров. Винаги може да бъде намерено лице, което да направи необходимите интерпретации и внушения. Осигурен е удобен свидетел, който е бил обработен да изнесе невярна информация, за да бъде скандализирано обществото – Любена Павлова. Намерени са подходящи медии, които да раздухат случая, а останалите по инерция също ще започнат да отразяват, често безкритично. Видно е как в случая е даден превес на медийното отразяване, а не на реалното събиране на доказателства – Любена Павлова първо трябва да се яви пред АКФ, а не пред прокуратурата. Впоследствие лъжливата версия за събитията на единствения към онзи момент свидетел по делото бива изложена на показ от АКФ (интересно е дали е имало санкция на прокуратурата за това действие; никой не зададе въпроса защо се изнася информация от досъдебно производство). Използвани са претенциите за осъществяване на дейност, свързана с ,,антикорупция“, за да бъде придадена тежест на твърденията, каквато иначе те не биха имали. В днешно време се наблюдава тенденцията сред населението, че след като нещо е казано по телевизията, значи е абсолютната истина … Магистратите обаче не би следвало да подхождат безкритично към достоверността на информацията и да правят прибързани изводи. Използвано е това, че прокуратурата няма как да даде становище по неприключило разследване и трябва да запази мълчание. В случая по медиите не са отчетени изключително влошените отношения между бившите съпрузи Любена и Петьо, лошите характеристични данни на свидетеля, момента на даването на информацията (доста години след стореното) и насочеността и (защо точно срещу тези лица и в конкретния момент). Важно е било естеството на твърденията, за да се създаде изкуствен скандал в обществото и да се формира негативно отношение най-вече към прокуратурата (която от дълго време е обект на непрестанни атаки и дори определяна като вирус за държавността). Потресаващо е отношението на определени кръгове към държавните органи, които са призвани да защитават обществото от посегателства (и в действителност са имунната система на държавата, която се бори с вирусите, независимо от опасността). Тъга буди и доверието в авторитети с неясен произход и качества, вместо в експертизата на обучените кадри на държавата. Във връзка с отразяването на настоящето производство се наблюдаваше широко използване на прийоми като етикиране, употреба на общи изрази, неточно цитиране, некоректни интерпретации и избирателно предоставяне на информация, приписване на негативните характеристики на един обект на друг. Това са отявлени признаци за манипулация, които не само магистратите би следвало да познават и отчитат. По-нататък, тъй като не е имало доказателства за „незаконната“ дейност на нарочените лица, е трябвало да бъдат намерени още свидетели, които да говорят общи приказки без реална правна стойност. Това се и случва, не без любезното съдействие на Мартин Божанов „Нотариуса“, който не е останал доволен от действията на прокуратурата срещу него по онова време. Смущаващото в случая е, че манипулацията се е осъществила с участието на прокурори, независимо дали действията им са съзнателни или не. Това дава възможност да бъдат използвани по превратен начин средствата и прийомите, присъщи на наказателния процес. Без основания е налице самосезиране, образуване на дело, водене на разследване и дори повдигане на обвинение без каквито и да било доказателства. Към момента на образуване на делото единственото нещо, което е било налице е снимка на Борислав Сарафов с Петьо Петров и коментар към нея дали нямало прикрита проверка срещу тези лица. Няма отправени каквито и да било твърдения за неправилни действия на Петьо Петров или Борислав Сарафов. Няма никакви твърдения за даване на пари или пък незаконно заснемане от страна на Петьо Петров. Не е посочено конкретно дело, което да е било манипулирано. Няма посочени лица, които да са принуждавани. Максималното, което е било налице е, че Сарафов познава Петров, както и внушения дали няма „прикрита“ проверка на КПКОНПИ. Не е ясно от кога познанството с едно лице е признак за нередност. Съмненията за прикрита проверка пък е спекулация, която не почива на нищо обективно. Не е ясно и от кога проверките на службите следва да се оповестяват публично. Факт е също, че СРП няма никакви правомощия да проверява службите за извършени нарушения във връзка с дейността им, тъй като би се наложило да се изследва наличие на престъпления не от тяхна компетентност. Впоследствие пък, в разпита на Любена Павлова (а и не само), не могат да бъдат открити каквито и да било признаци на елементите на състава на престъпленията, за които е било образувано делото. Използвани са дори „спешни“ специални разузнавателни средства, които са определени от тогавашния заместник-председател на СГС за незаконни. Прокурорите при СРП не са обърнали внимание и на думите на съдията, че случаят дори не е за тях. По-нататък, след институционалната намеса на компетентните органи като ВСС и СГП е бил направен опит делото да бъде „скрито“ и държано далеч от единствено компетентната СГП (между впрочем дори е било образувано паралелно производство в СРП). Когато съответните усилия не дават резултат, се стига до незабавно изтичане на първоначалните разпити на свидетели от досъдебното производство, за които вече е установено, че са лъжливи. Целта отново е очевидна -да бъде манипули рано общественото мнение и да бъдат очернени съответни неудобни магистрати. Точно поради тази причина е налице забрана за разпространение на материали от досъдебното производство. Преди да се правят каквито и да било изводи и оценки следва да е налице проверка на достоверността на информацията. Очевидно обаче в случая за определени хора това не е било от съществено значение. Дори и към настоящия момент в медийното пространство продължават да се разпространяват и коментират лъжливите първоначални показания на някои свидетели. Никой обаче не обърна внимание на акта на ад-хок прокурор Даниела Талева и нейните констатации, реално по същия случай, който касаеше евентуалните деяния на Борислав Сарафов. От своя страна СГП не си позволи да опровергае насажданите неверни тези предварително, т.е. преди да постанови крайния си акт. В тази връзка например не изтекоха новите разпити на свидетелите, разпитите на други свидетели, както и налични ВД, които съдържат доста по-интересна информация.
Същевременно манипулацията по текущото производство се поддържа и по друг начин, а именно чрез периодични атаки срещу един от наблюдаващите прокурори. По този начин се прави елементарен опит да бъде дискредитирана правилността и обективността на крайния акт на СГП. Между впрочем, настоящето дело е много добър пример за това как е действал Мартин Божанов „Нотариуса“. Започва се с медийни атаки срещу нарочените магистрати, фабрикуват се доказателства, които се интерпретират по всевъзможни некоректни начини, намират се удобни или по-малко критични магистрати (в това число и чрез искане на отводи на непослушните, подаване на сигнали срещу тях и прочие). Като цяло следва да се поясни, че няма какво повече да бъде направено по настоящето дело. Въпреки, че дори не е имало основания да се започва това дело, СГП, която бе поставена пред свършен факт извърши цялостно разследване за изясняване на обстоятелствата по делото. Предвид наличното до момента няма как да се обоснове необходимост от продължаване на това производство.
Какъвто адрес е можело да бъде претърсен, е претърсен от СРП (дори и адреси, които не са на Петьо Петров). Приобщени са възможните веществени доказателства и са анализирани. Разпитани са всички налични свидетели, които биха могли да изяснят обстоятелствата по делото. Няма достаъчно основания, за да се иска прилагането на СРС или разкриване на защитени от закона тайни. Не е ясно и какво точно престъпление ще се установява с тях. Няма установени пострадали от евентуална принуда, въпреки огромния шум покрай делото. Нито един магистрат (а и друго лице) не се е свързал с прокуратурата, за да заяви, че спрямо него е имало неправомерни действия от Петьо Петров. Няма установени компрометиращи записи и дори няма твърдения за наличието на такива. Евентуални престъпления от раздел IV „ПОДКУП“ на глава 8 няма как да бъдат доказани без наличието на конкретна облага. В настоящия случай такава облага не е установена и по-важното -няма абсолютно никакъв начин да бъде установена, още по-малко години след евентуалните деяния. Няма каквито и да било доказателства за какво точно би била предадена такава облага, както и за действия на кое точно лице. Няма твърдения за манипулирано конкретно дело, което да бъде подробно проверено от прокуратурата. Следва да се посочи, че Петьо Петров не е установен и разпитан по делото, но това не е и необходимо за изясняване на обстоятелствата предвид липсата на доказателства за незаконна дейност. Няма как да се приеме, че следва едно дело да остава „на трупчета“ и редица магистрати да изпитват притеснения от дело, насочено и срещу тях, само за да бъде разпитано едно лице. Може да се посочи, че ако някакви сериозни доказателства бъдат представени след време, то няма пречка делото да бъде възобновено. Към настоящия момент обаче няма достатъчно основания за продължаване на разследването.“