24 март 2026 г.
Конституционния съд образува конституционно дело № 7/2026 г. по искане на служебния кабинет за установяваване противоконституционност на решението на Народното събрание относно ратификацията на Устава на Съвета за мир на Тръмп. Електронен съдник припомня, че органът е с претенции да дублира функции на ООН и да основе нова международна структура, управлявана от авторитарна наследствена династия, начело с Тръмп, заобиколен от държави – клакьори. В последните дни на 51-то Народно събрание санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция депутат Делян Пеевски демонстрира за пореден път как задвижва парламентарната машина с едно щракване на пръсти. Именно така идеята му за ускоряване процеса за ратификация премина в скоростната лента, през комисия и в пленарна зала, с гласовете на ДПС-НН, ГЕРБ и ИТН беше гласувано „Решение за задължаване на Министерския съвет да внесе в Народното събрание Проект на закон за ратифициране на присъединяването на Република България като държава основателка към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ„. Само седмица по-късно служебният премиер Андрей Гюров внесе в Конституционния съд искане за установяване противоконституционност на това решение поради нарушение на принципа за разделение на властите. Не за първи път залегналият в чл. 8 от Конституцията принцип на разделение на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, се явява последна преграда пред пълното овладяване на държавата от санкционирания за корупция по закона Магнитски Делян Пеевски. В момента изпълнителната власт остава последна надежда и за освобождаването на съдебната система, в която същото магическо щракване с пръсти активира монолитни мнозинства и бетонира безмандатно главни прокурори.
Ето още акценти от мотивите на искането
Оспорваното като противоконституционно решение на Народното събрание противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на разделение на властите и на установеното с чл. 105, ал. 1 от КРБ правомощие на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Решението на Народното събрание нарушава установената в Закона за международните договори на Република България процедура за сключването на тези договори. Решението противоречи и на задължителното тълкуване на чл. 86 във връзка с чл. 84 и 85, във връзка с чл. 111, ал. 3 и във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията на Република България, направено с Решение № 10 от 28 септември 2021 г. по конституционно дело № 8 от 2021 г. на Конституционния съд. С оспорената норма се нарушава конституционно правомощие на Министерския съвет, тъй като Народното събрание е иззело компетентност на Министерския съвет, произтичаща пряко от Конституцията на страната
и от ЗМДРБ. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КРБ Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и със законите. С накърняване на правомощията на Министерския съвет се нарушава принципът на разделение на властите (чл. 8 от КРБ), тъй като законодателят иззема компетентност на орган на изпълнителната власт. Съгласно задължителното за Народното събрание Решение № 10 от
28 септември 2021 г. по конституционно дело № 8 от 2021 г.: „Самостоятелността на изпълнителната власт се определя от правилата на принципа на разделение на властите, санкционирани от правото. Конституционният статус на изпълнителната власт изключва нейната управленска преценка да бъде блокирана от някоя друга власт, в това число и от законодателната. Изпълнителната власт е също толкова независима и самостоятелна, колкото и
законодателната, в рамките на нейните компетенции, поради което Народното събрание не може със свое решение да прегражда пълноценното осъществяване на оперативни управленски функции от страна на Министерския съвет.