Правото на ЕС не позволява събиране на биометрични данни, ако то не е строго необходимо

19 март 2026 г.

Биометрични данни се събират само ако има посочени ясни причини за това. В противен случай отказът да се предоставят, не може да се санкционира.

С Решение по дело C-371/24 (Comdribus) Съдът на ЕС постанови, че полицейският орган може, в рамките на наказателно разследване, да събира биометрични данни единствено на основание, че това събиране е строго необходимо. Събирането на идентификационни данни не може да се изисква систематично и за него трябва да бъдат посочени ясни причини, като в противен случай наказателната санкция, предвидена за отказ да се даде съгласие за това събиране, ще бъде невалидна. През май 2020 г. HW е бил задържан в Париж (Франция) за организиране на демонстрация без предварително уведомление и за неподчинение. Докато се намира в полицейски арест, той отказва да даде съгласие за събирането на идентификационни данни (вземане на отпечатъци и снимки). Този отказ довел до осъждането на HW, въпреки че той е оправдан за престъплението, съставляващо основание за предвиденото събиране на идентификационни данни. Той обжалва присъдата, като твърди, че приложимото френско законодателство не е в съответствие с правилата на ЕС за защита на личните данни в наказателните дела. По това дело Апелативният съд на Париж е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По същество запитващата инстанция пита дали правото на ЕС позволява на националните органи систематично да събират отпечатъци и снимки на всяко лице, заподозряно в престъпление, без да е необходимо да обосновават тази мярка за всеки отделен случай. Препращащият съд пита също така дали дадено лице може да бъде преследвано за това, че е отказало да даде съгласие за такова събиране, дори ако в крайна сметка то не е било преследвано за престъплението, в което е било заподозряно. В решението си Съдът изяснява изискванията, наложени на националните органи, когато събират биометрични данни (пръстови отпечатъци, снимки) за целите на наказателно разследване. На първо място Съдът припомня, че биометричните данни са чувствителни лични данни по смисъла на правото на ЕС, което изисква засилена защита: тяхното обработване е разрешено само когато е строго необходимо и когато са налице подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните. Съдът посочва, че самото наличие на едно или повече разумни основания за подозрение в престъпление не е достатъчно като основание за събиране на биометрични данни. Следователно всяко решение за събиране на идентификационни данни трябва да съдържа ясно изложение на мотивите, дори и то да е кратко, което да позволява на субекта на данните да разбере причините за мярката и да упражни правото си на правна защита. Това задължение за излагане на мотиви не би представлявало прекомерна тежест за съответния орган, предвид забраната за систематично събиране на биометрични данни.