Със Заповед № РД-04-350/09.12.2024 г. и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов определя параметрите на данните, събирани в ПРБ, с оглед отчитане дейността й за 2024 г. Практика на главните прокурори е да утвърждават обхват и структурата на на годишния доклад за вече почти изтекъл отчетен период. Цитираната заповед не прави изключение – тя е издадена на 09.12.2024 г. и утвърждава обхват и структура на годишния доклад на ПРБ за 2024 г. Това е проблем, тъй като параметрите, по които се събират данните, са заложени предварително, поради това обхватът на доклада е предизвестен. Основна препоръка в заповедта на и. ф. главен прокурор е „да се излага положителният опит“ и да се „акцентира върху практическите мерки от съответните административни ръководители“. Основният проблем, който се поставя, обаче, не е какво включва годишният доклад на прокуратурата, а какви данни отсъстват от него. Със сигурност липсват данни и анализ за дейността на прокуратурата по отношение обществено известни и тревожни казуси (делата, свързани с ликвидирания показно Мартин Божанов – Нотариуса, с Петьо – Пепи Петров – Еврото, заплахите срещу съдия Цариградска, търгуването с влияние, осветено от Ивайла Бакалова, казуса „Осемте джуджета“, делото – бухалка срещу „Нексо“, 15 от чиито служители са дарили около 400 хиляди лв за ПП Движение Да, България), ерозирали доверието в прокуратурата и съдебната власт, подбуждащи безпрецедентни протести срещу главните прокурори през последните години. Отсъствието на данни се установява не само от граждани и граждански организации, но и на институционално равнище: и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов арогантно отказа да отговори на поставените му от Атанаска Дишева съвсем резонни въпроси при изслушването му във ВСС. Абдикацията му да защити доклада, който внася, беше улеснена от Боян Магдалинчев, в качеството на председателстващ ВСС и водещ заседанието, който набързо приключи изслушването. Всеки може сам да се увери в хюбриса* на двамата самозабравили се мъже, заемащи най-отговорните постове в съдебната ни система, като прочете протокола от заседанието на пленума на ВСС (стр. 32 и сл.), публикуван по-долу.
- Хюбрис – от гр. ὕβρις, означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение, компетентност и способности, особено, когато засегнато лице е във властови позиции. В Древна Гърция се счита за обида към боговете, която се наказва с последващ провал.