27 юни 2026 г.

Софийският градски съд (СГС) уважи частично иска на Костадин Костадинов, като осъди Манол Пейков да плати обезщетение от 1500 евро за това, че е използвал, при това нехипотетично епитета „късопишков“ – дума, която, както съдия Маргарита Апостолова сама признава в решението си, не съществува в българския речник. Решението е по гр. д. № 8407/2025 г., СГС.
Костадинов завежда иск за 25 000 лева, като частичен от 50 000 лв, за изказвания на Пейков от трибуната на Народното събрание в три дни (26.04.2023 г., 05.02.2025 г. и 29.05.2025 г).
По-конкретно съдът разглежда следните изказвания на Манол Пейков:
Според съда използваното определение „късопишков“ осъществява признаците на унизително за честта или достойнството на другиго изказване в негово присъствие. Възражението на Пейков, че изказването е заявено хипотетично „Аз винаги мога да ви назова Костя Късопишков“е отхвърлено. Според съда е очевидно, че с него се цели уязвяване на личността на Костадинов. Съдът не приема и пояснението, че се има предвид човек, „който пише с къси букви“, тъй като „нито в речника на българския език, нито в разговорната реч подобно определение се свързва с правопис под каквато и да било форма. Терминът придобива популярност като политически прякор с двойствено осмиващо и пародийно значение. При всички случай изявлението е далеч от
дължимата официално–делова реторика, необходима и съответна за Народното събрание
на Република България. По същество процесното изявление представлява лична нападка
спрямо ищеца и не се вмества в изискванията за парламентарен дебат, конструктивен
диалог и поддържане на политическите обсъждания на идейно-политическо равнище“. Действително в наказателното право е приложим институтът на реторсията по смисъла на чл.146, ал. (2) от Наказателния кодекс – ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание, но освобождаването от наказание не освобождава делинквента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
По отношение на изявлението от дати 05.02.2025 г. и 29.05.2025 г. съдът намира, изявленията, че Костадинов е „чистото зло, провокатор, патологичен лъжец и подлец “ макар и крайни, представляват оценъчни съждения, изразяващи субективното усещане на автора им. Определенията „патологичен лъжец“, „подлец“ и „провокатор“ имат характер на негативни
субективни оценъчни съждения. Следва да се има предвид и обстоятелството, че са част от
острата политическа полемика между представители на различни политически партии.
По отношение на изявленията на ответника на 29.05.2025г . в пленарната зала, съдът намира, че в голямата си част съставляват политически дебат, но наред с политическата критика е налице и обидно изказване, излизащо извън рамките на дебата и съставляващо лично уязвяване на адресата, чрез използване на епитета „…смотльо!“, безспорно носещ негативно съдържание за
непълноценност. Метафоричният израз „…коленопреклонно лижеше подметките…“, е
зареден с цинично съдържане на раболепничене и унизително ласкателство. Тези
изказвания не могат да бъдат отнесени към политическия контекст.
Интересен щрих е, че съдът не кредитира показанията на св. Папазов относно обстоятелствата, че ищецът е следвало да дава обяснения на избирателите си, доколкото се твърде общи и неконкретни. Не кредитира и показанията на св. Цвета Рангелова досежно социалната изолация на ищеца след изявленията – за това, че е странял от колеги и социални събития, доколкото не става ясна причината, поради която са водени оперативки от друго лице или поради която ищецът се отдалечил. Освен това показанията в частта, в която свидетелката сочи, че по време на изказването си Пейков демонстрирал жест, като пречупил първа фаланга на показалеца на дясна си ръка, имитирайки „късо мъжко полово достойнство“ не съответстват на публично достъпния
видеоархив от заседанието и пораждат съмнение в достоверността на показанията.
Решението на Софийския градски съд не е окончателно и може да се обжалва и от двете страни пред Апелативния съд – София.