19 юни 2026 г.
С Решение по дело C-522/24 | [Министерство на отбраната] (Изискване за ваксинация на военния персонал) Съдът на ЕС заключава, че задължителната ваксинация срещу SARS-CoV-2, ограничена до военния персонал, не представлява дискриминация съгласно правото на ЕС.
През 2022 г. офицер от италианското Министерство на отбраната е отстранен от длъжност, защото отказва да се подчини на изискването за ваксинация срещу SARS-CoV-2. Това изискване, въведено в контекста на пандемията, се отнася единствено до военния персонал на министерството, с изключение на цивилния персонал, а неизпълнението му води до отстраняване на съответното лице от длъжност. В рамките на съдебно производство, заведено срещу тази санкция, италианският Държавен съвет отнася въпрос към Съда на Европейския съюз, за да се установи дали това задължение е съвместимо с правото на ЕС. С въпроса си Държавният съвет цели да изясни дали въпросната изискване за ваксинация представлява пряка дискриминация между военния персонал и цивилния персонал, изпълняващ сравними задължения, или непряка дискриминация срещу лица, които се противопоставят на ваксинацията въз основа на лични убеждения. Той също така пита Съда на Европейския съюз дали тази мярка е съвместима с Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като отстраняването е лишило офицера от всякакво възнаграждение и следователно от средствата, необходими за издръжката на себе си, съпругата му и двете му непълнолетни деца.
В решението си Съдът, първо, отбелязва, че правото на ЕС има за цел да се бори с пряката дискриминация в областта на заетостта и професиите на основанията, изрично изброени в съответното законодателство на ЕС. В настоящия случай обаче разликата в третирането между военния персонал и гражданския персонал на Министерството на отбраната се основава на принадлежността към определена професионална категория — основание, което не попада в обхвата на това законодателство. На второ място, правото на ЕС има за цел също така да се бори срещу непряката дискриминация в областта на заетостта, тоест срещу мерки, които, макар и на пръв поглед неутрални, могат да поставят в особено неравностойно положение лица, които, наред с друго, изповядват определена религия или философски или духовни убеждения. Въпреки това жалбоподателят, който твърди, че знанията относно ефективността на ваксинацията са ограничени, основава отказа си на външни научни документи и на аргументи, свързани с отговорността за потенциални рискове. По този начин той се стреми да оспори решенията, взети от италианските власти в областта на общественото здраве, а не да отстоява собствените си убеждения. Съответно мотивите за този отказ не попадат в обхвата на понятието „убеждение“, а представляват по-скоро мнения, които не се вземат предвид от въпросното законодателство на ЕС. Накрая, при липса на каквато и да е връзка между разглежданото изискване за ваксинация и правото на ЕС, не е възможно да се установи евентуално нарушение на Хартата на основните права, която се прилага спрямо държавите-членки единствено когато те прилагат правото на ЕС.