19 юни 2026 г.

С Решение по дело C-81/24 | [Jenec] Съда на Европейския съюз се произнесе, че член 16 (4) от Директива 2014/92/ЕС във връзка с Директива (ЕС) 2015/849, трябва да се тълкува като не позволяващо на държавите членки да изискват от кредитните институции да отказват да открият платежна сметка с основни операции на потребител единствено поради това, че този потребител е включен в списък на лица, подлежащи на ограничителни мерки, наложени от трета държава, освен ако съответната кредитна институция не е извършила индивидуална оценка на риска от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, свързан с планираните бизнес отношения.
Само по себе си включването в санкционен списък на Съединените щати не е достатъчно основание за отказ за откриване на сметка. Такъв отказ е възможен само след индивидуална оценка, извършена от банката, на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
През 2022 г. словенска банка отказва да открие разплащателна сметка с основни функции на потребител поради включването му в санкционен списък на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC). Така банката възнамерява да изпълни задълженията, предвидени в словенското законодателство за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Този потребител обаче никога не е осъден за престъплението, довело до включването му в списъка на OFAC. Освен това той не е обект на никакви санкции, наложени от Организацията на обединените нации, Европейския съюз или Словения. Поради това той завежда иск пред словенските съдилища, за да задължи банката да му открие сметка. Словенският съд отнася въпроса за преюдициално заключение към Съда на ЕС, като желае да узнае, наред с другото, дали отказът на банката е бил обоснован съгласно правото на ЕС. В отговор Съдът посочва, на първо място, че всеки потребител, пребиваващ законно в Европейския съюз, има право да открие и да използва платежна сметка с основни функции. Това право обаче е обвързано със спазването на правилата, свързани с предотвратяването на изпирането на пари и борбата срещу тероризма. Самото включване на името на клиент в списъка на OFAC или в какъвто и да е друг списък от този вид, съставен от трета държава, не забранява автоматично на банката да установи бизнес отношения с този клиент. Това включване може обаче да представлява един от релевантните фактори, които банката е длъжна да вземе предвид при индивидуалната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Въпреки че ограниченото използване на разплащателна сметка с основни функции намалява този риск, не може да се изключи възможността, след конкретна оценка, банката да установи, че не е в състояние ефективно да управлява, чрез мерки, съразмерни на нейния характер и размер, риска от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, свързан с бизнес отношения с лице, включено в такъв списък. Единствено в такъв случай отказът за откриване на такава сметка би могъл да бъде оправдан съгласно правото на ЕС.