30 октомври 2025 г. (допълнена)
По-рано днес Висшият съдебен съвет публикува текст, който смята за свое право на отговор на изявленията на гостуващия в предаването „120 минути“, излъчено по bTV миналата неделя, журналист Слави Ангелов. Тогава той заяви, че кадровиците вземат над 20 хиляди лева месечно, които догодина предстои да се вдигнат на над 23 хиляди лв. Журналистът изрази още мнение, че ВСС е „черешката на тортата на неработещото, циклещо правосъдие и е невероятно глупаво за нас, защото това статукво го финансираме всички ние“. Той сподели още и възмущение за увеличаващия се брой чиновници, въпреки тенденцията към намаляване на населението на България.
Аргументацията на ВСС обаче не опровергава по същество позицията на журналиста, защото не взема предвид бонусите, които ВСС сам си разпределя и с които, както установяват изчисленията, средното възнаграждение на кадровиците действително надхвърля 20 хиляди на месец. Действително некоректно би било твърдението, че кадровиците сами си гласуват увеличение на основното трудово възнаграждение, тъй като то се определя в Закона за съдебната власт и представляват 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Също така, според статстиката, събирана от ВСС, и въпреки намаляване населението, броят на съдебните дела всяка година нараства – през 2022 г. общият брой на постъпилите дела е 507 572, през 2023 г. – 522 090, през 2024 г. – 557 712. В тази статистика се включват и прекратените дела, чиито брой нараства: за 2022 г. те са 92 555, за 2023 г. – 97 220, а за 2024 г. – 102 885.
Тези детайли обаче не бива да изместват въпросите около бонусите, които членовете на ВСС си разпределят, на фона на недоверието и нестихващите скандали в работата на този орган. Така че в крайна сметка, възмущението на ВСС изглежда несправедливо и дребнаво.
Ето пълния текст на позицията на ВСС:
„На 26 октомври 2025 г., в предаването „120 минути“ с водещ Светослав Иванов гостува Слави Ангелов – главен редактор на седмичника „168 часа“. В разговора бе изнесена и коментирана информация, която не отговаря на истината, поради което на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, Висшият съдебен съвет (ВСС) настоява за право на отговор в следващия брой на предаването – на 02.11.2025 г., като предоставяме следната информация, която да бъде обявена в ефир:
Законът за съдебната власт с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 регламентира формирането на основното месечно възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност и на най-високите длъжности в органите на съдебната власт. Според ал. 1 на цитираната норма, основното месечно възнаграждение на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, е равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд на Република България. Основното трудово възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, според ал. 2 на чл. 218 от ЗСВ, се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт. Определянето на възнагражденията на всички останали длъжности в органите на съдебната власт е предоставено в задължение на пленума на Висшия съдебен съвет и се утвърждава с Таблица № 1, съдържаща 21 магистратски позиции.
С чл. 29, ал. 2 от ЗСВ е регламентирано, че за изборните членове на ВСС се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224 и чл. 330 от ЗСВ. Тяхното основно месечно възнаграждение е равностойно на това на председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, което е в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
В чл. 10, ал. 1 от Закона за Конституционния съд е регламентирано, че председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение, равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на Република България и на председателя на Народното събрание. Този механизъм за сформиране на заплатите на изборните членовете на ВСС води до извода, че техните основни месечни възнаграждения са строго законодателно регламентирани и Съветът не може произволно, по своя преценка, да определя техния размер по начин, различен от установения с цитираните законови разпоредби.
Висшият съдебен съвет, в изпълнение на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България, е изготвил проект на бюджет на съдебната власт за 2026 г. В него е заложен 18 % ръст на трудовите възнаграждения на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители, въз основа динамиката на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните 6 години. Проектът е внесен в Министерския съвет и Министерството на финансите за включването му в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
В правомощията на Народното събрание е да гласува бюджета на съдебната власт, като прецени дали ще приеме предложения от ВСС проект със заложено увеличение на заплатите на магистратите и съдебните служители.
Категорично заявяваме, че предвидените в проекта на ВСС за 2026 г. параметри на увеличение на размерите на възнагражденията са относими единствено за магистратите и съдебните служители. Каквото и да е увеличение на възнагражденията на членовете на ВСС не е планирано, тъй като по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 2, във връзка с чл. 218, ал. 1 от ЗСВ.
Твърденията за предстоящия ръст на заплатите на членовете на ВСС подвеждат обществеността, формират неверни представи и насаждат негативизъм сред обществото. Считаме за недопустимо национални медии да разпространяват дезинформация, с което се злепоставя един конституционно установен орган и се накърнява независимостта и престижа на съдебната власт.
Не отговаря на истината и заявеното за намаляване работата на органите на съдебната власт, което е видно от публикуваната на интернет сайта на ВСС информация за дейността на съдилищата, прокуратурата и Националната следствена служба. На всеки шест месеца, в изпълнение на чл. 30, ал. 2, т. 13 от ЗСВ, съдийската и прокурорската колегия изискват и обобщават статистическите данни, предоставени от органите на съдебната власт“.
