11 март 2026 г.
Днес Прокурорската колегия обсъди предложението на служебния министър Андрей Янкулов за определяне на нов и. ф. главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов. Кадровиците пренебрегнаха високия обществен интерес и оставиха разглеждането на този въпрос като последна, 28-та точка от предългия си дневен ред.
В началото на заседанието кадровиците формално изчетоха и приеха предложенията по предходните точки, докато журналисти, юристи и граждански активисти очакваха нетърпеливо обсъждането на най-щекотливия въпрос в съдебната система – въпросът за нелегитимността на и.ф. главен прокурор, установена от съда и рушащ доверието в българската прокуратура.
Андрей Янкулов се позова на липсата на всякаква отчетност от страна на Борислав Сарафов – не участва в заседанията на ВСС, не се явява на изслушвания в Народното събрание, не се появява във формат, който позволява да се задават въпроси към него – както и на становището, съдържащо краен език срещу българския съд, публикувано на сайта на ПРБ през октомври 2025 г. в отговор на актовете на ВКС за оставяне без разглеждания исканията за възобновяване на наказателните производства. Той призова кадровиците да се абстрахират от приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и да възприемат най-очевидното решение, като просто определят и. ф. главен прокурор.
Първи взе думата Стефан Петров (до 2021 г. следовател), който изчете един куп неотносими към липсата на качества и отчетност на Сарафов постулати на правото от стари учебници за обратното действие и „несъщинската обратна сила“, за да заключи, че чл. 173, ал. 15 ЗСВ е неприложим за сегашния „главен“.
Втора взе думата Калина Чапкънова (до 2017 г. прокурор, административен ръководител, включително и.ф., на ОП – Бургас), която също отказа да се абстрахира от чл. 173, ал. 15 ЗСВ и да стъпи на собственото си вътрешно убеждение. За нея аргументите за това, изложени от министъра, са „постулати“, характерни за един отминал период. Чапкънова нарече съдебната практика на ВКС по чл 173, ал. 15 ЗСВ „съждение“ и се усъмни, че такава позиция застрашава правовия ред и зад него стоят политически интереси. За нея това „съждение“ няма правна стойност. Тя защити решението за определянето на Сарафов като и.ф. главен прокурор до встъпването на редовно избран такъв, като отказа да обсъжда аргументите на министъра по целесъобразност. Тя категорично и изрично отказа да зачете Върховния касационен съд на България и заяви, че Борислав Сарафов е законно заемащ поста и. ф. главен прокурор и след 21 юли 2025 г. Тя обвини Янкулов в атака срещу Прокурорската колегия, от която той иска да игнорира закона. Тя добави, че това лишава искането на министъра от предмет.
След това взе думата Огнян Дамянов, за да зададе въпрос към министъра: да посочи конкретна правна норма в закона, която дава право на министъра да сезира Прокурорската колегия с въпроса, с който е сезирал. Янкулов посочи като правно основание 130в, т. 3 от Конституцията.
Гергана Мутафова подкрепи Чапкънова, като настоя, че решението, с което членовете на Прокурорската колегия са оставили Сарафов на поста вече е влязъл в сила стабилен административен акт. Поради това искането на министъра се явява недопустимо. Тя коментира становището на БАПЧ, БИПИ, ИПИ, АКФ и БХК повърхностно – без да навлезе в дълбочина в нито един от изложените в него аргументи за правните и фактически основания в подкрепа на искането на министър Янкулов. Тя премина към подробен обзор на прекратената процедура за избор на титуляр на поста главен прокурор. Анализира промените в ЗСВ, които доведоха до прекратяване на тази процедура. Тя обясни волята на законодателя да определи шестмесечен максимален период за изпълнение функциите на главния прокурор, с целта му в този срок да избере нов състав на ВСС, който пък да избере титуляр на поста. Тя отказва да повярва, че целта е била да се сменят и. ф. главни прокурори на всеки шест месеца.
Чапкънова се съгласи с Мутафова, като допълни, че сега ПК на ВСС е изправена пред ситуация да поправя законодателна грешка, направена с оглед личността на Сарафов. А петитумът на министъра е продължение на цялата тази политика за приемане на норми с оглед на личността (intuito personae).
Дамянов попита Янкулов запознат ли е с решението на ОСНК на ВКС по този повод, на което той отговори положително. Дамянов цитира протокола, в който е записано, че позицията на ОСНК не е задължителна, което според него е причина той да не бъде публикуван.
Янкулов отрече да е твърдял, че има решение на ОСНК на ВКС със задължителен характер и аргументира отново позицията си защо статутът на Сарафов създава правна несигурност с оглед отказите на съдилищата да разгледат исканията му за възобновяване на наказателни производства.
Йордан Стоев (същият, който в записан с Иван Гешев разговор нарича колегите си от ВСС „въшки“) заяви, че министърът на правосъдието не е компетентен да внесе предложение за определяне на и.ф. главен прокурор. Според него в ЗСВ и Правилника на ВСС изрично са посочени правомощията на министъра и те не включват избор на и.ф. В отговор Янкулов се позова чл. 130в, т. 3 от Конституцията. Той посочи, че след като може да предложи титуляр за поста, на още по-силно основание може да предложи и. ф., още повече, че той не предлага конкретен кандидат.
Бяха формулирани два проекта на решения:
- оставяне без разглеждане искането на министъра и
- спиране на производството по искането на министъра до произнасяне на Конституционния съд по конституционосъобразността на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.
Кадровиците подкрепиха единодушно първото решение. И така. Без изненада Прокурорската колегия остави Сарафов на поста му „фактически изпълняващ функциите на главен прокурор“.