16 юли 2026 г.
Конституционният съд допусна до разглеждане искането на Софийския районен съд, 151 състав, за установяване на противоконституционност на чл. 36а, ал. 1 от Закона за адвокатурата в частта „и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4″.
Искането до Конституционния съд е подадено от съдия Боряна Воденичарова от Софийския районен съд, според която оспорената законова разпоредба позволява на адвокатурата фактически да се разпорежда с чужд, независим бюджет, което е индиректна намеса в правомощията на съдебната власт по чл. 117, ал. 3 от КРБ. Според съдия Воденичарова „атакуваната уредба в Закона за адвокатурата прехвърля правомощието на съда по определяне на финансовата тежест на част от разноските в конкретно съдебно производство върху адвокатурата, която по смисъла на чл. 134 от КРБ е орган на независима, самоуправляваща се, но извънсъдебна съсловна организация“.
Конституционният съд установява, че предмет на искането е установяване на противоконституционност на закон, приложим по разглеждано от сезиращия съд дело, като вносителят основава твърдението си за противоконституционност на оспорения закон на „достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи“ като предпоставка за допустимост на искането (Определение №2/2024 г. по к.д. №8/2024 г.). Изложените от вносителя съображения относно приложимостта на оспорената част от разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗАдв на стадия, на който се намира производството пред Софийския районен съд, се подкрепят от приложените към искането материали по делото, от които се установява, че исковата молба и приложенията са били връчени на ответниците чрез залепване на уведомление и съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК следва да им бъде назначен особен представител, като размерът на възнаграждението му се определя „при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата“.
Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по искане с посочения предмет, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по смисъла на чл. 21, ал. 6 ЗКС.
Конституционният съд приема, че при тези данни искането следва да бъде допуснато за разглеждането по същество.