3 април 2026 г.
Комисията за незаконно придобито имущество (КОНПИ) е осъдена да плати близо 100 000 евро разноски заради неуспешно воденото вече 11 години дело за конфискация срещу бившия зам.-шеф на парламента и на ДПС Христо Бисеров и семейството му, съобщи днес Лекс.бг.
Делото беше заведено през 2015 г.после прекратявано и спирано до до произнасяне на Съда на Европейския съюз, възобновено през 2020 г. и все още не е приключило окончателно.
Предмет на иска на КОНПИ е конфискацията на къща и автомобил в София – на Бисеров и съпругата му Мария, над 50 000 лева от негова сметка, продадени акции от Мария Бисерова за 260 000 лева, пари от продадена за 12 000 лева кола, както и 360 000 лева, които е дала на заем на сина си Ивайло Главинков. От Главинков пък КОНПИ иска да бъдат отнети близо 700 000 лева.
Първоначално през 2023 г. Софийският градски съд (СГС) отхвърли всички искове на КОНПИ и я осъди да плати 130 000 лева разноски на Бисерови. КОНПИ обжалва, но Софийският апелативен съд (САС) потвърди решението, като осъди КОНПИ на още 39 000 евро такси и разноски. Въпреки че САС е намалил частично разноските за адвокати от първата инстанция, общата сума, която КОНПИ е осъдена да плати до момента е над 97 000 евро.
Исковете за „гражданска конфискация“ бяха заведени от КОНПИ, след като през 2013 г. срещу Бисеров и Главинков прокуратурата съобщи, че ги разследва за пране на пари и данъчни престъпления. Обаче Бисеров беше оправдан, а Главинков така и не стана подсъдим за пране на пари. Въпреки това антикорупционната комисия заведе дела за конфискация срещу Бисеров, съпругата му и Главинков. По един от исковете делото беше прекратено поради изтекла абсолютна давност, а КОНПИ – осъдена да плати разноски за над 164 000 лева.
За да отхвърли и този иск на комисията, който е по стария силно проблематичен Закон за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ) от 2012 г., САС намира, че обуславящо е наличие на установена престъпната дейност, довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и установяване на връзката между тази дейност и имуществото, подлежащо на отнемане.
Апелативният съд цсе позовава решение от миналата година на Върховния касационен съд, в което се казва, че „на отнемане подлежи имущество, което е придобито от доходи, получени от незаконна дейност, а не имущество, за което не е установен законен източник“.
Тезата на КОНПИ е доста плитка и почива върху твърденията, че Христо Бисеров е нареждал преводи до банкови сметки в Швейцария, което косвено доказва, че той има пари с неустановен източник, придобити от незаконна дейност. Съдът все пак отбелязва, че макар наказателните дела срещу Бисеров и Главинков да са приключили с оправдателна присъда и прекратяване, това не е пречка КОНПИ да предяви иск за конфискация. „Тя обаче е длъжна да докаже, че ответниците са извършили правонарушения, които са спомогнали индиректно за придобиване на имуществото, предмет на отнемане. Такова доказване в настоящото производство не е проведено“, посочва САС.
В допълнение съдът подчертава, че две от престъпленията, в които беше обвинен Бисеров (че е затаил истина за притежавани пари в Швейцария и за недекларирани сделки с валутни ценности), са формални, а не резултатни и от тях не се реализира доход. Относно обвинението за укрити данъци пък съдът посочва, че то е останало недоказано и Бисеров е бил оправдан по него.
По отношение на отхвърления иск срещу Главинков за отнемане на близо 700 000 лева от банкови сметки, съдът посочва, че тези пари са били изтеглени още преди образуване на делото от КОНПИ. Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, тъй като според тълкувателното решение на Гражданската колегия ВКС по дело №4/2021 г. „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“.
В заключение САС заявява, че автономността на производството по конфискация не е абсолютна, тъй като засяга установеното и от Конституцията право на неприкосновеност на частната собственост.
„Въз основа на горните разсъждения САС приема, че като не е установена престъпна дейност и/или извършването на административно нарушение, както и придобиването чрез тях на имуществото, предмет на отнемане или трансформирането на материалната облага от престъпленията в отнеманото имущество, Комисията не е доказала в казуса причинно – следствена връзка между такава дейност и придобитото от ответниците имущество през проверявания период“, се казва в решението, което КОНПИ може да обжалва пред ВКС.