2 май 2026г.
Върховният административен съд (ВАС) с определение върна жалбата на Съюза на съдиите в България (ССБ), срещу решението на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което тя поправи „явна фактическа грешка“ в свои решения от предходно заседание. В резултат на тази поправка решението да се покани за изслушване съдия Йосифов, който се оплаква от натиск от страна на член на ВСС, се промени на решение „да не покани“ същия съдия.
В определението е записано, че е окончателно и не подлежи на обжалване. Но съгласно, чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат всички определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, какъвто е и настоящият случай. Следователно, въпреки записаното в него, определението би трябвало да може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.
Аргументите на ССБ
В жалбата ССБ поддържа, че с решение на СК на ВСС не е прието предложението на Атанаска Дишева – член на СК на ВСС, за включване под т. 30 от дневния ред на депозирания от ССБ сигнал, съдържащ данни за оказан натиск върху съдия Иван Йосифов в процедурата по избор на административен ръководител на Административен съд – Русе. Сигналът е подаден на основание приетия в изпълнение на решение на СК Механизъм за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване натиск върху съдиите и съда (механизмът). Впоследствие по предложение на Атанаска Дишева и Олга Керелска – членове на СК на ВСС, сигналът е повторно внесен за разглеждане и включен под т. 23 от дневния ред на заседанието на СК на ВСС, насрочено за 24.02.2026г. като заседанието не е проведено поради липса на кворум. След това с решения по т. 39.1 и т. 30.2 по протокол № 9/10.03.2026г. СК на ВСС съответно: приела представените доказателствени материали, посочени в мотивите към предложението и поканила за изслушване на заседанието на СК на ВСС на 24. -3.2026г. съдия Иван Йосифов, съдия Диан Василев и Драгомир Кояджиков. От изказванията на членовете на СК на ВСС, съставляващи мотивите към приетите решения по т. 39.1 и т. 39.2 от протокол № 9/10.03.2026г. е видно, че те са постановени именно във връзка с подадения от Съюза на съдиите в България сигнал с вх. № ВСС-16009/07.11.2025г., наред със заявлението на засегнатия съдия, с което той е поискал отвод на Драгомир Кояджиков – член на СК на ВСС.
С двете решения, с които формално се поправя фактическа грешка в протокол № 9/10.03.2026г. от заседанието на СК на ВСС всъщност е пререшен въпросът за допустимостта на подадения от ССБ сигнал по Механизма, като е отказано неговото разглеждане по същество. ССБ иска ВАС да прогласи нищожност на тези решения. Механизмът предвижда редица отклонения от общия ред за подаване на сигнали, уреден в раздел III от глава осма на АПК, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на висшия съдебен съвет и на неговата администрация. По общия режим не е необходимо подателят на сигнала да има личен и пряк правен интерес – чл. 15 от АПК. Според жалбоподателя ССБ обаче в случая е налице особено производство по Механизма, в който е налице правен интерес от оспорване както на актовете по сигналите и на процесуалните актове във връзка с разглеждането му- чл. 197 АПК чл. 56, ал. 4 АПК. Сочи като пример от съдебната практика Определение № 11901 от 21.12.2022г. на ВАС по адм. дело № 11570/2022 г.
Мотивите на ВАС
Съдиите от състава – Георги Георгиев, Десислава Стоева, Явор Колев – отбелязват, че съгласно Механизма за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда всеки съдия, общо събрание на съдии в съответния съд, административен ръководител или професионално сдружение на съдии може да сезира СК на ВСС при намеса върху независимостта на съдията, както и при оказване на натиск върху него, чрез обиди, клевети, заплахи, внушения, изнасяне на данни от лични му живот и този на негови близки, независимо от използваните форми и средства, сезирането трябва да е писмено чрез председателстващия СК на ВСС или членовете на СК. Ако СК на ВСС направи извод, че е налице засягане на независимостта на съдията или тя е застрашена или има опит за натиск върху него СК взема решение за оказване на институционална подкрепа. Процедурата, уредена в този механизъм има характер на вътрешни правила, които не уреждат издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Приемането на решение, съгласно механизма е акт на администрация, но не е административен акт. Самите изброени примерни форми са нещо различно от формата и съдържанието на административния акт по чл. 21 АПК. При липсата на характеристиките на административен акт, което изключва приложението на съдебно оспорване по реда на АПК, то следва, че всяко действие и решение за извършване на действие или отказ от извършването му по повод разглеждане на сигнал по Механизма не подлежи на съдебен контрол. Поради това, дали е налице хипотеза на явна фактическа грешка или е налице друга хипотеза на произнасяне, не може да бъде предмет на разглеждане в производството по жалба срещу тези актове/решения на СК на ВСС. Извън приложението на Механизма, ако е налице сигнал по реда на глава Осма АПК, в чл. 124 АПК е предвидено, че решението постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Тук също следва да се отбележи, че разглеждането на сигнала и вземането на решение с което не се разглежда, не удовлетворява подателя или е в друг смисъл , не е производство по издаване на административен акт, независимо, че завършва с решение като акт на администрацията. Ето защо не е приложима уредбата за оспорване на такъв акт нито пред горестоящ орган, нито пред съд по реда на АПК. Поради това не подлежи на оспорване и отказ да бъде разгледан такъв сигнал в хипотезата на чл. 197 и сл. АПК. Отказът да бъде разгледан такъв сигнал не е в административен процес по издаване на административен акт, не се споделя цитираната практика, че е допустимо разглеждане на отказ от разглеждане на сигнал. Самият раздел IV, в глава осма на АПК е със заглавие „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“, което производство е различно от производствата по разглеждане на предложения и сигнали. Следователно жалбата е оставена без разглеждане, като подадена срещу решения на СК на ВСС, които не са административни актове и производството по нея прекратено.