15 април 2026 г.
Снимка: Полина Паунова, Фейсбук.
Електронен съдник публикува пълния текст на анализа на журналистката Полина Паунова, който тя публикува във Фейсбук. В него поставя акценти и доставя контекст за вчерашния „Голям дебат“ на проекта на Мария Цънцарова „Извън ефир“.
Предизборният дебат на “Извън ефир” снощи беше най-добрият предизборен дебат за тоя вот. Показа, че стига да си професионалист и да си изградил име не е нужно зад гърба ти да има “голяма национална медия”, за да направиш нещо смислено (доколкото смислени могат да бъдат предизборни дебати у нас, в тези исторически условия и в това състояние на обществото, а оттам и на тия, дето искат да са негови представители). Даже “голямата национална медия” пречи.
Има няколко неща, които ми се струва важно да отличим като ремарки от разговора.
След усещането за корупция, дето било по-голямо от самата корупция, ГЕРБ родиха нов шлагер на корупционно-пеевското разстройство, което ги е обладало. На въпрос по темата Делян Добрев обясни, че всички дето говорят за корупция трябва да се замислят дали децата им не дават по 10 евро на входа на дискотеката, за да влязат с фалшива лична карта. Разбирам, че това са проблемите на тая държава. Ще ви разкажа обаче как изглежда усещането за корупция, а дали е корупция ще решите вие: в края на 2024 година Върховният административен съд (ВАС) окончателно постанови, че вилата на майката на Делян Добрев е построена незаконно. Сагата с въпросната родопска вила на Златка Добрева започна четири години по-рано. Имаше журналистически разследвания по темата на АКФ. Въпросната сграда трябваше да бъде разрушена. Или доброволно от семейство Добреви, които не е като да не са знаели, че незаконно е построен този имот, или от кметицата на Община Брацигово. Въпреки решението на съда. Месец по-късно обаче стана ясно, че въпросната кметица не възнамерява да изпълни съдебното решение. Не знам дали г-н Добрев е играл като в дискотека с фалшива лична карта. Но едно в този случай е очевидно – съдебни решения не се изпълняват от властта, когато….е замесен човек от властта. За какво е усещане това? И какво е всъщност? Впрочем, тая работа се случва преди година и половина. Имало е достатъчно време тухла по тухла да се събори постройката в изпълнение на постановеното от ВАС. Дали е сторено, как мислите? Питам добронамерено, защото не знам.
Като стана дума за съдбата система: още нещо важно от дебата. Г-н Томислав Дончев обясни, че това дали Сарафов е законен изпълняващ функциите главен прокурор или не е въпрос, който трябва да си разрешат между съда (който твърди, че не е) и прокуратурата (която оглавявана незаконно от Сарафов твърди, че е).
Г-н Томислав Дончев няма право на подобни думи. И това не са някакви измислици и политиканствания. Г-н Дончев е бил вицепремиер, министър, а и кмет и следва да знае, че съдът (особено Върховния касационен съд) е изразител на държавата воля (съдебната власт е една от трите власти в държавата). Ето защо ВКС и прокуратурата не са равнопоставени страни в някакъв си спор, който трябва да си решават те помежду си. Наказателната колегия на ВКС смята, че Борислав Сарафов не е легитимен. Значи не е. Няма кой друг да го каже и когато ВКС приеме подобно нещо, останалите властите са ЗАДЪЛЖЕНИ да се съобразяват с това, защото прокуратурата и ВКС не са нещо конкурентни, а прокуратурата не е равна на съда – и тя, и Дончев (и всички останали) следва да ИЗПЪЛНЯТ волята на ВКС. Впрочем, подобно задълбочаване дори не е и особено нужно: Дончев сам е гласувал за измененията в Закона за съдебната власт, които ограничават Сарафов. Можеше да каже какво е имал предвид като е натискал с пръстче копчето. Един вид автентично тълкуване в ефира. (Но очевидно в ГЕРБ са над съдебната воля – справка казуса “Делян Добрев” и корупцията – в дискотеките, да не помислите, че за другаде става дума).
Още няколко думи по темата: разбрахме, че управлението на ГЕРБ и ДПС по думите на Дончев било от немай къде. И нямало модел Борисов-Пеевски, според него. Апропо, Томислав Д. не се метна на амбразурата да пази честта на Пеевски, беше зает само с имиджа на Борисов. Това обаче не важи за Делян Добрев и Деница Сачева, които щом чуха, че Божидар Божанов нещо говори за Пеевски, самите прибегнаха до арсенала на Пеевски, а да вардят същия тоя Пеевски. Сачева подхвана “музея на сглобката”, Добрев взе да обяснява, че Божанов пил уиски при Пеевски и той с очите си го бил виждал. Това, че Божанов обясняваше, че не е влизал в тоя кабинет не трогна човекът с неясната съдба на майчината му вила. Дето се казва: защо да разваляме хубавата история с истина.
Сега нататък: липсата на ДПС от дебата на “Извън ефир” сочи на голяма немощ за Пеевски. И разбира се за новата му стратегия – не се показваме цяла кампания, за да не дразним хората. Защото санкционираният по Магнитски очевидно добре разбира, че действа на населението като червено на бик. Това е тъжно, та изпитвам известно човешко съчувствие към него, но няма да разводнявам с подобни размисли.
Като стана дума за липса: не знам защо Асен Василев прецени, че ще си тръгне след първата част на дебата. Разбрах, че е давал интервю при Дремджиев. С оглед формата, който е бил ясен предварително и се е знаело, че във всеки слот останалите двама представители на формация, които ще участват в другите части, могат да подкрепят изказващия се в момента, за мен е мистерия защо финансистът на ПП-ДБ изчезна. Имаше ключови моменти, в които се изискваше неговата намеса. Подобно поведение може да е кофти преценка, но може и да е тотално умножаване по нула на коалиционните партньори, а и хората отишли на място да чуят и видят партиите. Високомерието е кофти работа. Не знам как беше подбран и ген. Атанас Атанасов, който трябваше да говори за социалните политики? Атанасов е юрист, да си седи при юридическите теми. Нима ПП-ДБ (три партии) нямат специалист в тая област?
Колкото до БСП: Татяна Дончева ли е оглавила БСП? Не че е лошо това. Обаче липсата на Крум Зарков и то от тема като правосъдие е лоша работа. Не защото Дончева не може (напротив, може), а защото изглежда страхливо поведение, още повече на фона на заявката на БСП, че ще къса месо от себе си, за да се обновява и разграничава от Борисов и Пеевски, които доскоро обслужваше. Зарков пое тая партия, за да я доведе до катарзис и разграничаване от Борисов и Пеевски, но когато може да бъде атакуван (каквото поведение предполага форматът) …потъна.
И сега за двамата граждани от формацията на Румен Радев: Демерджиев и Проданов. Опитът да се влиза в стила на доскорошния президент и да не се отговаря ясно на въпроси беше крайно неуспешен. Разбрахме, че вече в края на кампанията могат да се споменават имената Пеевски-Борисов (най-вече това на Пеевски), но разбрахме и че “Боташ” ще се брани на живот и смърт. А това на този етап изглежда само като обещание да се борим с чуждата корупция. Нашата дори няма да “анализираме” (по оня стар лаф) дали е. Инак нещо друго ме досмеша много: очевидно Демерджиев си беше намислил, че катарзисът на БСП не е съвсем катарзис, щом зам-министри в кабинета “Желязков” отново са в листите на партията. Чаках с наслада моментът, в който Демерджиев установи, че същите зам-ове са били в служебните правителства на Радев, откъдето е тръгнал и той. Апропо, не разбрах – Орбан добър ли е или е лош, че дружески снимки се разпространяваха. Но пък разбрах, че според ГЕРБ – ГЕРБ са спечелили изборите в Унгария, защото Тиса е член на ЕНП.
Според моите критерии (като опитвам да не включвам политическите си виждания) двама души се представиха много добре на този дебат: Божидар Божанов (ПП-ДБ) и Татяна Дончева (БСП). И с двамата имам разминавания в някои разбирания, а в други припокривания. Но мисля, че като тон към другите и като защита на собствена позиция изглеждаха като последните мохикани, които хем се опитват да пазят стъпка към останалите (защото нали следва да живеем заедно и след изборите), хем не отстъпиха от защитаваните според техните разбирания тези.
И накрая: поздравления за Мария Цънцарова, която изтърпя всички опити за остроумия и празни приказки, без да се одосади. И остана сдържана до края. Аз това не бих го издържала. А тъкмо тая сдържаност може би изясни много от политическите неврози на участниците. Впрочем, добре е, че тия четири партии са приели поканата за подобна форма – на живо, с гости, които викат, пляскат и реагират. Добро решение е това – особено с оглед, че на всички ни се налага да живеем едни с други. Някакъв вид нормализация е, дано не е еднократна.
