16 юли 2026 г.
Снимката е илюстративна.
Активен гражданин от Бургас е завел дело срещу бездействието на Агенция „Пътна инфракструктура“ (АПИ) да изпълни задължението си по закон и да поправи опасен път в участъка между селата Бузяковци и Белица. Делото е заведено миналото лято пред Административен съд – Бургас по реда на чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Искането до съда е да задължи АПИ да предприеме необходимите действия за обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, както и да задължи АПИ да премахне процесния участък от пътя от списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване. През септември миналата година обаче съдия Павлина Стойчева отказва да разгледа искането и прекратява делото. Според нея:
Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане поради липса на предмет. Съгласно нормата на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Видно е, че посочената правна норма урежда защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия в две хипотези, които се различават по това, че при първата – алинея 1, задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт, а при втората хипотеза – алинея 2, органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона. Отнесено към настоящия случай, видно е, че алинея 2 е неприложима, тъй като А. П. инфраструктура не е сезирана с искане от жалбоподателя. Неприложима е и хипотезата на алинея 1, тъй като търсените за изпълнение фактически действия не рефлектират в правната сфера на жалбоподателя и на това основание за него не е налице вкл. и правен интерес от оспорването. В този смисъл релевантни за възникване на правото на оспорване в тази хипотеза предпоставки са неизвършване на дължими по закон фактически действия, които засягат директно правната сфера на лицето. Отделно от това, дейностите по управление на пътищата по смисъла на чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, са свързани/опосредени от други фактически и правни действия по планиране, финансиране, възлагане, издаване на строителни книжа и в този смисъл твърдяното бездействие е обусловено, а не директно изпълнимо. Искането да се задължи А. П. инфраструктура да премахне процесния участък от пътя от списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване, е извън правораздавателната компетентност на настоящия съд.
В началото на годината Върховният административен съд (ВАС) отменя определението на съдия Стойчева и връща делото на Административен съд – Бургас. Мотивите на съдиите Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова и Весела Андонова са, че
Определението е неправилно. Защитата срещу неоснователни бездействия не е производство по оспорване на индивидуален административен акт, а исково производство, поради което съдът не е сезиран с жалба, а с искане. Съдът правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и 2 АПК съдържа две различни хипотези за защита срещу неоснователно бездействие. Алинея 1 визира бездействие на органа по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а алинея 2 – неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. Предмет на защитата по чл. 256 АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в глава петнадесета, раздел втори от АПК. В него ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението, а административният орган – че тези факти не са се осъществили или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това, или отхвърля искането. Целта на искането по чл. 256 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и органът да бъде осъден да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Правният интерес от търсената съдебна защита е предпоставка за допустимост на иска, но интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемото притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си. Дали твърдяното субективно право съществува и дали е изискуемо е въпрос на спора по същество, поради това съществуването на правния интерес се установява със съдебното решение, както при всеки осъдителен иск. В случая първоинстанционният съд е следвало да разгледа искането по същество, доколкото в искането си частният жалбоподател твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължение да извършва действия по обезопасяване и поддържане на републиканските пътища, включително и на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Твърди, че това действие ще се отрази благоприятно в неговата правна сфера, тъй като предвид определения от съда личен режим с децата му, той и неговите малолетни деца са редовни ползватели на този път, защото им се налага да пътуват по него всеки първи и трети петък, както и всяка първа и трета неделя от месеца. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на административния съд за ново произнасяне по искането на А. М. Е. да бъде осъдена Агенция “Пътна инфраструктура“ да предприеме необходимите действия по обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица.
Двес седмици след определението на ВАС съдия Стойчева постановява решение, с което отхвърля искането срещу АПИ с мотиви, че:
В хипотезата на защита по чл.256 от АПК, на задължението на административния орган да извърши дължимо по закон действие следва да съответства защитимо от закона субективно право на лицето и при наличието на такава административно правоотношение субективното право може да бъде реализирано директно по силата на правна норма, чрез изпълнение на съответстващото му действие, без издаване на административен акт. Отнесено към настоящия случай, видно от нормата на чл.19, ал.2, т.1 от Закона за пътищата управлението на републиканските пътища от Агенция „Пътна инфраструктура“ включва поддържането на пътищата. На това задължение не съответства субективно право в гражданскоправния смисъл на понятието, чийто носител да е жалбоподателят, респ. не е налице неудовлетворено притезание. Между жалбоподателя и Агенция „Пътна инфраструктура“ не съществува правоотношение, подчинено на материалните и процесуални административноправни разпоредби, в рамките на което жалбоподателят да е носител на материални административни права и законни интереси, а ответната агенция, като носител на определени в закона правомощия, в т. ч. да извършва определени фактически действия, да бездейства, причинявайки неблагоприятен ефект в правната сфера на лицето. В този смисъл жалбоподателят не разполага със законово защитимо право да изисква от Агенция „Пътна инфраструктура“ ремонтирането на определен пътен участък, но има легитимно право да подаде сигнал или отправи предложение до агенцията за подобряване на съответната инфраструктура. Искането да се задължи А. П. инфраструктура да премахне процесния участък от пътя от списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване, е извън правораздавателната компетентност на настоящия съд. Поради липса на твърдяното субективно право не е налице правен интерес от търсената защита, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно.
През май ВАС отменя неправилното решение, тъй като не е проведено открито съдебно заседание по делото, но и с аргументи, че:
В конкретния случай в искането си Е. е твърдял, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължение да извършва действия по обезопасяване и поддържане на републиканските пътища, включително и на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Посочил е, че неизпълнението на това задължение на АПИ по отношение на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица се отразява неблагоприятно в неговата правна сфера, тъй като предвид определения от съда личен режим с децата му, той и неговите малолетни деца са редовни ползватели на този път, защото им се налага да пътуват по него всеки първи и трети петък, както и всяка първа и трета неделя от месеца. Изложил е, че пътят е в много лошо експлоатационно състояние и използването на този път (без да е обезопасен) създава реална опасност за живота и здравето, както на неговите малолетни деца, които пътуват с него, така и на него самия. Съдът не е извършил проверка и не е изложил съображения дали изложените в жалбата факти и твърдения са доказани или не. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, като управлението на пътищата включва оперативно планиране на изграждането – проектиране и строителство, и поддържането на пътищата. Според чл. 47, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата(ППЗП) поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. Съгласно чл. 48, ал.1, т.1, б.“а“ ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии. Съдът не е изследвал и не е изложил съображения дали път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица, е част от републиканската пътна мрежа, дали АПИ има задължение да поддържа посочения по-горе участък от пътя, дали действително Е. използва този път, в случаите, когато му са налага да посещава и взема децата си, какво е състоянието на този участък , дали експлоатационното му състояние е такова, че създава опасност за живота и здравето на Е. и неговите деца, дали това е единственият възможен за него път да посещава и взема децата си. Съдът е следвало да провери и установи всички тези факти, тъй като те са от значение за правилното решаване на настоящия правен спор.
При новото разглеждане друг състав на Административен съд – Бургас ще трябва да разгледа делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, да установи всички факти и обстоятелства от значение за правния спор (а именно: дали път на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица е част от републиканската пътна мрежа, дали АПИ има задължение да поддържа посочения по-горе участък от пътя, дали действително жалбоподателят използва този път, в случаите когато му са налага да посещава и взема децата си, какво е състоянието на този участък , дали експлотационното му състояние е, че създава опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговите деца, дали това е единственият възможен за него път да посещава и взема децата си.) и да обсъди твърденията и доводите на страните. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което формира и конкретни правни изводи относно наличието на предпоставките на чл. 256, ал.1 АПК.