8 януари 2025 г.
Председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, както и правосъдният министър и омбудсманът днес бяха сезирани със сигнал за съществено различие в тълкуването и прилагането от страна на съдебни състави на общите и административните съдилища на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Разпоредбата гласи, че “[п]ри предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор […] се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите”.
Констатираното противоречие в съдебната практика изпълнява едновременно предпоставките за отправяне на искане за приемане на тълкувателно решение в хипотезата на чл. 124, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 124, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗСВ и за отправяне искане за приемане на тълкувателно постановление в хипотезата на чл. 124, ал. 2, предл. първо от ЗСВ (респ. т. 2 от Правилата за приемане на съвместни тълкувателни постановления от колегиите на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд) – а именно наличие на противоречива съдебна практика между общите съдилища и наличие на противоречива съдебна практика между общите и административните съдилища. Накратко налице е противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд и общите съдилища, от една страна, и общите съдилища и Административен съд – София град, от друга страна.
Съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по следния въпрос: „С изтичане на предвидените в чл. 173, ал. 15 ЗСВ шест месеца от момента на влизането на тази разпоредба в сила, настъпва ли ex lege прекратяване функциите на и. ф. главен прокурор по отношение лицето, което към момента на влизането в сила на същата разпоредба в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор и може ли същото лице, респ. неговите заместници, занапред да изпълняват тези функции?“.
Поставеният проблем е от съществено значение за упражняването съдебната защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица (чл. 117, ал. 1 КРБ).
По въпроса е налице противоречиво тълкуване в практиката на Върховния касационен съд и на състави на Апелативен съд – София, от една страна, и в практиката на състави на Апелативен съд – София и на Административен съд – София град, от друга страна.
I. Според първото становище с изтичане на предвидените в чл. 173, ал. 15 ЗСВ шест месеца от момента на влизането на тази разпоредба в сила, прекратяването функциите на и. ф. главен прокурор от лицето, което към момента на влизането в сила на същата разпоредба в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор настъпва ex lege и то (както и неговите заместници, на които са делегирани функции) занапред не може да да изпълнява тези функции. Това становище е застъпено в следните съдебни актове:
1. Разпореждане № 2036 от 02.10.2025 г. на Лада Паунова – зам.-председател на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателна колегия, по НОХД № 492/2025г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе, постъпило с вх. № 16595 от 15.09.2025 г. на ВКС;
2. Разпореждане № 2035 от 02.10.2025г. на Бисер Троянов – председател на второ наказателно отделение в наказателна колегия на ВКС, по НОХД No 439/2025г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постъпило с вх. № 16950 от 18.09.2025 г. на ВКС;
3. Определение № 917 от 06.10.2025 г. по н. д. възобн. № 1162/2025 г. на Апелативен съд – София;
4. Решение № 485 от 12.11.2025 г. по н. д. възобн. № 764/2025 г., Наказателна колегия, І Наказателно отделение на ВКС;
5. Определение № 1085 от 17.11.2025 г. по н. д. възобн. № 1418/2025 г. на Апелативен съд – София;
6. Определение № 1090 от 18.11.2025 г. по н. д. възобн. № 1401/2025 г. на Апелативен съд – София;
7. Определение № 1146 от 02.12.2025 г. по н. д. възобн. № 1488/2025 г. на Апелативен съд – София;
8. Разпореждане № 2480 от 05.12.2025 г. на Мина Топузова – председател на първо наказателно отделение на ВКС по искане за възобновяване от заместника на и.ф. главния прокурор на н.д. № 1026/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, постъпило с вх. № 22493 от 04.12.2025 г. по описа на ВКС;
9. Разпореждане № 2530 от 12.12.2025 г. на Мина Топузова – председател на първо наказателно отделение на ВКС, по искане за възобновяване от заместника на и.ф. главния прокурор на НОХД № 4981/2025 г. по описа на Софийски градски съд и на ВНЧД № 1097/2025г. на Софийския апелативен съд, постъпило с вх. № 23129 от 12.12.2025 г. по описа на ВКС.
Аргументите, с които в посочената съдебна практика е възприето становище, че съгласно тълкуването на чл. 173, ал. 15 ЗСВ прекратяване функциите на главен прокурор настъпва ex lege, са следните: действието на тази законова разпоредба е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането й в сила и.ф. главен прокурор не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Обсъжданата разпоредба има т. нар. „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения. Нововъведеният правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (несъщинска ретроактивност), за разлика от същинската ретроактивност (в този смисъл, Решение № 5 от 11.05.2017 г. на Конституционния съд на Република България). Обсъжданата правна норма на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ запазва юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила (определянето на и.ф. главен прокурор), но преурежда неговите правни последици. Конкретно за случая се налага извод, че лицето, което към момента на влизането й в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането й в сила, занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването на нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ налага извод, че прекратяването на функциите на и.ф. главен прокурор настъпва ex lege.
II. Според другото становище с изтичане на предвидените в чл. 173, ал. 15 ЗСВ шест месеца от момента на влизането на тази разпоредба в сила, прекратяването функциите на и. ф. главен прокурор от лицето, което към момента на влизането в сила на същата разпоредба в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор не настъпва ex lege и то (както и неговите заместници, на които са делегирани функции) занапред може да да изпълнява тези функции. Това становище е застъпено в следните съдебни актове:
1. Решение № 423 от 10.12.2025 г. по н. д. възобн. № 1194/2025 г. на Апелативен съд – София;
2. Решение № 420 от 10.12.2025 г. по н. д. възобн. № 1414/2025 г. на Апелативен съд – София;
3. Решение № 434 от 15.12.2025 г. по н. д. възобн. № 1106/2025 г. на Апелативен съд – София;
4. Решение № 43151 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 9351/2025 г., 37 състав, Административен съд – София град (АССГ).
Аргументите, които застъпват съдебните състави в защита на това становище, са, че доколкото Борислав Сарафов е определен за изпълняващ функциите главен прокурор на Република България с влязлото в сила решение от 16.06.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, потвърдено с решение от 24.09.2025 г. на същата колегия, актът за назначаването му за изпълняващ функциите главен прокурор е част от правния мир и понастоящем се изпълнява. Уредената с разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ процедура, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС сочи на процесуалния характер на нормата и аргументира нейното действие занапред, доколкото липсва посочване на обратното й действие в ПЗР към ЗИД на закона. При липса на ПЗР няма основание и тълкуването, че несъвместимо с длъжността лице – поради това, че вече изпълнява тази длъжност от повече от шест месеца, ще продължи да я изпълнява за същия период, считано от 21.01.2025 г. Освен това, поначало е недопустимо преустановяването за неопределено време на дейността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и главният прокурор на Република България, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбиране на нов по предвидения за това ред. Доколкото главният прокурор на Република България има и самостоятелни правомощия, сред които и да изготвя искания за възобновяване, такава празнота би била и против интересите на правосъдието, още повече, че искането за възобновяване е обвързано с преклузивен срок по смисъла на чл. 421, ал. 2 от НПК. Според административния съд възраженията за нищожност на решение по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), постановено след 21 юли 2025 г., основани на разбиранията за изтичане на срока по чл. 173, ал. 15 ЗСВ, са неоснователни, тъй като „решението е издадено от орган, на когото са делегирани правомощия по ЗДОИ, а делегирането е извършено преди изтичане на срока по чл. 173, ал. 15 ЗСВ (21.07.2025 г.)“. Т. е. според административния съдия, и след тази дата и. ф. главен прокурор може да изпълнява тези функции. (Само така след тази дата би могло да има валидно делегиране на тези правомощия.) Освен това според АССГ „не следва да се приравняват правомощия на лице по чл. 420, ал. 1 НПК и на задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 3 ЗДОИ“, тъй като това „би означавало субектите по чл. 4 ЗДОИ да не могат да упражнят правото на достъп до обществена информация, защото липсва орган по чл. 3 ЗДОИ за предоставянето ѝ, а това не следва да се допуска, тъй като целта на ЗДОИ е предоставянето на достъп до информация“. (Компрометирането на правомощията по чл. 420 НПК обаче също представлява намеса в основни човешки права, каквото, освен правото на достъп до информация, е също и правото на справедлив съдебен процес.)
III. Отговорът на поставения въпрос е от значение за осъществяване конституционните функции на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, включително в областта на административното правораздаване (чл. 124 и чл. 125 от Конституцията)..
IV. С оглед изложеното и предвид необходимостта от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставения тълкувателен проблем. Необходимо е органите, изброени в чл. 125 ЗСВ да упражнят правомощията си, като изразят искане за издаване на тълкувателно решение и/или тълкувателно
Приложеният файл съдържа изброената в сигнала противоречива съдебна практика.