5 януари 2025 г.
Делото пред Административния съд – София град (АССГ) е по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е с предмет всички актуални и отменени актове на главния прокурор, публикувани на Вътрешния ведомствен сайт (ВИС) на прокуратурата и задължителни за всички прокурори, както и актовете, регламентиращи структурата, щатната бройка и правомощията на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Информацията е поискана на 10 юли 2025 г. – малко преди да изтече шестмесечният срок, в който Борислав Сарафов можеше да остане законно на поста изпълняващ функциите на главен прокурор. Заявената информация имаше за цел и можеше да разкрие неговата активност в отмяната и издаване на актове, преструктуриране на отдели във ВКП и делегиране на правомощия на главния прокурор на прокурорите във ВКП. Има сериозни опасения, че такива актове са издавани ultra vires, т. е. извън материалната и времева компетентност, с която Сарафов сам разполага. АССГ обаче потвърди отказа тази информация да бъде предоставена. Този отказ заместникът на главния прокурор Магдалена Лазарова постанови на 4 август 2025 г., т. е. датата на която правомощията на Сарафов вече са били прекратени по силата на закона.
АССГ отхвърля като неоснователни възраженията за нищожност на решението по ЗДОИ на заместника на Борислав Сарафов, основани на разбиранията за изтичане на срока по чл. 173, ал. 15 Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според съдия Адриан Янев решението е издадено от орган, на когото са делегирани правомощия по ЗДОИ, а делегирането е извършено преди изтичане на срока по чл. 173, ал. 15 ЗСВ (21.07.2025 г.). Съдът пренебрегва факта, че не могат да се делегират правомощия, с които делегиращият орган сам не разполага. Според съдия Янев „не следва да се приравняват правомощия на лице по чл. 420, ал. 1 НПК и на задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 3 ЗДОИ. Разбирането на жалбоподателя би означавало субектите по чл. 4 ЗДОИ да не могат да упражнят правото на достъп до обществена информация, защото липсва орган по чл. 3 ЗДОИ за предоставянето ѝ, а това не следва да се допуска, тъй като целта на ЗДОИ е предоставянето на достъп до информация“.
Този аргумент на съда е несъстоятелен и възмутителен. Недопустимо е съдът да оправдава липсата на компетентност със защита на правото за достъп до информация, за да може след това да остави същото това право без защита. Както правомощията по чл. 420, ал. 1 НПК, така и правомощията по ЗДОИ за издаване на решение за предоставяне или отказ на обществена информация са регламентирани, за да защитят основни човешки права. В първия случай това е правото на справедлив съдебен процес и произтичащото от неговото нарушение право на възобновяване на наказателното производство, във втория случай – правото на достъп до информация, като част от свободата на изразяване. Тези две права не са в колизия, не е е необходимо тяхното противопоставяне или балансиране, позовававането на едното и игнорирането на другото сочат на нарушението на логическите и опитни правила. Защитата на тези права е неотносим въпрос, когато се преценява компетентността на Борислав Сарафов да упражнява правомощията на главен прокурор след 21 юли 2025 г.
В крайна сметка АССГ отхвърля жалбата, намирайки, че исканата информация не е обществена, тъй като не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. По отношение информацията относно актовете, регламентиращи структурата, правомощията и щатната бройка на ВКП, АССГ констатира, че не позволява “никаква конкретизация на вида информация, за да се прецени дали попада по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Посоченото общо заявяване на претенцията за достъп не дава възможност да се направят конкретни изводи за вида и характера на исканата информация”. По отношение поисканите отменени и архивни актове, АССГ заключава, че “ЗДОИ не следва да бъде разглеждан като средство за снабдяване с архивни документи, доколкото урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор”. В подкрепа на заключението си съдията цитира напълно неотносима практика на ВАС по Закона за устройството на територията (Решение № 7592/07.06.2018 г. по адм. д. № 1818/2018 г. на ВАС).