19 юни 2026 г.
С Решение по дело C-232/25 [Idziski] Съдът дава насоки относно правилата за компетентност в случаи на нарушаване на лични права в резултат на излъчването на телевизионен сериал в няколко държави-членки и в интернет.
Бивш член на тайна полска военна организация, действала по време на Втората световна война, и сдружение, обединяващо ветерани от тази част, са завели дело пред полските съдилища срещу германските съпродуценти на телевизионен сериал, излъчван в няколко държави-членки и достъпен в интернет. Считайки, че определени сцени в сериала нарушават техните лични права, като представят войниците от тази военна част като антисемити и съучастници в Холокоста, те искат, наред с другото, да бъде публикувано извинение по съответните телевизионни канали и уебсайтове, както и присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, които бившият войник твърди, че е претърпял. В светлината на тези факти Върховният съд на Полша е отправил въпрос към Съда на Европейския съюз дали полските съдилища имат компетентност да разгледат иск за обезщетение за цялата вреда, претърпяна в резултат на излъчването на сериала в няколко държави-членки, както по телевизията, така и онлайн. Отговорът на Съда е, че физическите или юридическите лица, които считат, че правата им са били нарушени от съдържание, излъчено по телевизията, не могат да заведат дело пред съдилищата на държавата-членка, в която се намира центърът на техните интереси, с цел да получат обезщетение за цялата твърдяна вреда. Те могат да заведат дело пред съдилищата на всяка държава-членка, в която е била излъчена програмата и където считат, че репутацията им е била накърнена. Компетентността на тези съдилища обаче е ограничена до искове за обезщетение единствено за вредите, причинени в съответната държава-членка. Обезщетение за цялата вреда обаче може да бъде поискано пред съдилищата на държавата-членка, в която ответникът има местожителство или в която са установени продуцентите на сериала.
По отношение на аудиовизуалното съдържание, излъчвано в интернет, Съдът посочва, че съдилищата на държавата-членка, в която се намира центърът на интересите на физическото или юридическото лице, което твърди, че е претърпяло вреда, могат да разгледат иск за обезщетение за цялата твърдяна вреда, само ако това съдържание позволява да се идентифицира, пряко или косвено, това лице като физическо лице. Този критерий не изглежда да е изпълнен в случая с бившия войник от въпросната военна част, тъй като сериалът не позволява той да бъде идентифициран, дори и косвено, като физическо лице. Фактът, че той някога е бил член на тази част, не е достатъчен в това отношение. Ситуацията е различна по отношение на сдружението, чиято основна цел е да защитава достойнството и паметта на въпросната военна част и на нейните членове. Според Съда това сдружение може да заведе дело пред съдилищата на държавата-членка, в която се намира центърът на неговите интереси, с цел да поиска обезщетение за цялата твърдяна вреда, при условие че аудиовизуалното съдържание, излъчвано онлайн, е насочено конкретно към тази част и позволява тя да бъде пряко идентифицирана. Освен това Съдът уточнява, че съдилищата на държава-членка, които са компетентни да се произнасят единствено по отношение на вредите, претърпени на тяхна територия, могат да разглеждат искове, с които се търси както обезщетение за неимуществени вреди, така и разпореждане за преустановяване или предотвратяване на нарушението на личните права, при условие че тези искове са ограничени до територията на тази държава-членка. Тези съдилища обаче нямат компетентност да разпоредят поправянето на информацията в този сериал, публикуван онлайн.