17 октомври 2025 г.
Министърът на правосъдието Георгиев е обсъдил вчера с представители на Европейската комисия последния законодателен пакет за осигуряване на третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). На срещата в Брюксел с Деклан Костело и Йоханес Любкинг Георгиев е представил промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които да гарантират ефективността на наказателното производство. Подготвените промени в НПК бяха публикувани и коментирани от Електронен съдник през септември, когато мина първото им гласуване в правна комисия. От вчерашното съобщение на сайта на Министерство на правосъдието (вж. пълния му текст по-долу в приложения файл) никой не би могъл да заподозре гаменското поведение на министъра две седмици по-рано, когато промените в НПК бяха приети в пленарна зала на първо четене. При обсъждането министър Георги Георгиев излизаше от залата, нападаше народните представители ad hominem, отказа да види слона в стаята – изтеклите мандати на ВСС и ИВСС и прекратените функции на Сарафов като главен прокурор, констатирани от върховния съд. Освен това Георгиев защити предложените основания за възобновяване на наказателни производства от главния прокурор със следния „аргумент“: „Същите основания, които има за упражняване на правомощията на съда, ги предвиждаме по отношение на главния прокурор. Какво по-добро може да се измисли?!“
Ситуацията затвърждава впечатлението за лицемерното поведение на българското правителство по отношение обещаните законодателни реформи във връзка с плащанията по ПВУ. От една страна, пред европейските партньори се поддържа фалшива заинтересованост към предмета на реформите, в същото време истинските радетели за реформа – единици депутати от парламентарната опозиция, са обект на обиди, подигравки и надвикване в пленарна зала, под пошлите коментари, подвиквания и потропвания на новоначалника (началника на „Ново начало“) и неговите подопечни.
Ето още някои щрихи от „обсъждането“ на промените в НПК в пленарна зала, които Електронен съдник подбра от стенограмата на Народното събрание от 2 октомври (пълният текст на стенограма вж. по-долу в приложения файл).
Ето позицията на бившия министър на правосъдието Атанас Славов (ПП-ДБ):
„[законопроектите] ще имат моя глас „за“. Аз ще ги подкрепя по една проста причина. В рамките на нашия мандат, и аз като министър на правосъдието, сме работили и по двата законопроекта. Те бяха във висока степен на завършеност. Част от мотивите бяха представени от вносителите. Принципно искам да кажа следното: колкото повече съдебен контрол вкарваме по отношение на прокуратурата, колкото повече разширяваме активната процесуална легитимация на органите и лицата, които могат да искат оспорване на актове на прокуратурата, на откази за образуване на производства, на прекратяване на производства, на спиране на производства – толкова по-добре. Това е стъпка към поставяне на прокуратурата под някаква форма на отчетност – съдебна, демократична, обществена. Защото в последните години виждаме точно обратното – произвол, облечен във власт, и то във власт на най-високо ниво, безконтролна власт в ръцете на главния прокурор. И тук стигам до днешния много интересен ден, започнал с триумфалното обявяване на победа в Страсбург заради правилната отмяна на дългогодишния мониторинг, постмониторингов диалог – и тук наистина заслуга имат много управления, много правителства, които са работили именно за да падне този мониторинг, който е вече един изчерпан инструмент и правилно трябваше да приключи, но след обявяването на този триумф всъщност последва връщане, трезво връщане към реалността. Реалността се завърна този следобед и няма как да не я споменем в залата, както генерал Атанасов направи преди малко. Всъщност ние от 21 юли нямаме изпълняващ функциите главен прокурор и това е юридически факт, който се признава от ръководството и от самия Върховен касационен съд. И тук е големият въпрос – кой взема решенията по отношение на прокуратурата? Как тази безпрецедентна ситуация ще бъде преодоляна? И когато говорим за актовете на главния прокурор, с които той може да иска възобновяване на дела, на решени вече окончателно с влязла в сила присъда дела, да поставим именно основния въпрос – кой упражнява тази толкова важна власт в момента в държавата, при положение че от 21 юли – и това е констатирано от решение, разпореждане на Върховния касационен съд от днес, ние нямаме изпълняващ функциите главен прокурор. И тук вече е отговорността на парламентарното мнозинство и на Министерството на правосъдието да предприемат стъпки за преодоляване на тази криза в държавността. Да се свика заседание на Висшия съдебен съвет, да се постави въпросът за обсъждане, да се предложи друг, друга личност, друго лице, което отговаря на изискванията на Закона да осъществява функциите главен прокурор, да се започне процедура по избор на Висш съдебен съвет, така че тази криза в съдебната власт, която се превръща в конституционна криза, да бъде прекратена.
Така че от моя страна ще има подкрепа и за двата законопроекта. Разбира се, ще има и предложения от нас между двете четения, но не можем да не търсим отговор и да задаваме постоянно въпроса кой упражнява функциите на държавно обвинение в момента, от чие име ги упражнява и в чий интерес ги упражнява? Благодаря Ви.“
Следващото изказване беше на Божидар Божанов (ПП-ДБ), който също посочи слона в стаята:
„[…] аз ще коментирам въпроса с ексклузивното правомощие на главния прокурор, както се казва, да сваля трупчета. Това е отмяната на постановленията за прекратяване на досъдебни производства. За съжаление, Министерският съвет, макар да въвежда някои ограничени хипотези, всъщност оставя вратата широко отворена в полето. Това не е новина, разбира се.
По темата с изпълняващия функциите главен прокурор, който е с изтекъл мандат, Министерството на правосъдието също не взе отношение – така посниши се, но ние като законодателен орган трябва да вземем отношение и да ограничим, да премахнем или да поставим под съдебен контрол ексклузивните правомощия на главния прокурор. Ние това смятаме да направим между първо и второ четене, защото главните прокурори могат много да си повярват в някой момент. Някои могат да си помислят, че над тях е само Господ. Други могат да си помислят, че никой няма да може да ги изкара от кабинета им, макар мандатът им да е изтекъл. Решението на ВКС от днес може би изнервя много хора – може би изнервя главния прокурор, може би изнервя хората, които казват на главния прокурор какво да прави, може би изнервя хората или пък ги успокоява хората, които са били на трупчета и сега не е ясно главният прокурор може ли да ги свали тези трупчета, не може ли да ги свали? Затова, и за да няма задкулисие, и за да има реално върховенство на закона, ние с процесуални методи трябва да ограничим правомощията на главния прокурор да прави каквото си иска. Благодаря“.
Ето и отговора на министър Георги Георгиев:
„Уважаема госпожо Председател, на първо място, моля да отправите забележка на достопочтения господин Атанасов, който цял ден ми гледа сравнително приятната, надявам се, физиономия и преди малко е излъгал, че съм избягал. Въпреки удоволствието да Ви съзерцавам вече три часа, не е лошо от време на време да имаме възможност да ставаме от мястото си тук, за да свършим нещо друго. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов: „Защото не знам къде си.“) Така, Вие не ме знаете къде съм. Стига с тези ченгесарски методи сега. Аз да пращам есемес на Атанасов къде съм. Очевидно не съм в залата, след като не съм в залата, най-вероятно съм в кулоарите, в групата, в стаята на групата на колегите и прочие. Така, не Ви подхожда просто такова поведение. Може да извадим стенограми да видите висял ли Ви е толкова на главата правосъден министър в пленарната зала, та да го видим, и на комисии. Толкова по въпроса за лъжите.
Сега, господин Божанов, Вие сте ИТ. Вие сте ИТ специалист и се изказвате за втори и трети път по въпроси, от които нищо не разбирате. Обяснявам. (Реплика от народния представител Людмила Илиева: „Той е народен представител.“) Точно така. Народният представител обаче няма индулгенция да бъде некомпетентен по въпросите, по които се изказва. Понеже ми подвикват тук хашлашки, неподхождащо на възрастта, предлагам наистина да ми се даде възможност да се изкажа.
Казах го и на Правната комисия, ще го кажа и сега. Господин Божанов не открива какви са предложените от нас основания по отношение на ограниченията на правомощията на главния прокурор, откъде сме си ги били измислили. Долу горе това беше въпросът, нали така? Тоест похвално е, че изпълняваме ангажимента по ПВУ. Похвално е, че изпълняваме ангажимента, поет от Вас. Изработили сме текстове, но казвате в една част, тоест за 5% от разпоредбата, че видиш ли, не било ясно откъде идват тези основания, които ние сме предвидили. Говорим за основания за възобновяване на наказателни дела, тоест които са държани образно казано на трупчета – какви са основанията, за да могат да бъдат възобновявани. Ние въвеждаме нови допълнителни такива. Тоест това е усилие, по което не спорим, имаме съгласие политическо, нали така, че е необходимо? Благодаря Ви. След като получих Вашето съгласие, Ви уведомявам, казах го и на Правната комисия. Основанията в ал. 11, т. 3 до 6 – четвърта, пета и шеста са заимствани от съществуващите основания за възобновяване на наказателни дела, тоест… (Реплика от народния представител Божидар Божанов: „Няма такива.“) Е как няма ги такива?! Един хартиен вариант на НПК може би да дадем, за да ги намерите. Сега ще Ви улесня.
По отношение на т. 1, 2 и 7 същите също са действащи разпоредби в НПК и към момента. Точка първа е аналогична, записвайте си, моля, защото иначе има объркване, на чл. 348, ал. 2 във връзка с ал. 1, което, господин Божанов, представлява касационно основание за отмяна или изменение на присъда или решение. Същите основания, които има за упражняване на правомощията на съда, ги предвиждаме по отношение на главния прокурор. Какво по-добро може да се измисли?! Не чухме Ваша алтернатива. Но да твърдите, че това са нови измислени… Видите ли, Георгиев е гледал в тавана и си написал едни основания. Просто прочетете Наказателно-процесуалния кодекс.
Продължавам. Това беше по точка първа.
Продължавам с т. 2 на ал. 11, която критикуват. Тя е аналогична на чл. 348, ал. 1, т. 2 – касационно основание за отмяна или изменение на присъда или решение, и съответно на чл. 226,
ал. 3 – действие на прокурора преди предявяване на разследването. Тоест как се работи в правото. Когато има нова фигура, която трябва да бъде уредена, търсим най-близкото уредено сходно, за да можем да не правим някакви кръпки или измишльотини, а да има една систематика и при така нареченото телеологично тълкуване да се прави връзка между различните разпоредби.
На следващо място. Точка седма. Тя е аналогична на чл. 226 – действия на прокурора преди предявяване на разследването. Проверихте ли ги, колеги? И така, какво следва оттук нататък? Че тези основания, които ние сме предвидили, за да се ограничат възможностите за възобновяване на дела по отношение на главния прокурор, са същите основания, които съществуват от две десетилетия в Наказателно-процесуалния кодекс като възможност и съответно основания, които се прилагат от съда. Това е добро, аргументирано решение, което сме подготвили с практици, с представители на академичните среди. За Вас е новост. За Вас е новост, че е имало и решение за уеднаквяване практиката на ВКС. За мен не е новост. Аз съм министър на правосъдието на Република България. От 18 септември, от 18 септември има такова решение на ВКС. Преди години е въведена такава практика. Това не са тълкувателни решения, а вътрешни актове на ВКС, което е факт от 18 септември.
По отношение на двете разпореждания. Питайте човека до Вас, бивш правосъден министър, има ли право правосъдният министър да се изказва по висящи дела?
Доцент Славов, има ли право? Има ли право по висящи дела да се изказва? Нека на този въпрос да отговорим. Вие изказвали ли сте се? Доцент Цолов, колко пъти Вие сте взели отношение като министър на правосъдието по конкретни висящи дела? Та нима нямаше главен прокурор тогава? Та нима нямаше председатели на съдилищата? Колко пъти или Надежда Йорданова, или другият Ваш правосъден министър е взел отношение по такива въпроси? Знаете много добре, че в момента, в който го направи, настъпва една мина, взривявайки конституционния модел за разделение на властите. Вие го знаете много добре от първия момент, това обаче не Ви изнася.
Продължаваме нататък – да започне процедура по избор на ВСС, да се предложи друг. Колеги, кой да избере другия главен прокурор, като ние с Вас приехме решение – в момента има конституционно дело по въпроса, може ли този Висш съдебен съвет да избира главен прокурор? (Реплики от ПП-ДБ.) Така.
По този въпрос ще ми кажете ли? (Реплика от ПП-ДБ: „Като временно изпълняващ…“) Нямате какво да отговорите!
Защо не се свиквал пленум? Нали това е основната критика в момента? Висшият съдебен съвет заседава два пъти в месеца.
По отношение на въпросите, които поставяте, тая фигура на участието на министъра на правосъдието така е замислена, че той може да го свика, но няма право на глас. Има право на мнение. Нали така? Има право на мнение.
Само че, уважаеми колеги, Вашата визия, както видяхме през годините, е за правосъден министър, който е правосъден инфлуенсър, а не за длъжностно лице, което да решава въпроси, да предлага законодателни инициативи и да се разпростира според своите правомощия. Укорявате ме в бездействие, в действия, които всеки от Вас в идентичната ситуация, в която се е намирал, разбирайки много ясно баланса на властите и отчитайки като грамотни хора – и двамата ми предшественици са такива, правомощията на министъра на правосъдието, знае той каква точно роля има във Висшия съдебен съвет.
А по отношение на избор на нов Висш съдебен съвет, критики към нас отправят хората, които провалиха заседанието за началото на тази процедура, знаейки много ясно, че за разлика от другите съборени междувременно, обявени за противоконституционни, предвидени от тях ограничения, квалифицирани мнозинства за две трети за регулаторите, които паднаха и по отношение на избора на КПК, и по отношение на останалите регулатори през миналото лято, преди този кабинет да го има изобщо, нали така – не спорим по този въпрос поне, та знаете, че конституционно закрепеното квалифицирано мнозинство изисква политически консенсус, който при първия опит за това бе взривен от Вас при предлагането от наша страна на начало на процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет. Какво направихте тогава, да Ви припомня ли? Помните ли, колеги? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Помните ли? Мирчев, помните ли Вие? – Да Ви го кажа, заедно с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, излязохте, напуснахте залата и съборихте кворума. (Реплики от ПП-ДБ.) Това направихте! Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво! Браво!“)
Отговорът на Атанас Славов (ПП-ДБ):
„Очевидно дебатът е за независимостта на съдебната система и за отношенията между властите и разделението между тях. И тъй като уважаваният от мен господин министър Георгиев постави няколко въпроса, директно към мен адресирани, затова ще си позволя да отговоря.
На първо място, това, което направих в моя мандат, когато Сарафов беше избран за изпълняващ функциите главен прокурор, е да оспоря неговия избор. Тъй като заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет беше свикано без уведомяване на министъра на правосъдието, а по силата на Конституцията министърът на правосъдието има право и правомощие да прави предложения за избор, включително на главен прокурор, изпълняващ функциите главен прокурор, за избор на всеки магистрат в системата, аз оспорих с това основание избора на господин Сарафов за изпълняващ функциите.
Разбира се, очаквано тогава за мен, Върховният административен съд прие, че министърът на правосъдието, забележете, нямал правен интерес от оспорването. Нищо, че самата Конституция изрично и Законът за съдебната власт дават това правомощие на министъра на правосъдието, което тогава нямаше как да бъде упражнено ефективно заради неуведомяване. Тоест първото, което може да се направи, е сега, тъй като нямаме изпълняващ функциите главен прокурор, за да се реши този казус, тъй като Прокурорската колегия бездейства, Вие да предложите кандидат – лице, за изпълняващ функциите главен прокурор, и то да бъде избрано в съответствие със Закона за съдебната власт, който беше гласуван с огромно мнозинство в началото на годината.
Второто нещо, което направих конкретно, пак по отношение на главния прокурор, изпълняващ функциите в моя мандат, в последните дни на мандата излезе публична информация, че при едно от шумните медийно известни дела е бил упражняван някакъв натиск с участието тогава на ръководството на прокуратурата. Тъй като имаше основателни съмнения – публични, аз подадох едно искане до Висшия съдебен съвет да извърши проверка на тези твърдения, които публично бяха направени. Висшият съдебен съвет каза, че няма основания.
Но това са две конкретни правомощия, които има министърът на правосъдието – както да предлага лица да заемат съответните позиции, така да иска тяхното отстраняване, така да иска и дисциплинарни проверки и проверки за някакви дейности.
И в тази ситуация на институционален вакуум, защото няма кой друг да каже, че нямаме изпълняващ функциите главен прокурор, от най-високото място в нашата правосъдна система имаме такова становище – мисля, че е редно да се направят съответните институционални действия. И това е отговорност и на Министерството на правосъдието, това е отговорност и на мнозинството в парламента. Благодаря Ви.
В края на „обсъждането“ се изказа Христо Расташки (ПП МЕЧ):
„Колеги, обръщам се към господин министъра на правосъдието и управляващата коалиция. Вие много добре вкарвате законопроекти за НПК, за да можете да вземете парите от ПВУ, обаче чували ли сте поговорката „Корабът потъва, а Вие спасявате байрака.“? Ние в България вече нямаме главен прокурор, няма изпълняващ функциите, изпълняващ длъжността главен прокурор! Върховният касационен съд с две свои разпореждания казва, че Борислав Сарафов е нелегитимен. Той няма право да възобновява наказателни дела. Стигнахме дотам, че сме поставени в ситуация в нашата държава да няма лице, което да има право да възобновява наказателни дела. Това, дори министърът ще Ви каже, е много важна функция – възобновяването на тези дела. Всъщност ще се окаже, че всички действия на Борислав Сарафов са незаконосъобразни. Той не е легитимиран. Може да се окаже, че искането на имунитетите, които тук се вкарват всяка седмица, са незаконосъобразни, защото кой е лицето Борислав Сарафов, след като Върховният касационен съд Ви каза в очите, че той не е изпълняващ функциите главен прокурор? И с цялото си нахалство той обявява, че ще бъде домакин на Форума на главните прокурори на Балканския полуостров! Като какъв?! („Реплики от ДПС – Ново начало.“) В какво качество ще бъде домакин – той ще им сервира, ще им готви ли на главните прокурори?“