14 март 2026 г.

Софийска градска прокуратура (СГП) представи доклада за дейността си през миналата 2025 година. Той беше представен от и. ф. Емилия Русинова в присъствието на фактическия и. ф. Борислав Сарафов – двамата и.ф. а дминистративни ръководители в прокуратурата, чиито качества са най-силно критикувани и оспорвани, през последните дни, месеци и години. Електронен съдник представя акценти от доклада.
Плащаме все по-големи обезщетения за вреди от дейността на прокуратурата
За 2025 г. общият размер на присъдените обезщетения по Закона за отговорността на общините. държавата за вреди (ЗОДОВ) срещу ПРБ (СГП) по влезли в сила съдебни решения е в размер на близо три милиона лева (2 988 287,26 лева), като за периода на 2024 г. е бил 1712317 лева, а за 2023 г. – 1 281 093 лева.
Създаден е нов отдел, специализиран в разследване на магистрати
От доклада става ясно, че през 2025 г. в СГП е утвърдена нова структура, като е създаден Отдел 06 „Престъпления извършени от съдии, прокурори и следователи“, в който са разпределени седем прокурори. Няма данни защо е било необходимо създаването на такъв отдел през миналата година, неясна е неговата натовареност, респ. колко преписки са разгледани от прокурорите от този отдел. Неясно е също кои са тези седем прокурори, какъв е техният опит, имат ли успехи в по-сложни разследвания, разполагат ли с по-висок интегритет и професионализъм, предвид това, че разследват свои колеги и съдии.
Ръст на исканията за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо предходните години


Ръст на разследванията на престъпления от омраза
Чувствително увеличен е броят на преписките за престъпления от омраза, след като години наред българската прокуратура отказваше да забележи дскриминационния мотив на извършените престъпления.

Но да не бързаме да се радваме – само два обвинителни акта за престъпления от омраза са внесени през миналата година.

СГП: Съобразяваме се с практиката на Европейската конвенция за правата на човека, но не искаме съдебен контрол върху разкриването на банкова, финансова тайна и информация по ЗЕС
Според докалада „спазването на принципите и практиката на Европейския съд по правата на човека е задължителен ориентир за всеки прокурор при упражняване функциите му по закон„. Същевременно в доклада се настоява за „редуцирането на ненужни действия на прокурора, забавящи разследването – исканията до съда за разкриване на банкови и данъчни тайни, информация по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и други утежняващи и без това твърде формалната работа на прокурорите“. Казано с други думи прокурорите намират съдебния контрол за „ненужно действие“, „утежняващо и без това формалната работа на прокурорите“.
Нисък дял на разкритите престъпления и наказаните лица. Неефективно информиране на обществеността относно структурата на престъпността
В доклада е отразена обща тенденция на повишаване броя на регистрираните престъпления на територията на гр. София спрямо предходните години. Същевременно се запазват нисък дял на разкритите престъпления и още по-нисък дял на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт.

Въпреки че бележи спад спрямо предходните години, най-висок остава делът на престъпленията против собствеността – 8 382 броя (за 2024 г. – 9 645 броя, а за 2023 г. – 9 284
броя. Същевременно тяхната разкриваемост остава ниска – 47,95 %. Тоест, ако сте жертва на кражба, измама, грабеж, присвояване, измама, изнудване и пр. в София, по-вероятно е престъплението да не бъде разкрито от органите на реда, отколкото да бъде разкрито.
Второ място заемат общоопасните престъпления – 6 133 броя, чиито обем вероятно се генерира от ПТП, завършили с причиняване на смърт, телесни повреди, увреждане на имущество, и от случаите на управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици. За съжаление предоставените данни не позволяват да разграничим по-тежките от по-леките случаи.
На следващо място са „престъпленията с наркотици“ – 3624, чийто брой вероятно е напомпан от заловени „престъпници“, най-често юноши, с по цигара марихуана. Но това не е достатъчно, в доклада е направено следното предложение:
„Предвид увеличаващия се брой на делата за държане и за пренасяне през границата на страната на т. нар. „индустриален коноп“ е необходимо да се въведе изрична законова забрана за държане на листна маса, цветни и плодни връхчета от отглеждани растения от рода на индийския коноп, като се обсъди възможността за включването им в Наредбата за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори в България.“
На следващо място по брой са престъпленията против личността (убийства, телесни повреди, отвличания, трафик на хора, разврат, обида и клевета и пр.) – 1 933 броя.
Прокурорите се затрудняват да извършват т. нар. предварителни проверки в срок. Вместо запълване и/или увеличаване на щата, искат удължаване на сроковете
Според доклада през 2025 г. в СГП реално работили са 116,5 прокурора (при щат 130) и 93 следователи (при щат 1 щ. бр. завеждащ следствен отдел, 106 следователи и 7 младши следователи). За същия период в Софийска градска прокуратура са били командировани 17 прокурори, а 23 прокурори от състава на Софийска градска прокуратура са били командировани в други прокуратури и ведомства. От персоналния състав при СО-СГП в Национална следствена служба са командировани 4 броя следователи. В СО-СГП не са били командировани следователи. С оглед на горепосоченото, в края на отчетния период в СГП има осем заети щатни бройки за заместници на административния ръководител на СГП. Незаети към 31.12.2025 г. са 17 щатни бройки за прокурори и 2 щатни бройки младши следовател.

С доклада се предлага, като „удачно“, изменение на чл. 145, ал. 2, изр. 1 от ЗСВ, свързано с удължаване на срока за извършване на проверка по чл. 145, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСВ, като първоначалният срок да бъде определен на два месеца с предвидена възможност за двукратно увеличаване от административния ръководител с по два месеца, като по този начин максималната продължителност на проверката се увеличава до 6 месеца. Необходимостта
от подобно изменение е обоснована в доклада от „обстоятелството, че към настоящия момент предвидените в ЗСВ срокове се оказват недостатъчни, което от своя страна създава затруднения в практиката на прокурорите в района на СГП и често води до неоснователно образуване на досъдебни производства, които в последствие биват прекратени поради липса на престъпление“.
Манипулирани данни и стъкмистика
За съжаление за пореден път отчитането на дейността на прокуратурата е подчинено, вместо на необходимостта да се предоставят данни, от които могат да се изведат ефективно изводи за работата на прокурорите и структурата на престъпността, на натъкмена статистика, при която зад внушителни числа се отчитат под общ знаменател държането на цигара марихуана и наркоразпространението.