7 април 2026 г.
На свое заседание на 07.04.2026 г. Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №6/2026 г., с което отклонява искането на 16-и състав на Софийския градски съд във връзка с разглежданото от него наказателно дело от общ характер №7982/2025 г. за установяване на „несъвместимост“ между чл. 27, ал. 2, чл. 38, ал. 2, т. 2 и думите „не изтърпяват наказание лишаване от свобода“ в чл. 350, ал. 1 и 2, чл. 351, ал. 1 и 2, чл. 396, ал. 1 и 2, чл. 397, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 19 от 2014 г., посл. изм. бр. 23 от 2026 г.), и прекратява производството по делото.
В мотивите на определението се посочва, че в рамките на предвиденaтa в чл. 150, ал. 2 от Конституцията възможност всеки съд (съдебен състав) да сезира Конституционния съд за установяване на несъответсвие между законова разпоредба, приложима по конкретно дело, и Конституцията трябва да има такава връзка, че без произнасяне на Конституционния съд да е невъзможно да се осъществи конституционосъобразно правосъдната функция на сезиращия съд.
В конкретния случай не е на лице такава връзка между оспорените разпоредби на Изборния кодекс и производството пред сезиращия съд за престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.
Сезиращият съд не само няма необходимост да бъде подпомогнат за конституционосъобразното решаване на висящото пред него дело, нещо повече – той вече е формирал становище по въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата съгласно разпоредбата на чл. 301 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този смисъл твърдението, че оспорените разпоредби от Изборния кодекс представляват приложимо право не намира основание във фактическата обстановка по висящото пред него дело.
Относно доводите за противоречие на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., посл. изм. и доп. с Протокол №14, ДВ, бр. 38 от 2010 г.), установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, Конституционният съд подчертава, че вече се е произнасял, че „[к]онституционноправен способ за преодоляване на евентуално противоречие между конституционна разпоредба и разпоредба от един ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, който става част от обективното право на страната, е изменение на Конституцията по установения за това ред. Преодоляването на „недостатъците“ в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, установени в практиката на ЕСПЧ, не може да бъде осъществено от Конституционния съд“ (Определение №8/2022 г. по к.д. №15/2022 г.).
Определението е прието единодушно.
Пълният текст на определението – https://www.constcourt.bg/bg/act-10315