15 март 2026 г. (допълнена)
Комитетът на министрите на Съвета на Европа публикува решенията си по 42 дела, взети по време на заседанието му от 9 до 11 март относно изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Четири от делата в списъка са български –Екимджиев и др., Пакетова и др., Станев и ОМО Илинден.
По време на срещата Комитетът на министрите прие 42 решения, отнасящи се до 21 държави, както и две междинни резолюции* относно делата Кипър срещу Турция и Варнава и други срещу Турция . Четири от делата са български – Екимджиев и др., Пакетова и др., Станев и ОМО Илинден (отложено).
По-късно, на 24 март, Министерство на правосъдието се похвали с това, че Комитетът на министрите е отчетел постигнатия значителен напредък от България в реформата на социалните услуги и предоставянето на вътрешноправни средства за защита на лица с ментални увреждания и прехвърли изпълнението на решението „Станев срещу България“ от засилена процедура на наблюдение в стандартна. Ето текста на съобщението: „Отпадането на засиленото наблюдение бе решено на последното заседание на Комитета във формат „Права на човека“, проведено в периода 9 – 11 март 2026 г. В рамките на заседанието беше разгледан напредъкът по изпълнение на решението „Станев“, постановено от Голямата камара на Европейския съд по правата на човека през 2012 г., тъй като поставя съществени въпроси по тълкуването на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Делото повдигна проблеми за лошите условия на живот, в които е бил настанен жалбоподателя – лице с ментално увреждане, поставено под ограничено запрещение, както и за липсата на вътрешно правно средство за защита в това отношение (нарушения на чл. 3 и чл. 13). Делото касае също така и нарушения, произтичащи от настаняването на жалбоподателя в социален дом, което според ЕСПЧ е било незаконно, тъй като властите не са проверили дали той е дал съгласие за настаняването си и при липса на актуални медицински данни, удостоверяващи необходимостта от задържането му в институция (нарушение на чл. 5 § 1). Освен това жалбоподателят не е разполагал с никакви правни средства за защита, за да оспори законността на настаняването си или да поиска обезщетение (нарушения на чл. 5 §§ 4 и 5). Не е имал и достъп до съд, за да поиска отмяна на частичната си недееспособност (нарушение на чл. 6 § 1). След постановяването на решението в България бяха предприети редица законови реформи, отчетени от Комитета на министрите. Изменения в Гражданския процесуален кодекс предоставиха пряк достъп до съд на поставените под ограничено запрещение по отношение на възможността да искат отмяна на запрещението (чл. 340, ал. 2 ГПК). В Закона за социалните услуги е въведено настаняване по съдебен ред на лица, поставени под пълно запрещение за срок не по-дълъг от 3 г. (чл. 98, ал.3). Извършени бяха и реформи в социалната сфера, а скорошни примери от съдебната практика показват, че исковете за деликтна отговорност срещу общините или държавата са били успешно предявявани от лица, настанени в социални домове, когато правата им са били нарушени. С оглед на предоставената информация Комитетът реши да закрие наблюдението по взетите мерки за преодоляване на нарушението на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията (ефективни средства за защита). Властите са поканени да предоставят информация за устойчивостта на последните положителни промени, насочени към преодоляване на дългогодишните проблеми в социалните домове“.
Комитетът прие и 18 окончателни резолюции** по отношение на 40 решения и решения на Съда, отнасящи се до десет различни държави.
Освен това Комитетът прие индикативен списък с дела, които ще бъдат разгледани по време на следващото му заседание относно изпълнението на решенията на Съда, което ще се проведе от 9 до 11 юни 2026 г. В този списък е и неизпълненото решение по делото Мирослава Тодорова срещу България.
Съгласно член 46 от Европейската конвенция за правата на човека, решенията на Европейския съд по правата на човека са обвързващи за съответните държави. Комитетът на министрите контролира изпълнението на решенията въз основа на информация, предоставена от националните органи, организации на гражданското общество, националните институции за правата на човека (НИПЧ) и други заинтересовани страни.
(*) Временната резолюция е форма на решение, прието от Комитета на министрите, насочено към преодоляване на по-сложни ситуации, изискващи специално внимание.
(**) Окончателната резолюция е решение на Комитета на министрите, с което той решава да прекрати надзора върху изпълнението на решение, като се има предвид, че държавата ответник е предприела всички необходими мерки в отговор на нарушенията, установени от съда.
Забележка
След изключването си от Съвета на Европа на 16 март 2022 г., Руската федерация престана да бъде високодоговаряща страна по Европейската конвенция за правата на човека на 16 септември 2022 г.
Комитетът на министрите продължава да контролира изпълнението на решенията и решенията, отнасящи се до Руската федерация, която е задължена да ги изпълнява.