Със Заповед № РД-04-350/09.12.2024 г. и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов определя параметрите на данните, събирани в ПРБ, с оглед отчитане дейността й за 2024 г. Практика на главните прокурори е да утвърждават обхват и структурата на на годишния доклад за вече почти изтекъл отчетен период. Цитираната заповед не прави изключение – тя е издадена на 09.12.2024 г. и утвърждава обхват и структура на годишния доклад на ПРБ за 2024 г. Това е проблем, тъй като параметрите, по които се събират данните, са заложени предварително, поради това обхватът на доклада е предизвестен. Основна препоръка в заповедта на и. ф. главен прокурор е „да се излага положителният опит“ и да се „акцентира върху практическите мерки от съответните административни ръководители“. Основният проблем, който се поставя, обаче, не е какво включва годишният доклад на прокуратурата, а какви данни отсъстват от него. Със сигурност липсват данни и анализ за дейността на прокуратурата по отношение обществено известни и тревожни казуси (делата, свързани с ликвидирания показно Мартин Божанов – Нотариуса, с Петьо – Пепи Петров – Еврото1, заплахите срещу съдия Цариградска, търгуването с влияние, осветено от Ивайла Бакалова, казуса „Осемте джуджета“, делото – бухалка срещу „Нексо“, 15 от чиито служители са дарили около 400 хиляди лв за ПП Движение Да, България), ерозирали доверието в прокуратурата и съдебната власт, подбуждащи безпрецедентни протести срещу главните прокурори през последните години. Отсъствието на данни се установява не само от граждани и граждански организации, но и на институционално равнище: и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов арогантно отказа да отговори на поставените му от Олга Керелска и Атанаска Дишева съвсем резонни въпроси при изслушването му във ВСС. Той заявява, че“[п]рокуратурата не разкрива престъпления, включително и убийства. Прокуратурата не разполага с агентура, не разполага с необходимия оперативен инструментариум да провежда такива разкрития. Прокуратурата не разкрива престъпления. Длъжен бях да Ви поясня подобно нещо, а
мисля, че отговорих и на Вашия въпрос, и продължавам да повтарям, че за конкретни дела няма да отговарям, защото не е мой ангажимент да ги познавам. Напротив, ако аз познавам развитието на конкретни казуси, това може би би надхвърлило моите компетенции като административен ръководител на прокуратурата“.
Електронен съдник припомня, че този наратив е продължение на безпардонното поведение на отстранения през 2023 г. поради уронване на престижа на съдебната власт главен прокурор Иван Гешев. Той избягваше отговорите на всякакви въпроси по нашумели казуси с оправдание, че е само административен ръководител, и че не прокуратурата, а МВР разследва и разкрива престъпленията. Както Гешев, така и Сарафов удобно пропускат, че ролята на прокуратурата за разкриване на престъпление е решаваща, тъй като прокурорът е „господар“ в досъдебната фаза на процеса. А Борислав Сарафов, както Електронен съдник разкри, с писмена заповед е прехвърлил правомощия на пряко подчинените си прокурори във Върховната касационна прокуратура, според които те съвсем пряко могат да се бъркат и направляват всяко разследване на всеки редови прокурор. Ако той действително е само административен ръководител, както твърди, това означава, че е прехвърлил правомощия, с които не разполага, т. е. че е превишил правомощията си.
Всички въпроси на друг член на Висшия съдебен съвет, известен с независимите си позиции – съдия Атанаска Дишева, останаха без отговор. Сарафов в прав текст заяви, че няма да отговаря на нейните въпроси, дори й поиска отвод в изслушването. Мотивите му – участието на съпруга на Дишева в учредяване на политическа партия, която, както се разбра, той е напуснал преди съпругата му да бъде избрана за член на ВСС.
Абдикацията на Сарафов да защити доклада, който внася, беше улеснена от Боян Магдалинчев, в качеството на председателстващ ВСС и водещ заседанието. Той не разясни на Сарафов процедурата за отводи и набързо приключи изслушването. Всеки може сам да се увери в хюбриса* на двамата самозабравили се мъже, заемащи най-отговорните постове в съдебната ни система, като прочете протокола от заседанието на пленума на ВСС (стр. 32 и сл.), публикуван по-долу.
- Хюбрис – от гр. ὕβρις, означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение, компетентност и способности, особено, когато засегнато лице е във властови позиции. В Древна Гърция се счита за обида към боговете, която се наказва с последващ провал.
- Петьо Петров, известен още като „Еврото“ или „Пепи Еврото“, подава оставка като магистрат през 2015 г., след което става адвокат. Поводът за неговото напускане е неуспешното дело по обвинения в корупция на бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Петьо Петров е основен свидетел в този процес, в който три съдебни инстанции оправдават подсъдимите, приемайки, че той е единственият, извършил престъпление в случая – провокация към подкуп. В производствата по това дело излизат и други прелюбопитни факти за бившия следовател. Въпреки това бившият следовател напуска системата с обезщетение от 20 заплати, след като доминираното от главния прокурор по това време Сотир Цацаров мнозинство във Висшия съдебен съвет отказва да образува дори дисциплинарно производство срещу Петров. Няколко години, след като става адвокат, той е посочен от асансьорния производител Илия Златанов като основно действащо лице в схема за изземване на бизнеси чрез злоупотреба с прокурорски правомощия. Разследването по случая е на Антикорупционния фонд (АКФ) и става известно под името „Осемте джуджета“ – на името на вече затворения столичен ресторант, използван от Еврото като офис. От май 2023 г. до момента Пепи Еврото е в неизвестност. Той е задочен подсъдим в аферата „Осемте джуджета“. ↩︎