Със Заповед № РД-04-351/09.12.2024 г. и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов еднолично определя обхвата и структурата на доклада за дейността на ПРБ по противодействие на корупционните престъпления през 2024 г., въпреки че неговите параметри вече са регламентирани на законово равнище в чл. 138а, ал. 2 от ЗСВ. Прави впечатление датата на заповедта – тя е постановена в края на отчетния период – 9 декември 2024 г., при положение, че отчетният период би трябвало да обхваща периода от 1 януари до 31 декември 2024 г. Очевидно е, че след 9 декември специфичният антикорупционен доклад не може да стъпи върху данни, освен тези които вече са събрани в прокуратурата. За това и първата насока, която и. ф. главен прокурор дава за изготвяне на доклада, е той да се основава на данните от съдържанието на годишния доклад за дейността на ПРБ. Параметрите и съдържанието на годишния доклад за дейността на ПРБ, който на основание чл. 138а, ал. 1 от ЗСВ главният прокурор представя ежегодно пред Висшия съдебен съвет се определя изцяло от контролирания субект – ПРБ, представлявана от главния прокурор.
Поради това не е изненада, че в прокуратурата не се акцентира върху най-критичните за анализа данни – случаите, довели до осъдителните решения по ЗОДОВ за незаконни обвинения в корупционни престъпления. Докладът няма да отчете и данните за размера на платените от държавата обезщетения за незаконни обвинения в корупционни престъпления. Но най-тревожно е, че главният прокурор бездейства да анализира и отстрани причините за незаконните обвинения в корупционни престъпления. А именно тези многобройни шумни акции на прокуратурата, често срещу лица свързани с политическите опоненти на управляващите, приключват тихо и след години се установява, че престъпление въобще не е имало, а в медиите се срещат анонси като: „Бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков осъди КПКОНПИ* за близо 100 хиляди лева“ или „Кметът на Несебър осъди прокуратурата за незаконно обвинение“. Ако тези „грешки“ на прокуратурата се отчитат и анализират във ВКП, това остава в дълбока тайна, а резултат от тези анализи не се забелязва с невъоръжено око.
В доклада, публикуван по-долу, все пак не могат да се скрият тревожните данни, че през 2024 г. расте делът на оправданите лица по повдигнати обвинения в корупционни престъпления, които са 44 броя – с 10 на сто спрямо предходната 2023 г. (вж. стр. 5 от доклада). С приблизително такъв процент намалява и броят на новообразуваните досъдебни производства, които са 168 броя за цялата 2024 г. (вж. стр. 26 от доклада). На този фон за периода прекратените досъдебни производства, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление (чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК) са 144 на брой, а прекратените поради изтекла абсолютна давност (чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК) – 9 броя (вж. стр. 35-36 от доклада).
- Съгласно чл. 108 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (предишно заглавие Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) привличането като обвиняем от прокуратурата за корупционно престъпление задължително е последвано от производството пред Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), предишна Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Текстовете на заповедта и докладът за 2024 г., заедно с каталога на корупционните престъпления, са публикувани по-долу.