Здравка Калайджиева: Законите против корупцията бяха приети заради това, че прокуратурата бездействаше, но тя не може да бъде заобиколена

30 януари 2026 г.

Интервю на Силвия Великова по Българското национално радио със Здравка Калайджиева – правозащитник, адвокат, съдия в Европейския съд по правата на човека от 1 май 2008 г. до 28 февруари 2015 г., по повод закриването на антикорупционната комисия.

В спешен порядък Народното събрание закри Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и разпредели функциите ѝ между Сметната палата, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) и Националната следствена служба (НСлС). Това е поредната законодателната уредба, която цели прекрояване в сферата на антикорупцията и конфискацията на незаконно придобито имущество, направена без задълбочен анализ и без ясно формулиран последващ ефект. Какво следва след закриването на КПК, Силвия Великова разговаря със Здравка Калайджиева, адвокат, правозащитник, съдия в ЕСПЧ от 2008 до 2015 г.

Силвия Великова: Не знам вече колко десетилетия върви тази реформа и това включва влизане и излизане на отделните части на антикорупцията, превенцията, конфискацията на имущество. В резултат на последните законодателни действия, макар че все още нямаме указ на президента Йотова, но така или иначе предстои да видим дали ще бъде подписан този закон и дали ще влезе в сила. Можем ли да кажем, че оставаме в едно специфично законодателно състояние, тъй като (сигурно мнозина не си спомнят, тъй като мина време) тази антикорупционна… акцент беше изваден от закон, който беше Комисия за противодействие на корупцията и отнемане незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Тази част с незаконно придобитото имущество продължава да си функционира по стария ред и по стария закон. Членове на тази комисия са досегашните трима членове на антикорупционната комисия с отдавна изтекъл мандат. Може ли да се получи някакво объркване в целия този сложен пъзел от ангажименти, които е имало да върши тази комисия по отношение на незаконното имущество, корупцията, превенцията?

Здравка Калайджиева: Доста меко се изразихте.

Силвия Великова: Хаос ли е думата?

Здравка Калайджиева: Мерките срещу корупцията по високите етажи на властта са свързани с първоначалната предпазна клауза при влизането на България в ЕС. Пресилено е да се каже, че България вече е пълноценен член на ЕС, дотолкова доколкото върховенството на закона, което е основна характеристика на демократичните държави, продължава да бъде под наблюдение на Европейската комисия. А [борбата с] корупцията по високите етажи на властта не постига никакви успехи от 2007 г. насам. Това са повече от 20 години, в които българският законодател се колебае дали наистина да подгони корупцията по високите етажи и как това да стане с ефективни закони. Досега обаче ние продължаваме да бъдем критикувани за зависимо правосъдие, за натиск върху медиите, за корупция и за нечестни избори. Българският парламент предприе исторически стъпки, коя от коя по-неефективна, и коя от коя по-концентрирана в ръцете на безконтролната прокуратура. Независимо от това, че функциите по преследване на корупцията бяха разпределяни при най- различни органи – те се сливаха, пък се разделяха… Но в момента това, което се извършва, няма нищо общо с ефективната борба с корупцията. Макар в заглавието на закона да става дума именно за това.

Силвия Великова: Всъщност няма и такава амбиция, това, което беше артикулирано от вносителите е, че понеже се твърди, че антикорупционната комисия е бухалка, ние я закриваме и преразпределяме към други органи тези нейни функции.

Здравка Калайджиева: Точно така. Макар че се чуха гласове, че как така г-н Пеевски хем иска да назначи свой човек, хем иска да се закрие самата комисия. Но в това няма никакво противоречие, защото самата идея [е] органите за борба с корупцията да са под нечий контрол или тези органи въобще да не работят – каквото наблюдаваме в момента. Закриването на КПК всъщност не е никакво закриване, част от нейните функции се разпределят между различни органи. Боричкането кои да са тези органи е показателно за това кой от политиците върху кои органи има влияние. В крайна сметка, самият закон, който се отличаваше като бухалка, а това е законът за отнемане на имуществото, остава непокътнат, такъв какъвто е.

Силвия Великова: Една реплика, за да опростя нещата, защото Вие няма да го направите: това означава, че Борисов има влияние в ГДБОП, докато Пеевски има в ДАНС, и в случая изглежда надделя Борисов. Макар че ще видим, доколко това е така, защото към ДАНС също отиде един много интересен набор от материали, които са били в антикорупционната комисия, които могат идеално да бъдат ползвани за изнудване. Има и реанимиране на НСлС, чиито титулярен шеф е сега временно изпълняващия функциите [главен прокурор] Борислав Сарафов, така че интересно ще бъде как ще се разпредели влиянието по линия на антикорупцията. Но тъй като споменахте конфискацията на имуществото, само да кажа, че съвсем наскоро поредно дело имаше във Варна, където човек, чийто имот и имущество е било възбрането за над 4,3 милиона, осъди тази комисия за половин милион лева.

Здравка Калайджиева: Това не е единственият случай. Ние въобще не говорим за последиците от прилагането на тези закони. А това е съществено важно, защото ако искаме да има наистина борба с корупцията, това би трябвало да тръгне от един анализ кои действия са ефективни, кои не са. Първоначалните закони бяха нееднократно критикувани за начина, по който се прилагат. Наложи се, поради тяхната неефективност и неяснота, да бъдат приемани редица тълкувателни решения на ВКС. Част от тях бяха преодоляни по спешност, поради разбиране на законодателя, че, видите ли, съдилищата не могат да тълкуват законите, а трябва да ги прилагат такива, каквито са.¹ И в момента Комисията за отнемането на т. нар. незаконо придобито имущество, се предполага, че трябва да конфискува, да отнема само на основание различие между доходи и налично имущество, независимо от това дали лицето, заподозряно в някое от престъпленията, заради които се предвижда отнемане, е извършило или не е извършило някакво престъпление. Включително, ако това е притежаването на патрони за ловна пушка, при положение, че имуществото на този закононарушител надхвърля значително неговите доходи. Това извращение беше [прилагано] включително в случаите, в които лице е било оправдано.

Силвия Великова: Стигаше се до парадоксите лица оправдани на всички инстанции да продължават да доказват и да бъдат обект на запори заради първоначалното обвинение, повдигнато преди много тодини назад.

Здравка Калайджиева: Точно така. И оттам нататък вече не е ясно и съдилищата не могат да се ориентират. Вече има много различна практика относно това дали извършено престъпление или подозрение за извършено престъпление може да бъде и следва да бъде предпоставка за започване на процедура по отнемане на имущество. Тъкмо за това сега, след толкова тълкувателни решения, председателят на комисията поиска тълкувателно решение от ВКС по основополагащи въпроси на корупцията. Тъкмо тази част от органите, които се смята, че са предназначени за борба с корупцията, биват наречени бухалки. Ние не правим никаква оценка на това КПК, която в момента се разпарчатосва, какви действия е извършила, ефективни ли са тези действия, действително ли служат на легитимната цел на закона. Поначало законите се тълкуват съгласно тяхната цел. Ние, ако знаем, че целта е борба с корупцията, тогава трябва да преценяваме дали един орган може или не може да се бори с корупцията и какво е свършил, докато е съществувал. Има серия доклади от тези органи за годишната им дейност, от които става дума, че те консумират сериозна част от държавния бюджет за своето съществуване и дейности, но като ефективност за постигане на целите – борба с корупцията, клонят към нула. Не само, но и генерират вреди и разходи, които в крайна сметка се поемат от бюджета, а това значи от данъкоплатеца.

Силвия Великова: Ако една реформа се прави през преходните и заключителните разпоредби на Закона за сметната палата, можем да сме абсолютно убедени, доколко има изобщо стратегия, изчислен ефект и анализ. Очевидно, тук трябваше, дори с цената на загуба на пари по плана за възстановяване, да се отнеме един аргумент на опозицията срещу тази комисия. Но може би, за информация на опозицията да кажем, че Антон Славчев може да не е шеф на антикорупционаната комисия вече, но е шеф на КОНПИ…

Здравка Калайджиева: Разбира се, това, че определени функции ще се прехвърлят на други органи, по друг закон, съвсем не значи, че [изпълнението на] функциите ще станат по-ефективни, нито пък, че те няма да причиняват допълнителни вреди на държавата – по-точно на обществото и данъкоплатеца. Защото в момента бюджетът дължи обезщетения за милиони, както по ЗОДОВ, така и по решения на Европейския съд. А наскоро беше приета и директива на ЕС, която предстои България да възприеме в своето законодателство. Нищо от това не се прави. За това пък КПК, чиято дейност не е оценявана, нито като финансови стойности, нито като ефективни постижения в борбата с корупцията. В това отношение ние не можем да не забележим, че борбата с корупцията не може да се оценява по броя на измененията на законите и това да се отчита пред ЕС. ЕС постави това, като едно от условията за нашето членство. Членството ни в Еврозоната и присъствието ни в Шенген съвсем не означат, че ние сме постигнали основополагащите цели на членството си в ЕС. Върховенството на закона и борбата с корупцията са категорична част от това членство. Вие знаете, че в Украйна също беше направен опит за закриване на независимия орган за борба с корупцията. Това предизвика масови протести и идеята беше изоставена. У нас тази идея се подмята от един орган в друг. В крайна сметка функциите ѝ като бухалка се запазват, защото те се изпълняват по ЗОНПИ, а не по ЗПК.

Силвия Великова: И всички хора, които са работели в КПК, ще се пренесат с всичките си бумаги в новите органи. Ще се похарчат пари за преустрояване. Освен това в бюджета, който не беше приет, беше предвидена доста голяма сума, за да функционира. Така че е ясно, че няма да има ефект и то това, че имаше предложения за закриване на антикорупционната комисия както от страна на опозицията, така и от страна на управляващите, показва само едно – че общо е отношението към тази комисия. Но може би все пак да кажем на финала: това е пореден пренос на едни документи от едно място на друго, става дума за дела, по които редица хора от години са разследвани. Тук се сещам за едно дело (ние много коментирахме случая на Благомир Коцев, но там сравнително бързо делото влезе в съда), докато т. нар. афера в митниците ще стане сега на две години и е на етап досъдебно производство. Там също имаше хора, които стояха максимално време в ареста по доказателства, събирани от антикорупционната комисия.

Здравка Калайджиева: Нека не си правим илюзии, самите закони против корупцията бяха приети заради това, че прокуратурата бездействаше по въпросите на корупционните престъпления. А органите за противодействие на корупцията бяха създадени уж да заместят прокуратурата, но нейните функции продължават да остават в рамките на цялостната уж борба с корупцията и тя не може да бъде заобиколена. В това време целта, която се постигна (не зная дали беше предварително така замислен този закон или тези закони), гражадани, които са засегнати от действието на тези закони, остават под действието на възбранителни мерки – имуществото им е възбранено, това са имущества за милиони или милиарди. По-късно те биват оправдани или производството срещу някои от тях – прекратено. Тези граждани търсят своите обезщетения и ги получават от българските и международните съдилища. В това време органите против корупцията са осъдени да заплатят разноските. Държавните такси съвсем не са пренебрежими. По едно от делата например, комисията дължи 50 млн. държавни такси (не говорим за адвокатските разноски). Т. е. какъв е ефектът от всичко това! В крайна сметка никой не търси дали е преследван общественият интерес от борбата с корупцията и какви са постиженията в тази посока. Никой не отговаря за това какви са разноските, които държавата носи във връзка с тази безплодна борба. Никой не говори за това доколко са ефективни тези органи. А все си мисля, че законодателството по принцип трябва да се ръководи от обществения интерес. Какъв в момента е общественият интерес – борба с корупцията, устройване на лицата, които са назначени в противокорупционните органи или забаламосване както на българското общество, така и на ЕС? Ето, видите ли, ние водим страшна война срещу корупцията, обаче нейните резултати нито се оценяват, нито се разглеждат сериозно от гледна точка именно на обществения интерес. Интересите на конкретните засегнати лица са съвсем отделна работа. Това са десетки хора, чиито имущества са възбранени за дълго време и може би това е основната постигната – не зная дали целяна – цел: да се затрудни тяхното съществуване, било икономически, било като политически опоненти. Така се употребяват тези органи в момента, но това, което се прави в момента, съвсем не е насочено към преодоляване на тези откровени безобразия.

Силвия Великова: Можем ли изобщо да водим изобщо сериозно този разговор как да изглежда архитектурата на борбата с корупцията, докато имаме и споменатия няколко пъти от Вас проблем – прокуратура? Включително в момента с въпросителни относно легитимността на нейния ръководител и на практика човек, неможещ да упражнява правомощията си – ключови правомощия, каквото е правомощието да дава становища до КС и да иска възобновяване на дела, при които в някои случаи може да става въпрос и за съдебна грешка.

Здравка Калайджиева: Тази тема е огромна. Българската правна общност засега не е стигнала до общо мнение какво трябва да се направи, за да се преодолеят недостатъците на прокуратурата. А тези недостатъци, както още преди време г-н Доган каза, онзи, който овладее медиите и съдебната система, управлява държавата.

Източник: БНР. Снимка: екранна снимка от предаването „Лице в лице“ по bTV.

1. В края на 2018 г. министърът на правосъдието по това време, Данаил Кирилов, внесе поправки в закона, които да „санират“ тълкувателното решение на ВКС и така беше приета изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от закона, тогава носещ наименованието Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), според която „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона“. Безобразното потъпкване на правилата назаконотворчеството и принципите на правовата държава и успешното в политически план „преодоляване“ на тълкуването на върховните съдии, не попречи миналата година адв. Данаил Кирилов да бъде награден за специални заслуги на специална церемония, организирана от Висшия адвокатски съвет (бел. Електронен съдник).
   ↩︎